Има ли една истина в танго?

За съжаление човекът от TanguerIN е прав - всеки има своята си истина в танго. Това не е хубаво, никак даже. Ако някога танго се провали (за втори път), то това ще е заради такива хора. Едно една демонстрация на този "многоистинен" танц:



Ужасно уродливо "нещо" посред Б.А., в уж престижния клуб Канинг. И какво, и тези ли имат своя собствена истина? Несъмнено имат. Но докъде е границата? Всяка ли индивидуална представа за аржентинско танго е валидна? Това дали остава същият танц, когато всеки си танцува според собствената си истина?

Съжалявам, но няма как да се съглася с глупостта за "своята си истина". Танцът има нещо, една особеност, която го дефинира, и всяко достатъчно голямо отклонение от нея го превръща в друг танц, ако изобщо е танц. Жалко за тези, които, поради неосведоменост (за неопитните), или липса на усет (за тези с многогодишен псевдо-опит), не знаят за какво иде реч.

Горното изпълнение получава овации, има само положителни коментари в youtube . . . какво ли да коментираме повече?

Злобата пак ни напъна

Вече няколко пъти се случва след изказани критики по различен повод, хора от софийските "школи" да се дразнят и кой знае защо да обвиняват осмелилите се на критика, че изпитват злоба. Цитат от днес: "Браво бе, хора! Злобата пак ви напъна!". Тези хора не знам какво имат в главите си, но да си представят, че човек изказва критика, защото "го напъва злоба", е доста посредствено като мислене. По съшия този днешен повод, критикувайки уменията на Алехандра и Адриан, ми се скараха, че тъй като съм аматьор, нямам право да се изказвам крайно за уменията на професионалисти. Първо, всеки има право на мнение. И второ, няма нужда да си професионален певец, за да разбереш кога някой пее фалшиво, пък било то и уж професионалист. В танго, поради исторически наложилата се липса на ясни критерии (публиката пък изобщо няма такива), всеки може да се обяви за професионалист. Дори и тези, които "пеят фалшиво". Ето илюстрация:

Мислех да не коментирам "уменията" на тази двойка, но така и така стана въпрос. Тези двамата ги наблюдавам отдавна, наистина са канени на много места по света. Но това просто значи, че правят достатъчно зрелищно шоу за масовата публика. Тази публика не разбира и никога няма да проумее кое е ценното в аржентинското танго. Горният пример показва едно наистина жалко "танцуване". Това не е красивият танц, който знаем и към който се стремим. Човек, който сам не танцува на едно поне прилично ниво, прилично дотолкова, че поне минимално да е ориентиран какво да види у другите - няма как да оцени как танцуват те. То затова и ни обвиняват в злоба, тъй като изобщо не разбират за какво иде реч. Съжалявам, не мога да помогна на човек, който се занимава с танго доста години и още не е разбрал как се танцува този танц - визирам този, който обвини днес трима души в "злобни напъни", пишейки от профила на най-активната "школа" в София.

Какво цените най-много в жената, с която танцувате?

Въпрос и отговор от едно интервю с Фабиан Пералта

Que valoras en la mujer cuando bailas?

Primero agradezco a la bailarina el compartir ese tango que me provocó invitarla a bailar, lo que valoro fundamentalmente es la entrega, si se da eso, puedo disfrutar el baile hasta con gente que recién empieza a bailar.
Lo que importa es el abrazo, no es solo conducir, es la entrega, es abrir un canal.

Превод от Руми:
Какво оценяваш в жената, когато танцуваш?

Първо благодаря на танцьорката, че споделя това танго, което ме е провокирало да я поканя да танцуваме; това което основно ценя, е отдаването; ако това се постигне мога да се насладя на танца дори с хора, които отскоро танцуват.
Важна е прегръдката, не само воденето, а отдаването, това отваря един канал.

Аз предпочитам да не превеждам думата "ентрега", защото преводът на български "отдаване" не дава точният нюанс. По-добре да ползваме оригиналната дума, също както ползваме "кпмпютър" вместо "изчислител". И това, което аз разбирам под "ентрега", е същото, което влагам в "пасивно следване". Пасивно не в смисъл на заспало, или умряло, или мудно, или всякакви там негативни асоциации, които правим с пасивността. Пасивно в смисъл на това, че дамата получава цялата енергия наготово от кавалера, за всяка крачка, за всяко завъртане, за всяко спиране.

