Трудности при ходене

Превод с допълнения

Ако сте посетили наскоро наш урок в Лондон, и сте се чудили "Защо, по дяволите, прекарваме толкова време в уроци по ходене? - аз си знам да ходя, и точно с това ходене стигнах до студиото". Нормален въпрос, но ходенето в танго не е същото, както обикновеното ходене. Има трудни за овладяване тънкости, някои от които ще опишем тук.

То е като да пишем с лявата ръка.

Или да рецитираме азбуката отзад-напред.

Или да четем на непознат език, макар и използващ същата азбука.

Опитайте едно от тези, би трябвало да е лесно, но не е. Истинска главоблъсканица. Подобно е и със ходенето в танго - но без значение колко е трудно, можем поне да се освободим от основните грешки - ще ги наречем тук "подрипване", "спазми" и "настъпвания (вкл. др. удари в краката)". Така ще открием удоволствието и красотата да ходим заедно.

Всички велики танцьори демонстрират и говорят за важността на ходенето - отличен пример е горното ненадминато изпълнение на "Поема" от Хавиер и Жералдин.

Пабло Верон: "Разпознавате добрия танцьор по това как ходи, не по акробатичните фигури"
Хавиер Родригес и Стела Мисе:
  Хавиер: - Когато един мъж ходи добре, жената умира за прегръдката му.
    Стела: - Когато един мъж ходи зле, жената иска да умре.

Разликата между ходене и танго-ходене е по принцип не чак толкова сложна като концепция, макар и да е трудна за овладяване на практика. По улицата ходим сами, докато в танго, ходим с някого, "залепнал" на гърдите ни. По улицата командваме краката си директно - леви, десни, леви, десни . . . В общия случаи това става по добре изгладен начин, освен ако не сме прекалили в кръчмата. В танго, има доста разлики - например, че общо имаме четири крака.

Ето няколко съвета как да подобрим ходенето си. Най-напред, опитайте се да останете спокойни и да не се поддавате на раздразнението - все едно трябва да се научим да ходим отново. Направили сме го веднъж, ще го направим пак.

За кавалерите:


Изкуството на ходенето изисква кавалерът да осигури четирите крака да се движат в синхрон. За добро ходене, той трябва да "ходи" и да "говори" едновременно. Краката ходят, а гърдите говорят. Понеже в танго, дамата получава "поканата" чрез гърдите.
Красимир: Забележете, че "покана" е в кавички. Коментирал съм много пъти, че тази "покана" всъщност е целият необходим импулс за крачката, оттам и кавичките.

• Наблюдавайте как ходите в ежедневието - забележете, че крачката всъщност започва от пода - всички ние използваме опорния крак да се оттласнем напред. Освен ако не сме роднини на Джар-Джар-Бинкс. Кракът действа като пружина и подът е нашата опорна точка. Това остава непроменено в танго - началото на т.нар. "проекция".
  
  Вместо това, някои начинаещи кавалери първо протягат свободния крак напред - при това или настъпват, или по друг начин създават конфликт с краката на дамата.
  Красимир: Или ходят с отваряне настрани :-)
  Това изглежда и се усеща странно, защото това не е естествен начин на ходене.
  
  Този проблем лесно се избягва, просто трябва да започнем крачката нормално, като се отблъскваме от пода с опорния крак. Така осигуряваме движение на торса преди краката. Красимир: Да се погрижим да предадем това и на торса на дамата, за да започне тя нейната крачка. Това е ефективен начин да ходим, така че "говоренето" и "случването" да стават едновременно.
  
• Друг важен съвет: Поддържайте теглото си върху предната част на ходилото. Всички добри танцьори от Буенос Айрес са непреклонни в това. Понякога може да ни се струва, че губим равновесие в тази позиция. Но това не е нужно да е така, просто трябва да пренастроим реакциите си към нея. Можем да си помогнем, като правим следното упражнение - направете крачка в такт; спрете един такт, за да проверите позицията; направете следващата крачка и т.н.

За дамите:

Да си кажем честно, ходенето назад е голяма "болка", но има и един положителен ефект - оформя мускулите на дупето, с което да се покажем на плажа. Упорствайте в ходенето и ще сте готови навреме за лятото.

