Методът "джаста-праста"

Почти във всички области на човешката дейност, има повече или по-малко точни показатели, които измерват постиженията на даден деятел. Първо, всички науки са такива дейности - според моята представа науки са само тези, коти нямат политически, национални или религиозни версии. Примерно астрологията не е наука, защото има различни версии. Не само затова, но не ми се влиза в детайли. Историята, когато се отклони от доказаните факти и се използва за политически или религиозни цели, също престава да бъде наука. Обратните примери, за истински науки, са физика, химия, математика, биология, официалната медицина и много други. Интересното в тези науки е, че не са застинали - те се развиват, с всеки нов факт, който налага преразглеждане на съществуващите и господстващи до момента теории. Айнщайн например доказа, че нито пространството, нито времето са абсолютни. И така наложи промяна на Нютоновите представи за пространство-време. Не друг, а великият Нютон бе принуден да отстъпи. Защото когато фактите говорят, и боговете мълчат. За медицината всички знаем, че не е всесилна. Има още много да се върви, но и много път е извървян от баенето и знахарството.

Второ, спортовете. Там или има обективни показатели, метър и хронометър, гол-линия, попадения в мишена и т.н., или пък, ако спортът е със участие на оценка от съдии, например фигурно пързаляне или спортна и художествена гимнастика, има основни неща, без умението на които няма как да те оценят - ако падаш на всяка крачка, изпускаш лентата, или падаш от висилката, няма изобщо да се наложи да се намесва субективният фактор - т.е. ако не владееш поне основите на съответната спортна техника, нямаш шанс.

Трето, повечето изкуства. Факт. Ако пееш или свириш фалшиво, трудно ще убедиш някого, че нищо не разбира и това е твой личен принос в развитието на музиката, а не просто некадърност. Ако не можеш да вържеш две свестни изречения, трудничко ще се наложиш като писател. Малко по-абстрактно стоят нещата с поезията, но и там се искат определени езикови умения, без които няма как.

Единствената дейност, за която се сещам да се отклонява драстично от останалите, това е изобразителното изкуство. Ето например, тази картина е продадена за 75 милиона долара:

Това за мен е цапаница, но явно за други е голямо изкуство.

Да се върнем на аржентинското танго. Аз изглежда съм единственият в България, който смята, че в танго трябва да има А и Б. Когато човек научи А, всички да са съгласни, че може да пише и чете А. Може един да я пише по-красиво, друг по-грозно, но научи ли А, ВСИЧКИ ще се съгласят, че той знае тази буква. Когато научи Б, всички ще се съгласят, че той знае Б. И той самият ще е уверен, че знае тези две букви, и ще може да продължи нататък.
Това не изключва спорове от типа, някой да предложи да ползваме друга азбука, нека учим А, B и C, вместо A, Б, В. Няма лошо, ще се знае, че този някой застъпва алтернативна азбука (техника). Ще могат да се сравнят предимствата и недостатъците на двете техники. Ако и да не са съгласни един с друг, привържениците на едната техника ще могат да разберат другите, стига да научат тяхната азбука.

Какво се получава в танго-обучението в България? Човек бива учен, че първо трябва да знае "друмапватък", щото това е най-важно. После, чрез "вътрешната си енергия", да преобразува "друмапватък" в 'чъсанорел". И тъкмо човек си помисли, че нещо е разбрал и че нещо може, му казват, че не прави "друмапватък" като хората, а и по-добре да ползва "брампра" вместо него. Старае се колкото може. С години изучава "друмапватък", "брампра" и "чъсанорел", но никога не е сигурен дали ги знае или не ги знае. Всеки дошъл аржентинец непременно нещо коригира, дори и най-простичкият "друмапватък" все нещо не е достатъчно добър. Идеята на всички е, че нещата ще се наредят с години практика, с хиляди километри танцуване. Хм, това е точно методът "джаста-праста". Не разбираме какво правим, но и не се притесняваме особено от което. Говорят ни науко-подобни приказки и ние ги приемаме. Този метод може и да работи в Буенос Айрес, където човек може да попива опит, танцувайки с добри партньори. Дори и там, резултатите са далеч от гарантирани. Първо, защото не всеки може да се вреди да танцува с истински майстори - за да има ефект, това трябва да е редовно, а не по изключение. И второ, не всеки ще има таланта да стабилизира това умение и то да остане в него, дори и когато вече не танцува с така добри партньори.

