Има ли една истина в танго?

За съжаление човекът от TanguerIN е прав - всеки има своята си истина в танго. Това не е хубаво, никак даже. Ако някога танго се провали (за втори път), то това ще е заради такива хора. Едно една демонстрация на този "многоистинен" танц:



Ужасно уродливо "нещо" посред Б.А., в уж престижния клуб Канинг. И какво, и тези ли имат своя собствена истина? Несъмнено имат. Но докъде е границата? Всяка ли индивидуална представа за аржентинско танго е валидна? Това дали остава същият танц, когато всеки си танцува според собствената си истина?

Съжалявам, но няма как да се съглася с глупостта за "своята си истина". Танцът има нещо, една особеност, която го дефинира, и всяко достатъчно голямо отклонение от нея го превръща в друг танц, ако изобщо е танц. Жалко за тези, които, поради неосведоменост (за неопитните), или липса на усет (за тези с многогодишен псевдо-опит), не знаят за какво иде реч.

Горното изпълнение получава овации, има само положителни коментари в youtube . . . какво ли да коментираме повече?