• Танго-ходенето се създава от добре настроена комуникация между партньорите - добре смазан баланс между "говорене" и "действие". Една от най-важните задачи на дамата е да почувства смяната на опорния крак на кавалера и тя също да смени нейния едновременно. Или, по-точно, с една идея закъснение. Прехвърлете рано, и крачката ще бъде отрязана късо, резултирайки в неприятно накъсано ходене. Понякога дори вид спъване. Закъснейте, и ще се получи загуба на синхрон, с куп неприятни последици.
  Красимир: Има една техника за посветени, при която кавалерът прехвърля дамата на новия опорен крак - изглежда и се усеща великолепно.
• "Подрипването" е враг номер едно на ходенето - то се случва, когато прекалим с проектирането на свободния крак, помагайки си при това с приклякане на опорния. Това създава прекъсване на връзката с кавалера, освен ако и той не прикляка. Но дори да го прави, резултатът е "да се смееш ли, да плачеш ли".
  
  Макар и ходенето назад да не е така естествено, както ходенето напред, еднакви принципи важат. По същия начин трябва да намерите опората в пода и да започнете с оттласване, вместо първо да протягате свободния крак. Това осигурява синхрон с движението на кавалера и създава "гледка за запомняне".
  Красимир: Ненадминат начин да осигурите синхрон е дамите да се откажат от "оттласването" и да използват енергията на "поканата" вместо това.
• Един последен трик - ако, при ходене назад, се отпуснете върху токчето твърде рано, това създава ефект на внезапно преместване на торса на дамата назад, нарушавайки едновременността с кавалера.  Това "спазматично" движение не изглежда и не се усеща добре. Кавалерите се чувстват сякаш се опитват да уловят заоблен сапун с мокри ръце. Ту се получава, ту не.
  
  Съвет: Опитайте се да държите токчето над пода достатъчно дълго. Чак когато крачката завърши, можем да поставим малко тежест там.

Това са просто няколко съвета, пробвайте ги и вижте как работят.
Мигел Сото: "Когато учениците се занимават с ходене в началото на урока, те се отегчават и нямат търпение да преминат към стъпките и фигурите - за да се покажат на дансинга. Те не разбират какъв късмет е да срещнат учител, който казва - Не, първо научете ходенето."
Така че, ако следващият ви урок започне с упражнения за ходене, насладете се напълно.

Ще се видим на дансинга!

Прегръдки,
Натали


http://www.tanguito.co.uk/blog/tango-london-tips-caminata/
 

Талантливият г-н Родригес / The Talented Mr Rodriguez

Една хубава статия-интервю с Хавиер Родригес изчезна от мрежата - добър повод да я пусна тук, с превод:

Хавиер Родригес: Талантливият г-н Родригес
От Lonewolf, четвъртък, 23 януари 2007

   Хавиер разказа една случка, когато той гледал изпълнение на Чичо Фрумболи в Европа. Точно тогава, Чичо не бил с обичайната си партньорка, а с Мариана Монтес. Изпълнение по музиката на Gotan Project, "Париж, Тексас".
   Чичо се върнал на масата след танца и казал: "Това беше едно от най-лошите изпълнения в живота ми, направих толкова много грешки". Но всички присъстващи, вкл. Хавиер, били така развълнувани, че имало сълзи в очите им.
   Хавиер добави, че Чичо е винаги свързан с музиката, усеща я и е много изобретателен по нея. Но в този случай, той направи нещо повече, свърза се с партньора. Мислех за това по-късно и реших, че вероятно е станало така именно защото не е бил с постоянната си партньорка, и затова е трябвало да вложи повече старание във воденето.
   Хавиер завърши: "Нещата не опират до връзката с музиката - първо трябва да се свържеш с партньора, и тогава, заедно, да се свържете с музиката".
   И така, след огромен брой групови и частни уроци, мате и споделена храна, аз разбрах все повече и повече таланта на Хавиер. Не е просто неговата елегантност, скорост, техника и музикалност. Той е наистиа мъж от милонгата (милонгеро). Той има в себе си същината на танго, като Cacho: и това е да танцуваш за жената.
   Спомням си на първия ми частен урок той каза следното. Воденето ти е ок, но дамата се налага да се концентрира, за да го почувства. Ти трябва да напишеш на голям картонен знак на дамата какво да прави, вместо да ѝ шепнеш в ухото. Това е, защото искаш дамата да мечтае музиката в ръцете ти; не да си скубе косата, опитвайки се да разгадае следващото ти движение. Само тогава дамата ще се върне щастливо развълнувана на мястото си след танца.
   Едно от най-важните неща, които научих от него, е да танцувам като дама. Вземах уроци с него сам. Редувахме се кой да води. Аз започнах да схващам какво дамата трябва и какво не трябва да усеща по време на танца. И най-важното, аз усещах как той танцува, интерпретирайки музиката. Нещата, които влага в нотите и движенията, са така ясни, така творчески, но в същото време много прости, че не се сдържах да се изкикотя като жена, когато вмъкваше внезапно болео, малка игра със синкопите на бандонеона, или бърза двойна крачка по музиката.

