Имам въпрос към Вас (част 1)

Превод със съкращения през руски http://www.otango.ru/texts/rodriguez.html
Интервюто е взето през 2012-та г. https://www.youtube.com/watch?v=0PD-mQKOidI

Пепа: Здравей!
Хавиер Родригес: Здравей! 

П.: Ако не греша, започнал си да танцуваш съвсем малък. Какъв беше твоя първи допир до танго?
Х.: Не бях съвсем малък. Бях накъде на 18-19. И този първи контакт с тангото се случи по повод на това, че баща ми е милонгеро, а пък на мен тангото не ми допадаше; но започнах да ходя на неговите занятия, за да не седя само вкъщи затворен с малката си сестра, която трябваше да гледам. Той беше шофьор на такси през деня, а вечер провеждаше уроци. И това беше единствен вариант за мен, да ходя вечер с него. По този начин се случи първото преобразование в главата ми. Винаги разказвам това, понеже тогава наблюдавах танцуващите, а задушната миризма създаваше в мен усещането за нещо срамно и скучно, и което ми се струваше част от моята култура. Веднъж седях, наблюдавайки с едно око сестра си, когато до мен седна сериозен и елегантен господин. Малко по-късно, пристигна жена със съпруга си, който след целувка я остави на практиката, и излезе да я чака в бара на ъгъла. Тя приближи мъжа до мен: „Здравейте дон Хуан”. Той отвърна „Добър вечер, доня . . .” 
П.: Инес.
Х.: Да, „Инес”. „…колко е хубаво, че сте тук, нека малко потанцуваме!”. И те затанцуваха и танцуваха така, сякаш са били любовници целият си живот. На мен това ми се стори ужасно: „Боже, каква е развратница тази лелка, мъжът ѝ току-що я остави, целувайки я по устата . . . а този пък уж беше такъв сериозен . . .”. Докато танцуваха, те сякаш се унищожаваха един друг, но не в смисъл, че се нараняваха физически - между тях се раждаше, течеше и обменяше огромна енергия. Когато после се върнаха, тя му каза „Благодаря, че потанцувахте с мен, мъжът ми ми позволява да ходя на милонги, и само с Вас се получава така прекрасно!”. А той: „Да, Вие ми напомняте за жена ми”. След това казах на татко „Тази лелка е нещо като развратница, пък и този не е читав”. Той отвърна „Не, Хавиер, те така си танцуват винаги заедно. Няколко танга, но след това всеки си продължава по пътя, зает със собствените си дела.”. И това ме порази. Излиза, че тангото събира хората за кратко, за танда или две. Разбрах, че трябва да се науча да „чета субтитрите”, не да виждам само тази повърхност, която отначало ми изглеждаше глупава. Това беше първият път, когато видях как хората всъщност танцуват танго.
П.: И така ти реши…
Х.: Не точно реших, но разбрах, че танго е нещо друго. Никога няма да забравя този миг, никога…(смее се)
П.: А помниш ли какъв беше твоят първи урок? Как се почувства, представяше ли си, че ще станеш какъвто си сега?
Х.: Нямаше „първи урок”, защото винаги бях на занятия и практики, заедно със сестричката ми. Или пък помагах при организиране на танго-събития. Баща ми от дълго време се занимаваше с това, и аз му помагах. Започнах да танцувам, без да се усетя, понеже ме „засмукваха” малко по малко - показваха ми това онова. Най-вече защото баща ми имаше за ученички няколко млади девойки, и ми харесваше да танцувам с тях или просто да си общувам, шегувайки се, че това моето не е точно танцуване. Баща ми се държеше настрани, по-скоро неговата жена се занимаваше с мен, показваше (върху мен) как се повдига дамата, как се движи, как се правят разните елементи. Татко се включи, когато видя, че имам желание, и когато почнах да го ръчкам „Тате, покажи някоя крачица, някое ганчо!” (смее се)
П.: И в този момент ти изглежда разбра, че това ще е животът ти. Това ли усети?
Х.: Не, нищо такова …
П.: …но все пак е имало момент на първите гастроли, когато танго е станало твоя работа?
Х.: Да, да, но това стана много по-късно, когато се запознах с Жералдин и започнахме да се срещаме, но всъщност дори и тогава още не. По това време не можеше просто така да се събудиш танцьор в един прекрасен ден.
П.: Не това имам предвид. Разбира се, човек започва да танцува отначало за удоволствие, но има момент, от който започваш да даваш уроци, за се прехранваш от танца, да пътешестваш - този момент, в който осъзнаваш, че танго може да е твоето бъдеще …
Х.: Да, разбрах въпроса, но това свое бъдеще го видях много, много по-късно, понеже тогава тангото беше съвсем друго. Тогава танцьорите не бяха професионалисти и просто ги взимаха от милонгите и ги поставяха на сцената. Ако някой можеше да види тази епоха, то там всичките танцьори бяха на възраст. Млада двойка бяха Мигел (Зото) и Милена (Плебс). Така, ако си мислиш да ставаш танцьор на танго, се налага да се сравниш с Мигел и Милена. Всички останали бяха общество от хора на солидна възраст.
П.: Тоест по това време на милонга е нямало младежи като теб, а ако е имало, то е изглеждало странно, нали?
Х.: Много странно, да.
П.: Как изглеждаше това? Старите милонгероси се опитваха да те държат в някакви рамки?
Х.: Да. Разбери, преди 15-20 години имаше много повече „милонгерос”. Сега те всички умряха. Тогава отиваш на милонга, и много от тях са там. И почти нямаше млади. И тези младите всъщност не бяха млади, а малки. Тези, които сега са на 30, бяха на 10-15 максимум. С Жералдин се запознах, когато тя беше на 15.
П.: Как се случи?
Х.: С Жералдин?… Беше много странно, защото не знаех коя е, за първи път я видях на улицата..
П.: Не на милонга?
Х.: Не, на улицата. Тя беше в ученическа униформа, беше студено, и беше с капюшоном на глава. Ходех си по тротоара, видях я, и я харесах. Вечерта я видях по телевизията, където танцуваше с истински декаденти (смее се). По-късно, една вечер баща ми ме заведе в „Sin Rumbo”, където Порталеа танцуваше през цялото време с една и съща девойка (смее се). Та тази вечер татко ме запозна с нея. Бях я виждал и преди на милонги, но за първи път я видях на булевард Кабилдо.
П.: Булевард Кабилдо?
Х.: Да, на булевард Кабилдо. Стоеше на спирка. Щеше да е забавно да се бяхме срещнали на улицата. Но не, с Жералдин се запознахме на милонга.
П.: Пътуваш и даваш уроци по цял свят, и вече три партньорки са те съпровождали: Жералдин Рохас, Андреа Мисе и сега Вирхиния Пандолфи (б.пр, интервюто е през 2012 г.) и…
Х.: Не, четири.
П.: Четири?..
Х.: Да, един път се наложи да сменя Андреа (понеже беше бременна) със сестра ѝ, Стела. Трябва да добавим и нея, тя също беше с мен на гастроли.
П.: Каква следа остави в теб всяка една от тях?
Х.: Трябва да натисна бутона за прескачане на този въпрос (смее се). Не-не, ще отговоря… Трудно е да кажа, те бяха много различни. Жералдин беше Творчество. Тя остави в мен Танго, много Танго. Тя ме научи на прегръдка, сърдечност, хубава крачка - че трябва да се убиеш от упражнения, но да се научиш на качество в ходенето. Но преди всичко прегръдка. Не говорим за някаква конкретна прегръдка, тя е само една. Не непременно близка. Може да бъде и по-отдалечена, или даже на метър един от друг. Но въпреки всичко да сте в прегръдка. Така тя ме научи, че трябва да танцуваш с човека, намирайки се в идеален контакт с него.
С Андреа ние създавахме Любов, но тя беше любов на партньори по танго. Андреа, като партньорка, беше по-добра. Жералдин беше свръхважна любов в моя живот. Изобщо, тангото на Андреа и Жералдин беше като цяло еднакво – те са започнали едновременно, учили са при едни и същи милонгероси, ходили са на едни и същи милонги, учили са в едно училище, раснали са заедно, ходили заедно на ваканции. Семействата им са били приятели. Джералдин е танцувала с Габриел Мисе (брат на Андреа). Тоест единомишленици в танго, но в моят живот те бяга различни, понеже с едната имахме любов като мъж и жена, а с другата – любов, като между приятели. Сложно е да сравним. Работата е там, че Жералдин тогава беше съвсем млада, започнахме да се срещаме, после да танцуваме заедно, после на гастроли, аз бях примерно на 22 години, а тя на 15-16, тя можеше да напуска страната само с разрешение, тоест тя си беше дете. Когато започнах с Андреа, беше друго – бяхме на еднаква възраст, и двамата зрели – тя на 28, аз на 30. И двамата идвахме с 10-годишен опит при работа в двойка - аз с Жералдин, а тя с Леандро (Палу). И не че чак толкова бързо започнахме да работим заедно, но веднага беше ясно, че ще ни е комфортно един с друг, защото знаехме „рецептата”.
Със Стела беше „яко”, защото да танцуваш със Стела е, като да танцуваш с Андреа, но по-изразително. Стела замина с мен на гастроли, вземайки със себе си някои свои „ефекти”, тоест това, с което аз бях попрестанал да се занимавам. С Жералдин танцувахме и традиционно, и ефектно. С Андреа танцувахме, доколкото беше възможно, само традиционно танго, такова, спокойно някак. И изведнъж аз съм в двойка със Стела и просто ме …(бурна жестикулация). Много ми хареса, защото ми напомни за Жералдин. Ако ги наредим трите, то между русата и черната стои кестенява, като смес от първата и втората, защото пред нея винаги са стояли два примера, сестра ѝ и Жералдин. Така се е получил забележителен комплект от качества в лицето на Стела. (смее се)
