Себастиан Арсе за ходенето

__________________________

Ще преведа няколко пасажа от следният цитат на Себастиан Арсе. Човекът наскоро разбра как се ходи, и явно се е впечатлил така, че говори също толкова крайно за ходенето, колкото го правя аз. Т.е. ако не можеш да ходиш, танцът ти е едно голямо НИЩО.

И така, започвам с превода:

"Защо е толкова важно най-напред да се владее ходенето. Защото в танго танца има нещо, което няма връзка с фигурите и не може да се овладее чрез трениране на фигури."

Не друго, а правилното ходене:

"Защото в ходенето е това качество на танго танца, което е миризмата за хубавото ястие, точният цвят на небето за художника, сполучливият нюанс в една мелодия, или думата, която най-добре показва чувствата ти в един стих."

Да, звучи поетично някак - защо ли? Защото точно така се чувства човек, когато танцува добре - като художник, като композитор, като поет.

"Учители, танцьори . . . всички трябва да започнат като си забранят да правят каквито и да било комбинации поне за седмица, и ще почувстват може би разликата в усещането за танца. Няма да е лесно. Егото ви ще бъде против вас. Ще чувствате че танцът ви е празен. И той ЩЕ Е ПРАЗЕН, защото вие сте били едно НИЩО, по-точно танцът ви е бил НИЩО, липсвало му е нещо важно. ВИЕ! След празнотата, след борбата с егото, вероятно ще се примириш. Което ще донесе МИР. Този мир със себе си ще доведе до състояние на духа, което ще ви освободи от структурата, от фигурите. И оттук насетне няма да сте роб на тялото си, а ще бъдете верен на чувствата си в танца, просто оставяте тялото си да си върши работата само."

Няма нужда от кой знае какви коментари - освен че все още в България нямаме двойка, която да може да ходи и оттам да танцува добре. А иначе организации и мероприятия всякакви. Но не и да се научим да танцуваме. Това май не е важно.