   Хавиер е емоционален и с изключителен усет. Попитах Мариана, обща приятелка, която е взимала уроци и е танцувала с Хавиер и с Флако Дани, каква е разликата в танца им. Тя отбележи, че Дани и Хавиер са елегантни, спокойни и бързи; но Дани, над 70 (вече над 80, бел. пр.), е виждал вече всичко. Той е въздържан и външно не личат чувства. Но танцувайки с Хавиер, тя усеща сантименталността му, емоциите бушуващи отвъд спокойствието.

   Неговите способности се проявяват чрез личността му, по начина, по който танцува, говори и преподава. Той е като Джони Деп в Карибските пирати, но по-емоционален и елегантен. Често безпардонен, веднъж той обясни как дамата трябва да поддържа стойката си в близък хват: "Дами, представете си че ходите без горнище по плажа и трябва да покажете новите си гръдни импланти".

   Друг път, той ми преподаваше болео. Много си мек, ми каза. Има моменти, в които дамата трябва да усети пълен контрол от кавалера. "Дамите идват да танцуват, да се влюбят в някого в танца; ако си мек, ще им напомняш на съпруга им.". В този момент ми изводи болео и хоп, то полетя и усещането ми хареса.

   Говорихме за танца ни и той ми каза, че моят е сладък. Нататък, танго не е просто сладост, захарен памук. Този сантимент в оркестрите на Фреседо, Ди Сарли много лесно биха се изразили от източен танцьор като мен. Но в танго също така трябва да има пипер, лютичък. Като при Д'Ариенцо, Биаджи. И това е, от което се нуждая.

   С Жералдин те бяха най-прекрасните танцьори в света. Не мога да не го кажа. Тя е завършен танцьор, без съмнение, но също така, тя изглеждаше така красиво, защото Хавиер вложи целия си талант и способности да я направи кралица на танца.

   "Нещата не опират до връзката с музиката - първо трябва да се свържеш с партньора, и тогава, заедно, да се свържете с музиката". Хавиер ми каза, че за първи път е усетил това в Ла Вирута, танцувайки по Д'Агостино. Сега, всеки път когато танцува, търси същото.

   - Колко години танцуване отне, за човек с безкраен талант, да усети това?

   - 4 години.

Добавка от мен: Неназованото нещо по-горе е не друго, а прословутата танго ентрега.

Оригинален текст:
Javier Rodriguez: The Talented Mr Rodriguez

by Lonewolf @ Tuesday, 23. Jan, 2007 – 05:55:40

Javier told a story where he saw Chicho Frumboli performed in Europe. On that occasion Chicho wasn't performing with his regular partner; he was performing with Sebastian Arce's partner, Maria Montes. They were performing to the music of Gotan, 'Paris, Texas'.

Chicho returned to the table after his dance and he said, "That was one of the worst performance in my life, I made so many mistakes." But everyone else who were present, including Javier, were so moved by the performance, there were tears in their eyes.

Javier remarked that Chicho always connected to the music, he is super creative on the music. But on that occasion, he went further than connecting to the music, he connected to his partner. I thought about it later and I thought it could be because he was not dancing with his regular partner, that was why he had to connect to the partner more than usual.