П.: А Вирхиния?
Х.: Вирхиния… Откровено, с Вирхиния … как да ти кажа … Вирхиния може днес да ти харесва, може да не ти харесва, защото ако сравняваме … Само аз мога да сравнявам, защото само аз мога да сравнявам с всички жени, за които говорихме по-горе. Ако трябва да сравняваме на ниво, техника, прегръдка и всичко останало, то трябва пак да се съберем и да направим още една серия въпроси и отговори, за да обсъдим това подробно, но единственото, което мога да кажа за Вирхиния, е, че тя сега ми е като майка - мъчи се с мен като с инвалид. Поддържа ме, грижи се за мен, развеселява ме, оживява ме… Работейки с мен, тя ми съчувства, но продължава да танцува. Тя…даже не се замисли, преди да го направи, още повече – когато я помолих да ми помогне, в положението, в което съм (б.пр. заради смъртта на Андреа), тя вече знаеше, че ще я помоля да танцува с мен. Това не означаваше да танцуваме през цялото време заедно, аз просто я попитах „Дали не би ми помогнала сега?”. По-рано два-три пъти сме правили неща заедно, и тя нямаше намерение да се хваща с мен. Това беше хубаво, защото, не желаейки нищо такова, ние все пак бяхме работили няколко пъти заедно и не се налагаше да се запознаваме в танца.Тя се различава много и от Жералдин, и от Андреа. И никак не прилича на Стела. За щастие нито една не прилича на друга, всички те са съвсем истински тангери. Най-главното за мен е, че всички те можеха да прегръщат. Ако една жена го умее, всичко останало  – дупе, крака и не знам какво още – с всичко можем да се справим, да поправим, да изменим.
П.: Въпрос от Вивиана Химена…
Х.: (тихо) Но все тя пита …
От залата: Това са въпроси, дошли по електронна поща.
П.: Хавиер, а какво да кажем за милонгерите на новия век? Смяташ ли ги за милонгери на днешното време, или те се явяват танцьорки? Смисълът който влагам е, че по-рано звезди са били изявени милонгери, станали известни точно поради това, което са показвали по милонгите. Сега, ако не си танцьорка, никой не знае и не говори за тебе …
Х.: Не знам дали правилно разбрах въпроса. Виж Виви, по-рано милонгерите бяха милонгери, защото нямаше друг вариант - не съществуваше това, да бъдеш танцьорка. А пък дори и да приемем, че такъв вариант е имало преди 30-40 години, тези милонгери бяха готови да се превърнат в танцьорки за две секунди. В танго, танцьорката не може да е танцьорка, ако не може да танцува това танго, което се танцува на милонга. За мен това е така и точка. Съществуват танцьорки в други танци, които спокойно могат да вземат една танго хореография и да направят нещо чудесно. Те, явявайки се актриси и танцьорки, умеят да го правят, и ще им се получи добре. Но от гледна точка на тангото (а тук насреща имаме тангероси), ако тази танцьорка я направим милонгера, то тя ще бъде не просто прекрасна, тя ще бъде идеална. И да, пълно е с милонгери на 2000-те години. Проблемът е там, че трябва да имаш посивели коси, да ти увисне дупето и гърдите, трябва да си дебела и ужасна, за да те назоват милонгера. Не. Защо да чакаме да стане това с теб, за да те наречем милонгера? Милонгера, това е тази жена, която обича тангото и ходи на милонга, уважава това „светилище” и усещането в това място. Не е важно дали го усещаш ти самата, но е важно, че разбираш, че тук нещо става. Ето това са качествата на милонгерата. Не говорим за религия, защото танго обединява всички религии, всички раси, цвят на кожата. Милонгерите са много. Даже знам такива и в Русия.
П.: Въпрос от Лаура Иару от Букурещ… (б.пр. европейска шампионка по-късно през 2015-та)
Х.: А, да, Лаурита… Хора, а вие няма ли да задавате въпроси? Аз искам вие да питате, а не само тези от Интернет. За тях ще направим отделна беседа. Тези тук, питайте сега!
П.: Последно, задавам въпроса на Лаура, и преминаваме към тези от залата.
Х.: Да, иначе ще отговоря с мълчание. На Лаура отговарям, а след това …
П.: Въпросът е следният: „Хави, какви трябва да са поведението, маниерите и ценностите, тези основни неща, които всяка жена трябва да има, знае и уважава, танцуваща танго с мъж, по отношение на другите милонгероси и към тангото в цялост, ако иска да бъде милонгера? Същото и за мъжете като милонгероси. Иска ми се да чуя възможно най-подробен отговор.”
Х.: Тази девойка иска урок. (смее се) Добре, да повторим? Тоест тя пита за това, какво е необходима, за да бъдеш милонгера, нали?
П.: Тя пита и за мъжете, какви качества трябва да притежават хората от едно общество, танцуващо танго..
Х.: Толкова много са …
П.: Въпросът е като предишния, но сега и за мъжете..
Х.: (смее се) Добре, нека да отговорим. Вярвам, че са много качествата, които са необходими за милонгеросите и милонгерите. Но ако говорим за milonguero (за мъжете), няма нищо специално там. Ще се опитам да обясня това възможно най-добре. Факт е, че тук в залата има различни хора, принадлежащи към различни други култури. Сега ще говоря за нашата, която се представлява от аржентинската жена и мъж.
Милонгерата, която отива да танцува е обилно напръскана с парфюм, разбира се с добре пригладена коса във фризьорския салон, защото е ходела да танцува само веднъж седмично, в редки случаи и два пъти с мъжа си. Подготвяла се е дни наред. Спомням си, че жените ходеха с прическа направена специално при фризьора или с ролки на главата цяла събота.
Мъжете използваха гел за приглаждане на косата си с най-силната фиксация:  такава (изобразява с ръце). Ризата винаги беше същата, имал съм възможност да видя това, а понякога и костюмът, всичко беше същото. Беше чисто, т.е. беше важно просто да се запази такова, а не да се пере всяка секунда. Имаше много моменти от този род. Въпросът е, че в света има голям брой култури и всички ние сме различни. Има и хора, които изглеждат прекалено обикновено... Говоря от гледна точка на културата, за хората от танго, жители на Буенос Айрес, от различни части на столицата, където танцуват нощем.
Милонгеросите се изправят един срещу друг, всеки с известна доза надменност и високомерие, съединяват се в това, прегръщат се,  те знаят, че ще се прегръщат. При това между тях съществува някакво напрежение, преди да се съединят в прегръдка. Но не да се нахвърлят един на друг. По друг начин се подхождаше към танца. Дамата е знаела какво прави във всеки един момент. Няколко крачки към кавалера, използвайки токчетата и стоейки уверено, при това се е създавало такова впечатление, че тя във всеки момент ще го „изяде”. Милонгерите имаха такъв маниер на поведение. По отношение на мен, разбира се не, защото в мен виждаха дете, но аз наблюдавах как се движат те по танцовия под и зад всичко това прозираше някаква особена мощ. Милонгерите не бяха изискани дами, възпитани в аристократични семейства, които идват на милонгите, за да покажат своята изтънченост, не! Те бяха елегантни, чисти, с парфюм, но ходеха като жени вървящи по улицата и готови да си свалят обувките, за да се защитят във всеки един момент. Веднъж видях жена излизаща от тоалетната в Канинг със забито токче в главата. За щастие вече няма такива случаи. По-късно момичетата започнаха да идват на милонга с къси дрехи, такива че милонгеросите идващи да потанцуват със жените си, просто стояха и им се любуваха. Нравите станаха по-свободни. И този вид поведение, тези качества (за които говорехме), постепенно отмряха, като станаха не толкова строги. И това е към по-добро. Аз мисля, че темата за това, нравите да стават все по-освободени и всичко в тангото все по-разчупено е забележителна. Смятам, че това е хубаво. Но всеки влизащ на милонга трябва да има уважение (това, което вече споменах по-горе) към случващото се вътре, защото когато аз отивам на милонга, не отивам в търговски център, за да разглеждам дрехите, обувките, да покритикувам и да кажа, че тази марка ми харесва повече от другата. Когато отивам на милонга, отивам да танцувам. И във вътрешността на милонгата пулсира огромно количество енергия с всички цветове, много мощна, някои не уважават това и затова понякога биват отблъснати. Темата за качествата, които искаше да разбере Лаура, аз разкрих и ако те присъстват във вас – отлично, ако не - не е важно, но всеки път на милонга вашето сърце трябва да чувства, че даже да сте седнали на едно място - танцува. А танцувайки, да танцувате заедно с партньора. Много време съм прекарал седейки, без да ме забелязват. С такъв баща като моя, който беше организатор на празници и грандмилонги, можех да попадна в същността, но той ми казваше: „Влизаш на милонгата, сядаш тук и стоиш”. Можех да присъствам на милонгите, но не можех да танцувам, защото нямах панталон, а бях облечен с дънки, маратонки, косата ми беше дълга, което също не бе добре.