Методът "джаста-праста" работи и в България, но само дотам, да обере грубите грешки, грубите недоразумения между двамата. Да се получи някаква изчистена техника, без значение дали АБВ, или ABC, по този метод няма да стане. Просто защото всеки танцува някаква си негова версия на нещата, някакъв си негов миш-маш. Посредствена история. И какво ще се получи от десетки години танцуване в тази посредствена среда? Някакси не мога да повярвам, че нещо хубаво ще излезе. Тангото се е развивало в Б.А. повече от сто години. И да може да стане по този начин тук, сто години ли ще чакаме? От умрял писмо.

Алтернативата, полагане на десетки и стотици часове труд в залата, с преподаватели, които преподават АБВ, или да речем, друга някаква техника, но изчистена до подробности. Не вътрешни енергии, а точни определения как се прави всяка една крачка. Моята представа за А и Б е следната. А - дамата не се движи сама. Б - дамата не сменя опорният крак сама. Т.е. кавалерът чрез физическо въздействие придвижва дамата, и пак чрез физическо въздействие сменя опорният крак. След това следват В, Г, Д и т.н. които служат за обяснение как точно да се реализират А и Б. Стойката и абрасото например. Но те са средства за реализиране на А и Б, не цел. Ако дамата стои схванато, как точно кавалерът ще я движи? Що за танц ще се получи? Схванатият стоеж може да е следствие от неправилна позиция на тялото, но сама по себе си правилната позиция няма да отпусне нужните мускули. Дамата трябва конкретно да владее това отпускане. Иначе визуално и геометрично може да е в перфектна позиция, стойка, абрасо, както и да го наречем, но без нужното отпускане, даващо свобода на определени стави да се движат под въздействие на кавалера, няма да стане нищо.

Повечето хора имат други представи, че дамата сама се движи и сама определя кога и къде да стъпи. Няма лошо да има алтернативни представи. Но да критикуват моята, без изобщо да са я разбрали, е нелепо. Гореописаните А и Б дават голяма свобода за импровизация, невъзможна по друг начин. Затова и така упорито се стремя към този начин на танцуване.

Без да има обосновка на уменията А и Б, и В, и Г, ей така, да джапаме "джаста-праста" и да чакаме нещата да се наредят . . . наивно, няма какво друго да кажа. Как да кажем на човек, че има нужда да поработи върху А, след като той няма да разбере какво е А. Той е учен на друмапватък, не на А и Б. На всичкото отгоре, злостно се критикува този, който дръзне да систематизира нещата, как смее да отрича "друмапватък" и "брампра", а пък да твърди, че "чъсанорел" е неправилно преподаван. Кой е той? Никой. За пример, аз разбирам "дисоциация" като дисоциация. Буквално. Развързване между горната и долната половина на тялото. Има страхотен ефект върху освобождаване на танца. Кавалерът може да редува и слива въртящи и постъпателни движения както намери за добре, ако може да ги води естествено. Воденето на дисоциирана дама не е за всеки. Всяка малка неточност завърта дамата, толкова е леко подвижна тя. Но въпреки тези чудесни ефекти от буквалното прилагане на значението на думата, ме обвиняват точно това, че разбирам думата буквално, а трябвало да я разбирам преносно, например като активно усукване на дамата към кавалера. Защо бе умници, защо преносно като буквалното разбиране носи толкова ползи?

Вътрешна енергия и други духовни аспекти на прегръдката

Във връзка с предишната статия "Танго като безизходен лабиринт" ще дам пример как уважавани танцьори говорят неща, които нямат конкретен физически или технически смисъл, и това довежда до трудности в разбирането на това, което казват. Това, че давам за пример видео със Себастиан и Мариана, не е защото смятам, че те са най-зле в това отношение. Напротив, сравнително добре са, има къде-къде по тежки случаи на говорене на небивалици. Изобщо аржентинците като цяло не обясняват нещата конкретно и ясно, с недвусмислени термини; често си противоречат, едни на други и сами на себе си, оттам и цялата каша при преподаване на танго. За да не възникнат недоразумения, в този текст не коментирам тяхното ниво като танцьори, което смятам за високо. Коментирам конкретните им твърдения в това видео:



Цялото видео в противоречие със заглавието говори по-скоро за стойката на двамата партньори, отколкото конкретно за прегръдката (embrace). Има много съществена разлика. Прегръдката (embrace) или танцовият хват в горната част на тялото, може да се реализира по няколко различни начина, никой от които не е споменат във видеото. Показват един определен хват за момент, но през останалото време се говори за танцовата стойка, а не за хвата (embrace). Възможно е аржентинският термин абрасо да включва цялата стойка, но видеото е на английски. Както и да е, приспособяваме се към тази неточност и гледаме клипа.