Javier ended by saying this. "Its never about connecting to the music. You must first connect with your partner. Then together as one, connect to the music."

And so it was, over the numerous group and private classes, mate (argentine tea) and meals, I came to understand more and more the brilliance of Javier. It's not only his elegance, speed, technique and musicality. He is really a man of the milongas. He has within him the essence of tango, like Cacho; which is to dance for the women.

I remember my very first private class with him he told me this. Your lead is ok, but the lady needs to concentrate during the dance to feel your lead; you must write down on a big cardboard sign to tell the lady what to move instead of just whispering into her ear. The reason is this, you want the lady to sleep and dream with the music in your arms; not tear her hair out trying to guess and follow your next move. Only then the lady will return to her seat quivering with happiness from the dance.

One of the most valuable things I learnt from him is dancing as a follower. I have my private lessons with him alone. During these times we would take turns to lead each other. I begin to feel the things a lady should and should not feel during the dance. And most importantly I felt how he danced and interpreted the music. The things he put into the music is so clear, creative yet simple, I can't help but giggle sometimes when he puts in a sudden boleo, a little play on syncopation of the bandoneon rhythm or a double time run on the music.

Javier is emotional and full of flair. I asked Mariana, a good mutual friend of ours, who have taken classes and danced with both Javier and Flaco Dany, what are the differences in their dances. Mariana, ever the perspective lady, remarked Dany and Javier are both elegant, calm and fast; but Dany being the 70 year old he is, has seen it all. He is controlled and his emotions are withdrawn. But dancing with Javier, she feels his sentiments, emotions and they are raging beneath the calmness.

His flair is fully displayed in his personality, the way he dances, the way he speaks and teaches. He is like Johnny Depp in Pirates of the Carribean; only more emotional and elegant. One of his classes he was explaining the way a woman should hold her posture in close embrace, 'ladies, imagine you are walking topless down a beach showing off your new breast implants'.

Another time he was teaching me boleos. He said I was too soft on the boleos, there are times in the tango where the women needs to feel the full control of a guy. "Women came to tango and they want to fall in love with a lover during the dance. If you are too soft you will remind them of their husbands." He lead me a boleo and snap! My leg flew and I liked it.

We talked about our dance and he told me my dance was sweet. He went on to explain; tango is not just about sweetness, 'dulce de leche (sweet, caramel like jam speciality of Argentina)'. Sweetness and smoothness in orchestras like Fresedo, Di Sarli are naturally and easily expressed by the oriental dancers; like me. But tango is also about spicyness 'pimenta (pepper)', like D'Arienzo, Biaggi. And I need that.

With Geraldine they were the most beautiful dancers in the world. I can't help to think this. Geraldine is a great dancer no doubt, but she looked so beautiful because Javier used all his talents and abilities to make her the queen of his dance.

"Its never about connecting to the music. You must first connect with your partner. Then together as one, connect to the music." Javier told me it was at La Viruta dancing to a D'Agostino that he first felt this feeling. Now everytime he dances, he searches for it.

How many years of dancing did it take, for a man of immense talent like him before first feeling this?

4 years.

Танго връзки

Припомних си един кратък филм за връзките (от всякакъв характер). Също така, как тангото в толкова много отношения напомня за връзките между жени и мъже. Може би защото е точно такава връзка :-) Пускам тази статийка, защото ми се случи провал в танго-отношенията с една дама точно поради липса на искреност и комуникация.
И така, във филмчето се говори за три изисквания, които трябва да са изпълнени, за да е успешна връзката:

1. Отдаване на общата цел
В отношенията между мъжете и жените, често това е основната причина за провал. Най-често защото обща цел няма. Единият се забавлява, другият мисли за сватба. И не, не винаги мъжът е този, дето се забавлява. Но да се върнем към танца. Общата цел също така не винаги е ясна, но за да не влезем в подробности, ще приемем, че е. Примерно взаимно, приятно, ритмично изживяване на музиката.

По отношение на отдаването, както казват аржентинците, ако ще танцувате, "всичкото месо на скарата". Т.е. по-добре откажете поканата, ако просто смятате да имитирате танц. Приемете ли, показвате най-доброто от себе си в конкретната ситуация.