От залата: И те пускаха така да влезеш?
Х.: Да, пускаха ме, но така че присъствието ми да не безпокои никого. Струваше ми се, че присъствах на нещо изключително, всички бяха с къси начесани коси, със сако и вратовръзка. Нямах нищо такова и стоях не в нужния вид. Всичко това за щастие се промени и стана по-разчупено. Яко е, че момчетата сега ходят на милонги с красиви ризи, обуват чисти дънки, а и обувките на момичетата са едни такива чистички. Но е необходимо да имаш уважение към особеностите на тангото, да не губиш чувството за магия на едно събитие, милонгите трябва да имат свои тайни, тайни на тангото. Но се случва на милонга да отсъства кабесеото, да няма кодигос, но това не е най-важното. Оставете се да ви завладее вълшебството на чувствата. Без да включвам всички онези качества, за които говорих, отговаряйки на Лаура - при всички положения това трябва да го има. Ако не искате да се съобразявате - ваше право е. Можеш да излезеш от вкъщи, както майка те е родила и да отидеш на милонга, но трябва да вземеш разбирането за това какво се случва там. Не може да не обръщаш внимание на чувството. Може да нямаш уважение към случващото се и с вратовръзка, и без нея. Или да не чувстваш нищо облечен в най-хубавия си костюм. В такъв случай защо ти е да го обличаш, ако ти е все едно и не чувстваш нищо? Можеш да дойдеш гол и да чувстваш всичко това. И на никого няма да се сториш нелеп, защото сякаш си облечен. Разбирате ли? Ти си облечен. Никой не може да те покаже с пръст и да каже: „Ти не танцуваш”, „Да аз танцувам, дошъл съм, както майка ме е родила, но танцувам” (смее се). 