В момента от видеото (1:15) се казва, че "when you reach for the connection, there is an inner energy, going through your body, that moves opposite" (като осъществите тази връзка, има една вътрешна енергия, минаваща през цялото тяло, насочена в две противоположни посоки). Фразата "вътрешна енергия" не означава нищо конкретно. Очевидно телата са в покой, няма кинетична енергия. За потенциална би могло да се разсъждава, при наличие на разтягане на някаква структура в тялото, това е вид пружина, оттам би могло да има известно натрупване на потенциална енергия. Поне аз обаче не се сещам точно каква е тази потенциална енергия, натрупана в прегръдката (абрасото). По-скоро няма такава; и да има, няма как да е достатъчно значителна, че изведнъж да изпружинираме нанякъде - това е задънена улица за мен. Дотук изчерпахме двете форми на механична енергия, единствено адекватни когато разглеждаме танцова техника. Коя друга енергия би могла да бъде съотносима? Химическа? Ядрена? Гравитационен потенциал? Духовна? Нека помислим - химическата енергия на глюкозата в мускулите е тази, която ще ни задвижи. Но това няма никакво отношение към танго-техниката, защото това важи за абсолютно всякакво мускулно движение. Т.е. ако сме се хранили нормално, ще имаме енергия да движим крайниците си. Следва ядрената енергия - хм, без коментар по това, не мисля че е нужен. Духовна енергия? Естествено че ни трябва някаква мотивация, за да станем и танцуваме, но това няма физически смисъл и затова пак няма отношение към танцовата техника.

Виж гравитационния потенциал на изправеното тяло има връзка с техниката, и то съществена по отношение на ходенето като основно умение. Но никак, ама никак не виждам това да се има предвид в горното видео.

Себастиан Арсе не е кой да е - това че говори глупости от физична гледна точка, не значи че няма нещо конкретно предвид. Просто не е способен да го обясни технически коректно. Нека поясним. Както и той споменава, долу трябва да има разстояние, а горе трябва да сме в контакт. Най-простата форма това да стане, е да се наклоним един към друг. Той иска да избегне това, и не случайно - жалко, че не казва защо. Обяснението на Мариана, че тази позиция е мека и слаба има доза истина, но не там е същината. Има цял стил в танго, наричан апиладо, който проповядва точно такъв наклон. Аз също смятам стила апиладо за излишно труден и не особено плодотворен. Просто остаряла форма на танцуване. Последният известен представител беше Гавито. Защо този начин на танцуване е смятан от Себастиан (и от мен) за неправилен в съвременното разбиране на нещата? Защото този наклон един към друг създава едно запъване един в друг, което пречи на свободното движение. Физическо обяснение - разлагане на вектора на силата на земно привличане на две компоненти, едната от които се поема от краката, а другата от опората, т.е. партньора. Иначе казано, ако стоим по този начин, на всяка крачка напред аз, като кавалер, трябва да преодолявам тази сила с мое усилие. Напълно излишно, и не се печели почти нищо от такъв наклон. Отделно, това създава големи главоболия при пивотиране, но стига толкова за апиладо.

Какво тогава трябва да правим? Както Себастиан обяснява, макар и по шантавия начин с вътрешната енергия, трябва да създадем място долу между стъпалата, и допир горе, без наклон. Както е показано на видеото, тазът и краката остават във вертикал, а тялото от кръста нагоре отива напред и потенциално нагоре. Казвам потенциално, защото човешкото тяло няма мускули, които да извършат такова издигане; можете да се изпъчите, можете да надуете гърди, но няма да се издигнете нагоре. Единственото нещо, което би ви издигнало, и да изправите гръбнака, но това е контрапродуктивно в случая, защото линията на тялото не трябва да е изправена. По раменете на самата Мариана се вижда, че няма издигане нагоре, не и без кавалер (ако и показаните стрелки да сочат нагоре). Вижте също Отново за сойката . Тази позиция се запазва през цялото време, нарушава се само когато е нужно за някое по-акробатично действие.

По-нататък. малко преди 4:00, "you already dance while embracing, you do not need anything else to start dancing, you have to strongly believe it, otherwise your embrace will be meaningless". "Вие вече танцувате докато сте прегърнати, нямате нужда от нищо повече за да започнете да танцувате. Трябва силно да го вярвате, в противен случай вашата прегръдка ще е безсмислена". Ето такива религиозни неща доста ме дразнят. Трябва силно да вярвате. Ама това конкретно умение ли е, или вяра в извънземните? Отново неща, които са, меко казано непрофесионални. Прегръдката има конкретни цели, те сами споменаха някои от тях. Изпълнението на тези цели не е вяра, а нужно за танца умение. По-скоро трябва по-добре да се обясни защо стойката трябва да бъде по този начин, а не да се призовават хората "силно да вярват".