"В течение на времето, нивото на взаимодействие и отговорност нараства" (цитат от филмчето). В танго това може да се разбира като танцуване на повече от една танда, приветливо поведение извън танца, както и съзнателно улесняване на кабесеото (позициониране) към интересуващите ни партньори.

2. Искреност

Връзките изискват честност и откровеност, импулсивност ако щете. От двамата. Ще се забележи, ако танцувате безрадостно и накрая кажете "благодаря", но неискрено. Например танц по "политически причини", защото се чувствате длъжен по някакъв начин. Или не смеете да откажете. Връзката ще залинее.

3. Комуникация

Двете страни би трябвало да общуват свободно, знаейки, че ще бъдат чути и разбрани. От една страна, изразената гласно оценка на плюсовете на другия довежда до прогрес на отношенията. От друга, ако има нещо, което притеснява някого, той трябва да е свободен да го сподели. Във всеки етап на връзката, комуникацията помага да изразим другите два фактора.

Ето и филмчето:

За тангото, лудите и любовта

„She was provoking him . . .

Asking personal questions makes us feel desired.“

Из сцена от скорошна филмова премиера

Връзката с тези реплики ще направя по-късно. Нека сега коментираме идеята за танго като терапия на душата и тялото. Да, може да бъде физическа терапия. Както и терапия за болести като Паркинсон. Но моля, нека си правят отделни милонги. Може да е егоистично, но достатъчно ме боли, когато гледам здрави хора да се гърчат като болни от Паркинсон – не мисля, че ще ми стане по-весело, ако са истински болни. Човек трябва да има чувство за самосъхранение.

Както и да е, по-скоро ми се иска да разгледам другата възможност, за танго като терапия на душата. Каква е точната идея? Не ми е съвсем ясна, но ще разгледам най-очевидната възможност. Танго като близост. Близост с човек от другия пол. Да, може да бъде терапия в смисъл, че свикваме да не изпадаме в паника и ступор, само защото се докосваме до някого – има такива хора, и за тях танго наистина може да бъде терапия – свикваме с физическата близост и я възприемаме просто като „необходимо зло“, за да се осъществи механиката на танца. И това е добре.

Но какво да кажем за тези, които имат други, емоционални и психически проблеми. Да започнем с лудите. Има хора, които имат истински психически проблеми. Виждат несъществуващи нападения с ножове. Не мисля, че танго може да им помогне, трябва им професионална помощ, за това и няма да коментирам повече това.

Ще коментирам обаче хората, които по една или друга причина имат трудности с контактите. Не защото са луди, съвсем нормални са. А просто заради стеснителност или интровертност или подобни личностни особености. На тях им е трудно да осъществят близост с другиго, и може да бъдат привлечени от танго като средство за повече контакти. И да, танго е такова средство. Но не и магическо. Най-вече защото близостта на прегръдката в танго е често абсолютно илюзорна – опитните хора знаем това, и свикваме да си изграждаме прегради – но един начинаещ може да има трудности.

С течение на времето, си изграждаме брони. Броня срещу контакта с тялото на една жена. Броня срещу нежното обгръщане с ръка на шията в сюблимен момент от танца. Броня срещу допира на лицето ѝ. Броня срещу топлия ѝ дъх върху кожата ни. Броня срещу учестеното ѝ дишане. И така нататък. Защото знаем, че вълнението от танца може да няма нищо общо с романтиката на отношенията извън това.

Но понякога, бронята бива пробита. Жената си намира ново средство – просто задава лични въпроси, провокира ни да разкриваме неща за себе си, което обикновено не правим – и без да искаме, започваме да си мислим, че се интересува от нас в романтичен план. Случи ми се наскоро. И какво, трябва да си направим броня и срещу това? Докога? Нима трябва да станем абсолютни дървета? Тотално непробиваеми за жените? Няма лесни решения, затова и казах, че терапията танго не е някаква магия, по-скоро е нож с две остриета, може и да нарани някого, вместо да помогне.

Каденсия

Това е едно от много понятия в танго, за които се разпространяват всякакви неверни твърдения, включително откровени глупости. Каденсия буквално означава ритмична модулация. Толкова. А в танго най-често означава ритмична модулация, идваща от крачките, от начина на ходене.