Перевод на русский язык Ильи Семочкина

Превод на български, К. Стоянов, Т. Клисурова

Трудности при ходене

Превод с допълнения

Ако сте посетили наскоро наш урок в Лондон, и сте се чудили "Защо, по дяволите, прекарваме толкова време в уроци по ходене? - аз си знам да ходя, и точно с това ходене стигнах до студиото". Нормален въпрос, но ходенето в танго не е същото, както обикновеното ходене. Има трудни за овладяване тънкости, някои от които ще опишем тук.

То е като да пишем с лявата ръка.

Или да рецитираме азбуката отзад-напред.

Или да четем на непознат език, макар и използващ същата азбука.

Опитайте едно от тези, би трябвало да е лесно, но не е. Истинска главоблъсканица. Подобно е и със ходенето в танго - но без значение колко е трудно, можем поне да се освободим от основните грешки - ще ги наречем тук "подрипване", "спазми" и "настъпвания (вкл. др. удари в краката)". Така ще открием удоволствието и красотата да ходим заедно.

Всички велики танцьори демонстрират и говорят за важността на ходенето - отличен пример е горното ненадминато изпълнение на "Поема" от Хавиер и Жералдин.

Пабло Верон: "Разпознавате добрия танцьор по това как ходи, не по акробатичните фигури"
Хавиер Родригес и Стела Мисе:
  Хавиер: - Когато един мъж ходи добре, жената умира за прегръдката му.
    Стела: - Когато един мъж ходи зле, жената иска да умре.

Разликата между ходене и танго-ходене е по принцип не чак толкова сложна като концепция, макар и да е трудна за овладяване на практика. По улицата ходим сами, докато в танго, ходим с някого, "залепнал" на гърдите ни. По улицата командваме краката си директно - леви, десни, леви, десни . . . В общия случаи това става по добре изгладен начин, освен ако не сме прекалили в кръчмата. В танго, има доста разлики - например, че общо имаме четири крака.

Ето няколко съвета как да подобрим ходенето си. Най-напред, опитайте се да останете спокойни и да не се поддавате на раздразнението - все едно трябва да се научим да ходим отново. Направили сме го веднъж, ще го направим пак.