Себастиан Арсе за ходенето

__________________________

Ще преведа няколко пасажа от следният цитат на Себастиан Арсе. Човекът наскоро разбра как се ходи, и явно се е впечатлил така, че говори също толкова крайно за ходенето, колкото го правя аз. Т.е. ако не можеш да ходиш, танцът ти е едно голямо НИЩО.

И така, започвам с превода:

"Защо е толкова важно най-напред да се владее ходенето. Защото в танго танца има нещо, което няма връзка с фигурите и не може да се овладее чрез трениране на фигури."

Не друго, а правилното ходене:

"Защото в ходенето е това качество на танго танца, което е миризмата за хубавото ястие, точният цвят на небето за художника, сполучливият нюанс в една мелодия, или думата, която най-добре показва чувствата ти в един стих."

Да, звучи поетично някак - защо ли? Защото точно така се чувства човек, когато танцува добре - като художник, като композитор, като поет.

"Учители, танцьори . . . всички трябва да започнат като си забранят да правят каквито и да било комбинации поне за седмица, и ще почувстват може би разликата в усещането за танца. Няма да е лесно. Егото ви ще бъде против вас. Ще чувствате че танцът ви е празен. И той ЩЕ Е ПРАЗЕН, защото вие сте били едно НИЩО, по-точно танцът ви е бил НИЩО, липсвало му е нещо важно. ВИЕ! След празнотата, след борбата с егото, вероятно ще се примириш. Което ще донесе МИР. Този мир със себе си ще доведе до състояние на духа, което ще ви освободи от структурата, от фигурите. И оттук насетне няма да сте роб на тялото си, а ще бъдете верен на чувствата си в танца, просто оставяте тялото си да си върши работата само."

Няма нужда от кой знае какви коментари - освен че все още в България нямаме двойка, която да може да ходи и оттам да танцува добре. А иначе организации и мероприятия всякакви. Но не и да се научим да танцуваме. Това май не е важно.

Хавиер и Стела - как да ходим в танго салон

Според текста към видеото, нарочно се престарават в някои движения с цел да са по-видими нещата. Всеки, който следи блога ми, може да провери визуално прочетеното. Aко някой продължава да смята, че Стела си пази равновесието, да не ми го казва, защото може да го нарека пак с някой краен епитет от сорта на "кьорав" :-).

Все повече си мисля, че най-важната разлика между българското (танго.бг???) танго и аржентинското е тази моментална, категорична смяна на носещия крак. Аржентинците танцуват "тик-так". "Тик", на единия крак; "так" - вече са на другия. Няма тик и так едновременно. Разликата в единия и другия начин на стъпване е ОГРОМНА.

Пабло и Ноелия - накъде вървят?

Да се наведем, или да не се наведем?

2006-та година:


2008-ма година:


2010-та година:


Не знам дали за някои това е развитие, но за мен е сериозна деградация.

Frequently Asked Questions

Често задавани въпроси, превод от тук.


Въпрос: Защо танго танцьорите отдават такова значение на ходенето?

Отговор: Да ходиш добре означава, че дори само това да правиш, ти вече си "вътре" в музиката ("вътре в играта :-)"). В този случай човек е свободен да се фокусира върху мелодията и да изрази това, което той чува в нея. Отпада мисленето "сега гърдите, спокойно, не бързай, сега крака, отпусни коляното . . . " и т.н., защото тези неща буквално вече са станали В музиката, преди да сме имали време да ги помислим. Има известна аналогия с актьорската игра - да влезеш в кожата на един герой и да чувстваш неговите чувства и мотиви, тогава актьорът е свободен да се фокусира върху дадена сцена и да остави думите да излизат свободно, без да ги декламира като ученик, без съзнателно да ги декорира с дадена емоция.

Накрая, да научиш точната артикулация в ходенето е единственото нещо, което ще ти позволи да смениш посоката, енергията, и емоцията на ВСЯКА стъпка, не само едновременно с музиката, но и едновременно и точно изпълнено с партньора.