Следващата част, описанието какво трябва да правим с ръцете при подхода към партньора, нямам забележки. Човекът този път обяснява без позоваване на вяра или други неточности.

8:50. Мариана говори за магнит между ръката и гърдите си. Значи ли това, че тя трябва да притиска кавалера към себе си? Не е много ясно. С притискане съм дълбоко несъгласен лично аз. Има много сериозни аргументи против. Ако не е притискане, защо не е обяснено по-ясно? Поредната мъгла!

Следва 3D embrace. Пак неточности, той говори за отпред, отзад, отстрани. Това са две измерения. Не че се заяждам, но все пак малко обща култура какво е това измерение не би му навредила.

По-нататък навлизат в ходенето, където обясняват неща, които те самите не спазват, но тази статия се ограничава само до прегръдката и духовните ѝ аспекти. :-) Не че споменах за такива, но и Себастиан Арсе не каза нищо освен "силно да вярвате". Така че да, вярвайте и всичко ще е наред!

Танго като безизходен лабиринт

Макар и идеята на тази картинка да е по-скоро в посока на пристрастяването към танца, как човек се изгубва в танго и никога не престава да танцува - нещата могат да се разгледат и другояче: как човек започва да учи танго, без да знае, че навлиза в материя, която както никоя друга е изтъкана от мъгляви и противоречиви формулировки от сорта на "най-важно е абрасото, трябва да почувстваш сякаш си глътнал балон, една голяма кухина в гртдния кош." или "енергията започва от главата, от музиката, и изтича през краката, затова човек трябва да е grounded". Абсолютни, тотални, вселенски глупости. Но ти ги разквзва човек със съвсем сериозно изражение, който очевидно си вярва. И нерядко този човек е известен танцьор.

Какво да правим тогава ние с гайдите? Ами нищо, няма спасение. Има хора, които се сещат, че им липсва техника. Но под техника разбират тези по-горе "балонни" понятия, които са безсмислени, или в най-добрия случай, абстрактни до степен да са безполезни, дори и да има зрънце истина в тях.

Например, как аз тълкувам това за балона в гръдния кош? Къде е зрънцето истина? Не друго, а старото правило, че човек трябва леко да се поизпъчи, да отвори рамене. А защо това е необходимо? Моят отговор е, не е необходимо, може да се танцува свит и прегърбен. Но от една страна, това не е естетично, от друга, в много случаи лекото изпъчване помага за по-доброто балансиране на двойката (създаване на леко напрежение напред), както и за отваряне на повече място между двамата под нивото на кръста. Ето това вече е техника - обективно обяснение защо трябва да се поизпъчим. Какво пречи нещата да се обясняват така? Не знам. Принуден съм да си мисля, че 99% от хората, учители и ученици, имат в главите си бръмбари. За тяг танго е и ще остане безизходен лабиринт. Хубавото за тях е, че те се наслаждават на пътя, нямат цел и не са нещастни, като не я постигат. Лошото е само за тези 1%, които имат някакви стремежи. Мога само да ги посъветвам да започнат да мислят с главите си, и да отхвърлят всички такива балонни обяснения - техниката като понятие отрича мъглявите и двусмислени, абстрактни обяснения и определения, тя трябва да бъде съвсем конкретна до степен на точно, механично разнищване на конкретното движение. Иначе не е техника, а злоупотреба с понятието.

Вижте всички клипчета в Youtube за дамска техника. Ами всички те показват украшения, или в най-добрия случай самостоятелно ходене. Танго-ходенето в същината си не е и не може да бъде самостоятелно - то трябва да е с партньор. Иначе както показват и какво научават - едно голямо нищо. Това важи и за украшенията, 90% от тях, за да станат правилно и красиво, се правят динамично, в танца, с партньор.

От 6-7 години призовавам нещата да се обективизират, танцовата техника да бъде наистина разглеждана като сбор от конкретни умения. Например дамата изпъва крак при движение назад - или го прави, или не го прави - това е конкретността, която се изисква. Да добава и нещо много важно - техниката трябва да отговори и на въпроса защо. Защо дамата трябва да изпъва крак? Освен като естетика, има и много важна техническа полза от това. Както почти всичко в този свят, формата следва функцията. Тук ще спестя отговора, тази статия няма за цел да обясни всичко.