За кавалерите:


Изкуството на ходенето изисква кавалерът да осигури четирите крака да се движат в синхрон. За добро ходене, той трябва да "ходи" и да "говори" едновременно. Краката ходят, а гърдите говорят. Понеже в танго, дамата получава "поканата" чрез гърдите.
Красимир: Забележете, че "покана" е в кавички. Коментирал съм много пъти, че тази "покана" всъщност е целият необходим импулс за крачката, оттам и кавичките.

• Наблюдавайте как ходите в ежедневието - забележете, че крачката всъщност започва от пода - всички ние използваме опорния крак да се оттласнем напред. Освен ако не сме роднини на Джар-Джар-Бинкс. Кракът действа като пружина и подът е нашата опорна точка. Това остава непроменено в танго - началото на т.нар. "проекция".
  
  Вместо това, някои начинаещи кавалери първо протягат свободния крак напред - при това или настъпват, или по друг начин създават конфликт с краката на дамата.
  Красимир: Или ходят с отваряне настрани :-)
  Това изглежда и се усеща странно, защото това не е естествен начин на ходене.
  
  Този проблем лесно се избягва, просто трябва да започнем крачката нормално, като се отблъскваме от пода с опорния крак. Така осигуряваме движение на торса преди краката. Красимир: Да се погрижим да предадем това и на торса на дамата, за да започне тя нейната крачка. Това е ефективен начин да ходим, така че "говоренето" и "случването" да стават едновременно.
  
• Друг важен съвет: Поддържайте теглото си върху предната част на ходилото. Всички добри танцьори от Буенос Айрес са непреклонни в това. Понякога може да ни се струва, че губим равновесие в тази позиция. Но това не е нужно да е така, просто трябва да пренастроим реакциите си към нея. Можем да си помогнем, като правим следното упражнение - направете крачка в такт; спрете един такт, за да проверите позицията; направете следващата крачка и т.н.

За дамите:

Да си кажем честно, ходенето назад е голяма "болка", но има и един положителен ефект - оформя мускулите на дупето, с което да се покажем на плажа. Упорствайте в ходенето и ще сте готови навреме за лятото.

• Танго-ходенето се създава от добре настроена комуникация между партньорите - добре смазан баланс между "говорене" и "действие". Една от най-важните задачи на дамата е да почувства смяната на опорния крак на кавалера и тя също да смени нейния едновременно. Или, по-точно, с една идея закъснение. Прехвърлете рано, и крачката ще бъде отрязана късо, резултирайки в неприятно накъсано ходене. Понякога дори вид спъване. Закъснейте, и ще се получи загуба на синхрон, с куп неприятни последици.
  Красимир: Има една техника за посветени, при която кавалерът прехвърля дамата на новия опорен крак - изглежда и се усеща великолепно.
• "Подрипването" е враг номер едно на ходенето - то се случва, когато прекалим с проектирането на свободния крак, помагайки си при това с приклякане на опорния. Това създава прекъсване на връзката с кавалера, освен ако и той не прикляка. Но дори да го прави, резултатът е "да се смееш ли, да плачеш ли".
  
  Макар и ходенето назад да не е така естествено, както ходенето напред, еднакви принципи важат. По същия начин трябва да намерите опората в пода и да започнете с оттласване, вместо първо да протягате свободния крак. Това осигурява синхрон с движението на кавалера и създава "гледка за запомняне".
  Красимир: Ненадминат начин да осигурите синхрон е дамите да се откажат от "оттласването" и да използват енергията на "поканата" вместо това.
• Един последен трик - ако, при ходене назад, се отпуснете върху токчето твърде рано, това създава ефект на внезапно преместване на торса на дамата назад, нарушавайки едновременността с кавалера.  Това "спазматично" движение не изглежда и не се усеща добре. Кавалерите се чувстват сякаш се опитват да уловят заоблен сапун с мокри ръце. Ту се получава, ту не.
  
  Съвет: Опитайте се да държите токчето над пода достатъчно дълго. Чак когато крачката завърши, можем да поставим малко тежест там.

Това са просто няколко съвета, пробвайте ги и вижте как работят.
Мигел Сото: "Когато учениците се занимават с ходене в началото на урока, те се отегчават и нямат търпение да преминат към стъпките и фигурите - за да се покажат на дансинга. Те не разбират какъв късмет е да срещнат учител, който казва - Не, първо научете ходенето."
Така че, ако следващият ви урок започне с упражнения за ходене, насладете се напълно.

Ще се видим на дансинга!

Прегръдки,
Натали


http://www.tanguito.co.uk/blog/tango-london-tips-caminata/
 

Талантливият г-н Родригес / The Talented Mr Rodriguez

Една хубава статия-интервю с Хавиер Родригес изчезна от мрежата - добър повод да я пусна тук, с превод:

Хавиер Родригес: Талантливият г-н Родригес
От Lonewolf, четвъртък, 23 януари 2007