Въпрос: Кои черти са характерни за доброто ходене?

Отговор: Доброто ходене означава да ходим по възможно по-естествен начин, като при това отразяваме настроението, стила и ритмиката (cadence) на музиката.


Въпрос: Какво е "cadence"?

Отговор: "Cadence" означава ритмични изкачване и спускане. И по-точно, качествена характеристика на това изкачване и спускане в рамките на основния танго ритъм. По-точно, всеки такт се състои от "горен" и "долен" удар. (Б.пр.: Точно както тактуваме с ръка, за изучавалите музика). "Долният", (или силният) удар е този момент, в който стъпваме на пода в основният ритъм. И това не е нещо различно от други танци. Това, което определя танго-музиката и нейното "танго-усещане" е начинът по който "горният" (слабият) удар създава усещане за момент, сякаш висим във въздуха - очакване, което се материализира в края на краищата като завършващо движение в следващият "долен" удар. Горният удар създава впечатление като да отнема много време, в което повече или по-малко и двата ни крака са под тялото ни. Някои определят тази фаза като фаза на подготовката, фаза, в която "назрява" следващата стъпка, а долният удар и определян като фаза на действието

(Забележка: изкачването и слизането не са само действие на тялото, буквално отиващо нагоре и надолу, но също така по-абстрактно качество на ритъма в едно движение.



Въпрос: Какво е "връзка"?

Отговор: Връзката е възприятие по време на танца, че сме едно с партньора. Човек има това възприятие, когато движението на тялото е свързано с движението на тялото на партньора, и всеки от тях усеща как движението на партньора е повлияно от оста и центъра на тежестта на тялото на другия. С други думи: във всеки един момент ние разбираме (усещаме) как движението на партньора се отнася къмто нейната/неговата ос подобно на нашата собствена - ние знаем "къде" той/тя е, откъде идва и накъде отива по отношение на нулевата точка и ние сме там заедно с него!


Въпрос: Какво е "нулева точка?"

Отговор: "Нулева точка" е моментът, когато достигнем нашата ос и коляното на свободният крак е под тялото ни. Нещо като момент на почивка между крачките. Всъщност, нашето тяло няма да спре, ще продължи да се движи между крачките в потока на танца, стига да не решим да направим пауза.


Въпрос: Да събирам ли стъпалата в нулевата точка?

Отговор: Недоразумение е, че човек трябва да събира стъпалата, за да осъществи чисто пренасяне на тежестта и чисти движения, лесно завъртане, и т.н. Всички тези неща се постигат като се освободи движението на тялото над поддържащия крак, и поставяне на свободният крак в положение на отпускане/дисоциация. Оставяйки тялото да се движи първо, при всички крачки, е това, което създава елегантност и лекота в танца. Свободният крак в този случай се изтегля заедно с тялото, подобно на кукла на конци.

"Събирането на стъпалата" при завършване има негативния ефект да смущава потока на движението, нарушавайки музикалността и превръщането на танцуването във тежка физическа работа. Само по себе си събирането не е така елегантно, както се смята. То превръща задачата на дамата в постоянно дебнене и по тази причина се уподобява на вид дресировка.

Рискувайки да прекалим, още нещо по темата: Действието на "събиране" създава стягане на глезена точно в момента, в който той трябва да бъде "красиво" отпуснат. Също така, събирането нарушава "тайминга" (точното време) за извършване на пивот, създавайки дори опасност от травма.


Въпрос: Нима стъпалата не бива да се доближават?

Отговор: Разбира се, добре е стъпалата да се доближават, понякога леко отъркват при движение. Да усетим, че можем да направим така, че стъпалата ни да се доближат, обаче без усилие в глезените - това е добър тест за добър баланс в ходенето. Важно е обаче, не дали стъпалата са близо (това е само една от възможностите), а дали коляното на свободният крак пада свободно под тялото и е увлечено от движението на торса, в момента на преминаване над нулата и така създава ясна посока, когато тялото премине над опорния крак. Действието се състои в това, коляното да води стъпалото, не глезена да го "защипва" долу в дадена точка.