Ето превод от един от малкото читави източници на информация за танго (tangoandchaos.org):
"Поза, стъпка и ритъм съставляват техническата част на тангото - и трите са свързани. Без правилна поза, стъпката е слаба и без силна и солидна стъпка не можете да отбележите ритъма. Тангото е в детайлите - а лошите навици имат неприятното свойство да се натрупват с времето. Без добра техника на стъпката, тангото става замъглено ... и в някакъв момент може така да излезе от фокус, че вече да не е танго. Може да правите сложни фигури и атлетични пози колкото си искате, но ако няма танго в позата и стъпката ви, това е просто аеробика с музика. Каденсия е особено важна, защото това е основната ни връзка към музиката."

Най-лесно се илюстрира каденсия чрез ритмичната игра на височината, на която са главите на танцувашите. Днес попаднах на този клип и това ме насочи към темата:



Но не разбирайте, че каденсия се изразява само чрез височината - да се върнем на оригиналното значение "ритмична модулация". Т.е. понеже говорим за танц, ритмичната модулация на дадено движение или параметър на това движение не е нищо друго, освен каденсия. Може би сега по-лесно ще я видите тук:

Javier Rodríguez y Andrea Missé from Simba on Vimeo.

И така, обяснихме, че каденсия идва предимно от начина на стъпване. Т.е. първо се научаваме да ходим, и тогава да се изразяваме, "модулирайки" начина на стъпване. Не и в обратен ред.

Партньорът като облак

Преди време, една наша дама, сега учителка, беше за първи път в Буенос Айрес. Когато се върна, бях учуден колко лека я усещам. Сякаш нямаше тегло. Правиш крачка, правиш втора, все едно танцуваш сам. Трета, четвърта, пета - идеално. Вдъхновен, започваш да импровизираш все повече, идват ти нестандартни идеи. И тук нещата се сриват. Нищо ново, което направиш, и което тя не би могла да очаква, не се получаваше. И не просто не се получаваше, ами недоразуменията бяха драстични, тя правеше нещо тотално различно, докарвайки неприятни механични конфликти. Дотам, че в крайна сметка танцът беше неприятен, винаги бях под стрес, дали няма точно в следващата крачка да се случи катастрофата. И се налагаше да танцувам изцяло предсказуемо, сухо, неинтересно. Тогава бях начинаещ и не разбирах защо така се получава - дамата прекрасно да копира всяко твое движение, чувстваш я сякаш си облякъл облак - и изведнъж бам, сблъсък, неприятен провал в следването. Тогава ми обясниха, че това ставало, защото съм бил изненадвал дамите?!?!? Наистина ли? Нали уж танцът се импровизира?

Онзи ден, дама похвали кавалер, колко приятно се чувствала с него, сякаш я е прегърнал облак. Буквално така каза. Сетих се за горната случка и се опитах да й обясня, че всъщност истинското танго, танцуването в ентрега, няма нищо общо с облаците - усещането за единство с другия е да го чувстваш именно като човек, да възприемаш движенията на тялото на другия през сто процентовия контакт между вас. Усещането за облак е точно обратното - това е усещане за изолация, поне единият от двамата се страхува от истинската връзка и се е изолирал, като създава една псевдовръзка - с която се стреми да усети и евентуално води/следва другия, но не и да се съедини истински. Това е имитация на танго - и колкото са по-опитни имитаторите, толкова е по-невъзможно за тях да възприемат ентрега - те са доволни от това, което правят, и смятат, че имат истински контакт с другия.

Да се върнем на първата случка - сега вече осъзнавам каква беше причината за провалите - дамата беше научена да следва точно с тази изолация между нас - давайки чувството за лекота, несвързвайки тялото си с моето. Липсата на тази директна комуникация тяло-тяло обаче, довежда до там, че се танцува с помощта на тълкуване на движенията на кавалера, и че в момента, в който той направи нещо неочаквано, тя често взима грешно решение и буквално стъпва в грешната посока.

Танцуването в ентрега също може да бъде много леко - ако знаем как да го постигнем. В същото време се запазва пълен контакт и дори грешките престават да бъдат проблем за качеството на танца, а се превърщат просто в импровизации, ненарушаващи потока на движенията.