   Хавиер разказа една случка, когато той гледал изпълнение на Чичо Фрумболи в Европа. Точно тогава, Чичо не бил с обичайната си партньорка, а с Мариана Монтес. Изпълнение по музиката на Gotan Project, "Париж, Тексас".
   Чичо се върнал на масата след танца и казал: "Това беше едно от най-лошите изпълнения в живота ми, направих толкова много грешки". Но всички присъстващи, вкл. Хавиер, били така развълнувани, че имало сълзи в очите им.
   Хавиер добави, че Чичо е винаги свързан с музиката, усеща я и е много изобретателен по нея. Но в този случай, той направи нещо повече, свърза се с партньора. Мислех за това по-късно и реших, че вероятно е станало така именно защото не е бил с постоянната си партньорка, и затова е трябвало да вложи повече старание във воденето.
   Хавиер завърши: "Нещата не опират до връзката с музиката - първо трябва да се свържеш с партньора, и тогава, заедно, да се свържете с музиката".
   И така, след огромен брой групови и частни уроци, мате и споделена храна, аз разбрах все повече и повече таланта на Хавиер. Не е просто неговата елегантност, скорост, техника и музикалност. Той е наистиа мъж от милонгата (милонгеро). Той има в себе си същината на танго, като Cacho: и това е да танцуваш за жената.
   Спомням си на първия ми частен урок той каза следното. Воденето ти е ок, но дамата се налага да се концентрира, за да го почувства. Ти трябва да напишеш на голям картонен знак на дамата какво да прави, вместо да ѝ шепнеш в ухото. Това е, защото искаш дамата да мечтае музиката в ръцете ти; не да си скубе косата, опитвайки се да разгадае следващото ти движение. Само тогава дамата ще се върне щастливо развълнувана на мястото си след танца.
   Едно от най-важните неща, които научих от него, е да танцувам като дама. Вземах уроци с него сам. Редувахме се кой да води. Аз започнах да схващам какво дамата трябва и какво не трябва да усеща по време на танца. И най-важното, аз усещах как той танцува, интерпретирайки музиката. Нещата, които влага в нотите и движенията, са така ясни, така творчески, но в същото време много прости, че не се сдържах да се изкикотя като жена, когато вмъкваше внезапно болео, малка игра със синкопите на бандонеона, или бърза двойна крачка по музиката.

   Хавиер е емоционален и с изключителен усет. Попитах Мариана, обща приятелка, която е взимала уроци и е танцувала с Хавиер и с Флако Дани, каква е разликата в танца им. Тя отбележи, че Дани и Хавиер са елегантни, спокойни и бързи; но Дани, над 70 (вече над 80, бел. пр.), е виждал вече всичко. Той е въздържан и външно не личат чувства. Но танцувайки с Хавиер, тя усеща сантименталността му, емоциите бушуващи отвъд спокойствието.

   Неговите способности се проявяват чрез личността му, по начина, по който танцува, говори и преподава. Той е като Джони Деп в Карибските пирати, но по-емоционален и елегантен. Често безпардонен, веднъж той обясни как дамата трябва да поддържа стойката си в близък хват: "Дами, представете си че ходите без горнище по плажа и трябва да покажете новите си гръдни импланти".

   Друг път, той ми преподаваше болео. Много си мек, ми каза. Има моменти, в които дамата трябва да усети пълен контрол от кавалера. "Дамите идват да танцуват, да се влюбят в някого в танца; ако си мек, ще им напомняш на съпруга им.". В този момент ми изводи болео и хоп, то полетя и усещането ми хареса.

   Говорихме за танца ни и той ми каза, че моят е сладък. Нататък, танго не е просто сладост, захарен памук. Този сантимент в оркестрите на Фреседо, Ди Сарли много лесно биха се изразили от източен танцьор като мен. Но в танго също така трябва да има пипер, лютичък. Като при Д'Ариенцо, Биаджи. И това е, от което се нуждая.

   С Жералдин те бяха най-прекрасните танцьори в света. Не мога да не го кажа. Тя е завършен танцьор, без съмнение, но също така, тя изглеждаше така красиво, защото Хавиер вложи целия си талант и способности да я направи кралица на танца.

   "Нещата не опират до връзката с музиката - първо трябва да се свържеш с партньора, и тогава, заедно, да се свържете с музиката". Хавиер ми каза, че за първи път е усетил това в Ла Вирута, танцувайки по Д'Агостино. Сега, всеки път когато танцува, търси същото.

   - Колко години танцуване отне, за човек с безкраен талант, да усети това?

   - 4 години.

Добавка от мен: Неназованото нещо по-горе е не друго, а прословутата танго ентрега.

Оригинален текст:
Javier Rodriguez: The Talented Mr Rodriguez

by Lonewolf @ Tuesday, 23. Jan, 2007 – 05:55:40

Javier told a story where he saw Chicho Frumboli performed in Europe. On that occasion Chicho wasn't performing with his regular partner; he was performing with Sebastian Arce's partner, Maria Montes. They were performing to the music of Gotan, 'Paris, Texas'.

Chicho returned to the table after his dance and he said, "That was one of the worst performance in my life, I made so many mistakes." But everyone else who were present, including Javier, were so moved by the performance, there were tears in their eyes.

Javier remarked that Chicho always connected to the music, he is super creative on the music. But on that occasion, he went further than connecting to the music, he connected to his partner. I thought about it later and I thought it could be because he was not dancing with his regular partner, that was why he had to connect to the partner more than usual.

Javier ended by saying this. "Its never about connecting to the music. You must first connect with your partner. Then together as one, connect to the music."

And so it was, over the numerous group and private classes, mate (argentine tea) and meals, I came to understand more and more the brilliance of Javier. It's not only his elegance, speed, technique and musicality. He is really a man of the milongas. He has within him the essence of tango, like Cacho; which is to dance for the women.

I remember my very first private class with him he told me this. Your lead is ok, but the lady needs to concentrate during the dance to feel your lead; you must write down on a big cardboard sign to tell the lady what to move instead of just whispering into her ear. The reason is this, you want the lady to sleep and dream with the music in your arms; not tear her hair out trying to guess and follow your next move. Only then the lady will return to her seat quivering with happiness from the dance.

One of the most valuable things I learnt from him is dancing as a follower. I have my private lessons with him alone. During these times we would take turns to lead each other. I begin to feel the things a lady should and should not feel during the dance. And most importantly I felt how he danced and interpreted the music. The things he put into the music is so clear, creative yet simple, I can't help but giggle sometimes when he puts in a sudden boleo, a little play on syncopation of the bandoneon rhythm or a double time run on the music.

Javier is emotional and full of flair. I asked Mariana, a good mutual friend of ours, who have taken classes and danced with both Javier and Flaco Dany, what are the differences in their dances. Mariana, ever the perspective lady, remarked Dany and Javier are both elegant, calm and fast; but Dany being the 70 year old he is, has seen it all. He is controlled and his emotions are withdrawn. But dancing with Javier, she feels his sentiments, emotions and they are raging beneath the calmness.

His flair is fully displayed in his personality, the way he dances, the way he speaks and teaches. He is like Johnny Depp in Pirates of the Carribean; only more emotional and elegant. One of his classes he was explaining the way a woman should hold her posture in close embrace, 'ladies, imagine you are walking topless down a beach showing off your new breast implants'.

Another time he was teaching me boleos. He said I was too soft on the boleos, there are times in the tango where the women needs to feel the full control of a guy. "Women came to tango and they want to fall in love with a lover during the dance. If you are too soft you will remind them of their husbands." He lead me a boleo and snap! My leg flew and I liked it.

We talked about our dance and he told me my dance was sweet. He went on to explain; tango is not just about sweetness, 'dulce de leche (sweet, caramel like jam speciality of Argentina)'. Sweetness and smoothness in orchestras like Fresedo, Di Sarli are naturally and easily expressed by the oriental dancers; like me. But tango is also about spicyness 'pimenta (pepper)', like D'Arienzo, Biaggi. And I need that.

With Geraldine they were the most beautiful dancers in the world. I can't help to think this. Geraldine is a great dancer no doubt, but she looked so beautiful because Javier used all his talents and abilities to make her the queen of his dance.

"Its never about connecting to the music. You must first connect with your partner. Then together as one, connect to the music." Javier told me it was at La Viruta dancing to a D'Agostino that he first felt this feeling. Now everytime he dances, he searches for it.

How many years of dancing did it take, for a man of immense talent like him before first feeling this?

4 years.

Танго връзки

Припомних си един кратък филм за връзките (от всякакъв характер). Също така, как тангото в толкова много отношения напомня за връзките между жени и мъже. Може би защото е точно такава връзка :-) Пускам тази статийка, защото ми се случи провал в танго-отношенията с една дама точно поради липса на искреност и комуникация.
И така, във филмчето се говори за три изисквания, които трябва да са изпълнени, за да е успешна връзката:

1. Отдаване на общата цел
В отношенията между мъжете и жените, често това е основната причина за провал. Най-често защото обща цел няма. Единият се забавлява, другият мисли за сватба. И не, не винаги мъжът е този, дето се забавлява. Но да се върнем към танца. Общата цел също така не винаги е ясна, но за да не влезем в подробности, ще приемем, че е. Примерно взаимно, приятно, ритмично изживяване на музиката.

По отношение на отдаването, както казват аржентинците, ако ще танцувате, "всичкото месо на скарата". Т.е. по-добре откажете поканата, ако просто смятате да имитирате танц. Приемете ли, показвате най-доброто от себе си в конкретната ситуация.

"В течение на времето, нивото на взаимодействие и отговорност нараства" (цитат от филмчето). В танго това може да се разбира като танцуване на повече от една танда, приветливо поведение извън танца, както и съзнателно улесняване на кабесеото (позициониране) към интересуващите ни партньори.

2. Искреност

Връзките изискват честност и откровеност, импулсивност ако щете. От двамата. Ще се забележи, ако танцувате безрадостно и накрая кажете "благодаря", но неискрено. Например танц по "политически причини", защото се чувствате длъжен по някакъв начин. Или не смеете да откажете. Връзката ще залинее.

3. Комуникация

Двете страни би трябвало да общуват свободно, знаейки, че ще бъдат чути и разбрани. От една страна, изразената гласно оценка на плюсовете на другия довежда до прогрес на отношенията. От друга, ако има нещо, което притеснява някого, той трябва да е свободен да го сподели. Във всеки етап на връзката, комуникацията помага да изразим другите два фактора.

Ето и филмчето:

За тангото, лудите и любовта

„She was provoking him . . .

Asking personal questions makes us feel desired.“

Из сцена от скорошна филмова премиера

Връзката с тези реплики ще направя по-късно. Нека сега коментираме идеята за танго като терапия на душата и тялото. Да, може да бъде физическа терапия. Както и терапия за болести като Паркинсон. Но моля, нека си правят отделни милонги. Може да е егоистично, но достатъчно ме боли, когато гледам здрави хора да се гърчат като болни от Паркинсон – не мисля, че ще ми стане по-весело, ако са истински болни. Човек трябва да има чувство за самосъхранение.

Както и да е, по-скоро ми се иска да разгледам другата възможност, за танго като терапия на душата. Каква е точната идея? Не ми е съвсем ясна, но ще разгледам най-очевидната възможност. Танго като близост. Близост с човек от другия пол. Да, може да бъде терапия в смисъл, че свикваме да не изпадаме в паника и ступор, само защото се докосваме до някого – има такива хора, и за тях танго наистина може да бъде терапия – свикваме с физическата близост и я възприемаме просто като „необходимо зло“, за да се осъществи механиката на танца. И това е добре.

Но какво да кажем за тези, които имат други, емоционални и психически проблеми. Да започнем с лудите. Има хора, които имат истински психически проблеми. Виждат несъществуващи нападения с ножове. Не мисля, че танго може да им помогне, трябва им професионална помощ, за това и няма да коментирам повече това.

Ще коментирам обаче хората, които по една или друга причина имат трудности с контактите. Не защото са луди, съвсем нормални са. А просто заради стеснителност или интровертност или подобни личностни особености. На тях им е трудно да осъществят близост с другиго, и може да бъдат привлечени от танго като средство за повече контакти. И да, танго е такова средство. Но не и магическо. Най-вече защото близостта на прегръдката в танго е често абсолютно илюзорна – опитните хора знаем това, и свикваме да си изграждаме прегради – но един начинаещ може да има трудности.