И така, как се прави така, хем да имаме пълен контакт, хем да танцуваме с лекота. Никого няма да изненадам, ако кажа, че просто трябва да се научим да ходим. Но ходенето все още няма почва у нас - нито един от активните учители не знае как се прави, оттам и резултатите . . .

Повече покани за танц

Как една дама да получи повече покани за танц? Ето няколко съвета, събрани от две различни статии от мрежата, плюс няколко добавки от мен:

1. Действайте
Не чакайте просто така нещата да се променят. Ако сте на риболов и нещата не вървят, проверете какво не е наред. Може да ви е лоша стръвта, или да е паднала от куката. Или да хвърляте на неподходящо място. Мъжете в ролята на рибките търсят живата стръв, която ще ги примами. Следващите точки ще ви дадат храна за размисъл.

2. Гледайте
Една пасивна жена не участва истински в избора на партньор. Не наблюдава как мъжете се държат, кои са подходящите за нея, къде седят, как те канят другите дами, дали са срамежливи или нахални, дали ползват кабесео или не. Тя просто чака някой да дойде и да я покани. Обратно, една активна дама е най-вече добър наблюдател. Следи къде са рибките, как се държат, на какво кълват. За да знае как да ги примами.

3. Бъдете приветливи
Важно е да им обръщате внимание не просто, за да ги познавате по-добре - мъжете са по-отзивчиви към дами, които проявяват като минимум елементарна учтивост към тях. Те виждат разлика - ако се правите, че не ги забелязвате, (нарочно или поради свенливост) това изпраща недвусмислен сигнал. И да, наистина се случва това да е недоразумение, лоша комуникация, а не нежелание за танц - имам обратна връзка за такива ситуации в действителността.

4. Бъдете достъпна
Не се ангажирайте с неща, които излъчват незаинтересованост към танца - разговори, хранене, чатене, ровене в телефона, разговори с приятел/ка, или просто седейки с израз на безразличие. Вместо това внимавайте за потенциални партньори, и бъдете говори за реакция. Много пъти се случва кавалерът да покани дама, просто защото му се е усмихнала, докато минава покрай нея.

5. Дайте шанс на кабесео
Дамите трябва да усвоят този стил на канене, защото често това е единственият начин, по който опитен милонгеро ще подходи. Той не иска да се натрапва. Той наблюдава от дистанция, или приближава към дамата, и следи за нейната реакция. Ако тя отвърне с поглед, достатъчно дълго, за да сигнализира интерес, той ще кимне, за да я покани. За да работи кабесео, дамите трябва активно да участват. Ако седите някъде свряни между приятелки, или просто гледате в телефона си, или в пространството, това означава липса на интерес, и той ще се оттегли.

6. Бъдете смели
Ако желаете да танцувате с по-опитен кавалер, вземете инициативата - защото той вероятно няма да ви покани.

7. Бъдете жена
Мъжете желаят да танцуват с женствени дами, не мъжкарани или някакви неутрали. Ако се подстрижете като мъже, облечете се като мъже, обичате да водите и носите равни обувки, ще отблъснете доста покани. Някои жени смятат за интересно да имитират мъж. За всеки влак си има пътници, но повечето мъже няма да харесат това. Ако желаете да танцувате с мъж, поемете женската роля. Танго не е поле за демонстрация на феминизъм или друг някакъв вид индивидуализъм.

8. Дайте обратна връзка
Ако харесате танца с даден кавалер, направете му комплимент, или просто изразете радостта си по някой по-непринуден начин - така ще го стимулирате да ви покани пак. Дори и танцът да не е бил идеален от негова гледна точка - за него е важно да знае, че е бил оценен.

9. Напредвайте
Последно, но не по важност. Усъвършенствайте уменията си с уроци, семинари и подбор на добри партньори. Усвоете Ентрега! Да не получавате достатъчно покани е едно от най-големите разочарования в света на танго. Ако не умеете достатъчно добре да танцувате, ще ви канят неопитни кавалери. Така няма да напреднете, и ще се въртите в омагьосан кръг. Затова бъдете активни и подбирайте вие, не танцувайте с талибани и дървари! Ако изобщо ги различавате . . .