С течение на времето, си изграждаме брони. Броня срещу контакта с тялото на една жена. Броня срещу нежното обгръщане с ръка на шията в сюблимен момент от танца. Броня срещу допира на лицето ѝ. Броня срещу топлия ѝ дъх върху кожата ни. Броня срещу учестеното ѝ дишане. И така нататък. Защото знаем, че вълнението от танца може да няма нищо общо с романтиката на отношенията извън това.

Но понякога, бронята бива пробита. Жената си намира ново средство – просто задава лични въпроси, провокира ни да разкриваме неща за себе си, което обикновено не правим – и без да искаме, започваме да си мислим, че се интересува от нас в романтичен план. Случи ми се наскоро. И какво, трябва да си направим броня и срещу това? Докога? Нима трябва да станем абсолютни дървета? Тотално непробиваеми за жените? Няма лесни решения, затова и казах, че терапията танго не е някаква магия, по-скоро е нож с две остриета, може и да нарани някого, вместо да помогне.

Каденсия

Това е едно от много понятия в танго, за които се разпространяват всякакви неверни твърдения, включително откровени глупости. Каденсия буквално означава ритмична модулация. Толкова. А в танго най-често означава ритмична модулация, идваща от крачките, от начина на ходене.

Ето превод от един от малкото читави източници на информация за танго (tangoandchaos.org):
"Поза, стъпка и ритъм съставляват техническата част на тангото - и трите са свързани. Без правилна поза, стъпката е слаба и без силна и солидна стъпка не можете да отбележите ритъма. Тангото е в детайлите - а лошите навици имат неприятното свойство да се натрупват с времето. Без добра техника на стъпката, тангото става замъглено ... и в някакъв момент може така да излезе от фокус, че вече да не е танго. Може да правите сложни фигури и атлетични пози колкото си искате, но ако няма танго в позата и стъпката ви, това е просто аеробика с музика. Каденсия е особено важна, защото това е основната ни връзка към музиката."

Най-лесно се илюстрира каденсия чрез ритмичната игра на височината, на която са главите на танцувашите. Днес попаднах на този клип и това ме насочи към темата:



Но не разбирайте, че каденсия се изразява само чрез височината - да се върнем на оригиналното значение "ритмична модулация". Т.е. понеже говорим за танц, ритмичната модулация на дадено движение или параметър на това движение не е нищо друго, освен каденсия. Може би сега по-лесно ще я видите тук:

Javier Rodríguez y Andrea Missé from Simba on Vimeo.

И така, обяснихме, че каденсия идва предимно от начина на стъпване. Т.е. първо се научаваме да ходим, и тогава да се изразяваме, "модулирайки" начина на стъпване. Не и в обратен ред.

Партньорът като облак

Преди време, една наша дама, сега учителка, беше за първи път в Буенос Айрес. Когато се върна, бях учуден колко лека я усещам. Сякаш нямаше тегло. Правиш крачка, правиш втора, все едно танцуваш сам. Трета, четвърта, пета - идеално. Вдъхновен, започваш да импровизираш все повече, идват ти нестандартни идеи. И тук нещата се сриват. Нищо ново, което направиш, и което тя не би могла да очаква, не се получаваше. И не просто не се получаваше, ами недоразуменията бяха драстични, тя правеше нещо тотално различно, докарвайки неприятни механични конфликти. Дотам, че в крайна сметка танцът беше неприятен, винаги бях под стрес, дали няма точно в следващата крачка да се случи катастрофата. И се налагаше да танцувам изцяло предсказуемо, сухо, неинтересно. Тогава бях начинаещ и не разбирах защо така се получава - дамата прекрасно да копира всяко твое движение, чувстваш я сякаш си облякъл облак - и изведнъж бам, сблъсък, неприятен провал в следването. Тогава ми обясниха, че това ставало, защото съм бил изненадвал дамите?!?!? Наистина ли? Нали уж танцът се импровизира?

Онзи ден, дама похвали кавалер, колко приятно се чувствала с него, сякаш я е прегърнал облак. Буквално така каза. Сетих се за горната случка и се опитах да й обясня, че всъщност истинското танго, танцуването в ентрега, няма нищо общо с облаците - усещането за единство с другия е да го чувстваш именно като човек, да възприемаш движенията на тялото на другия през сто процентовия контакт между вас. Усещането за облак е точно обратното - това е усещане за изолация, поне единият от двамата се страхува от истинската връзка и се е изолирал, като създава една псевдовръзка - с която се стреми да усети и евентуално води/следва другия, но не и да се съедини истински. Това е имитация на танго - и колкото са по-опитни имитаторите, толкова е по-невъзможно за тях да възприемат ентрега - те са доволни от това, което правят, и смятат, че имат истински контакт с другия.

Да се върнем на първата случка - сега вече осъзнавам каква беше причината за провалите - дамата беше научена да следва точно с тази изолация между нас - давайки чувството за лекота, несвързвайки тялото си с моето. Липсата на тази директна комуникация тяло-тяло обаче, довежда до там, че се танцува с помощта на тълкуване на движенията на кавалера, и че в момента, в който той направи нещо неочаквано, тя често взима грешно решение и буквално стъпва в грешната посока.

Танцуването в ентрега също може да бъде много леко - ако знаем как да го постигнем. В същото време се запазва пълен контакт и дори грешките престават да бъдат проблем за качеството на танца, а се превърщат просто в импровизации, ненарушаващи потока на движенията.

И така, как се прави така, хем да имаме пълен контакт, хем да танцуваме с лекота. Никого няма да изненадам, ако кажа, че просто трябва да се научим да ходим. Но ходенето все още няма почва у нас - нито един от активните учители не знае как се прави, оттам и резултатите . . .