Накратко техниката е конкретно обяснение как се прави дадено движение, и защо се прави точно по този начин. Т.е. отговаря се на "Как?" и "Защо?". Всичко друго е бученето от крилцата на бръмбарите.

Зона на комфорт

"Съществува един термин в психологията, който е широко разпространен за онова състояние, при което хората свикват да вършат едни и същи неща, по един и същи начин и се чувстват щастливи от този факт. Това е т.нар. „зона на комфорт“. Според специалистите обаче именно това привидно спокойствие отдалечава хората от успеха."

Днес се замислих върху това, и правейки паралел с обучението по танго, ми хрумна да напиша няколко думи тук. Винаги съм се учудвал, защо обучението по танго е толкова безрезултатно, дори и учителят да е компетентен, което от своя страна е рядкост. Ще дам примери от моята практика:

Пример 1: Частни уроци на двойка начинаещи
Бяха много сериозни, веднъж седмично, почти без да пропускат, в продължение на 3-4 месеца. Аз, естествено, наблегнах на ходенето, верен на убеждението, че начинаещи или не, без ходене са заникъде. Първо без музика, а по-късно опити за ходене в ритъм. В началото като че ли нещата тръгнаха нормално. Но твърде скоро просто ударихме таван. Всички опити да се напредне се проваляха. Защо? Заради следният факт - идват те в началото на един типичен урок, и почват да загряват, танцувайки. Аз ги наблюдавам, и решавам кое е най-належащо да бъде работено и коригирано. При конкретната двойка това почти винаги беше схванатост, мудност, тежки движения. Проверявам дамата, раздвижвам я, обяснявам ѝ как да стои, така че крачката да започне лесно, без да се налага кавалерът да прави големи усилия. Веднага се наблюдава частичен резултат, достатъчен на този етап. Почват те пак, гледам кавалерът прави някои грешки. Ок, карам го да ме води, и му обяснявам как да го прави по-добре. После опитваме с дамата. За момент е като че ли по-добре, но минути по-късно пак са схванати и мудни. Пак проверявам дамата, тя пак стои като потънала в пясък. Оправям пак нещата, и пак с кавалера. А той междувременно забравил какво съм му казал, и пак прави същите грешки. И хайде отначало. Някаква невидима сила разрушаваше това, което се опитвах да градя.

Пример 2: Уроци с група в Танго-Работилница
Успях да постигна аржентинско ходене с двама от учениците. Отидохме веднага след това на милонга. Те започнаха да танцуват заедно. Изглеждаше много добре, но . . . всеки следващ танц беше по-зле от предишния. За 5-6 танца всичко изчезна. Къде отидоха знанията, които уж бях им предал?

Пример 3: Замествах Васил в "Петела"
Не успях да бъда полезен за повечето хора, твърде радикални им се видяха моите инструкции. Но една двойка, сега преподаватели, успяха да влязат в техниката на аржентинското ходене. И какво? Ами нищо. Оттогава не съм ги виждал да ходят така. Не запомниха, въпреки че успяха да го направят.

Пример 4: Вчера, "Before&After"
Позволих си да едно напътствие по време на танца, отнасящо се до начина на проекция и стъпване. Веднага чувствително подобрение. Моментално. Започна да ми прави удоволствие просто да си ходя напред. Но . . . след танц-два нямаше и следа от това подобрение. Пак всичко отиде "на кино".

Заради ситуации като горните, тотално се отчаях да бъда учител. Всичките ми знания са безсмислени, след като не мога да ги предам на други. Мислейки върху причините, стигнах до извода, че една от тях е точно този психологически механизъм относно зоната на комфорт. Хората в България си крачат някакси по дансинга, никой нищо не им казва, даже в много случаи ги хвалят. Каква е тяхната мотивация да научат истинско танго (разбирай това, базирано на добро ходене)? Мотивацията бива положителна, или отрицателна; морков или тояга. Морков, това би било прекрасното усещане, което правилното ходене би донесло в танца. Но те не го знаят това усещане . . . Друг мотив, ако имаше двойки, които да дават пример на останалите, тогава щеше да има поне у някои стремеж към по-добро. Относно тоягата, това би могло да бъде присмехът на останалите. Но кой на кого да се присмива, като всички са от един дол дренки? Единственият мотиватор, най-често в ролята на дразнител, съм аз. Нормално е това да не е достатъчно.
Аржентинското ходене е всъщност много близо до естественото. И точно затова всичко леко и неусетно се плъзга обратно към това, което човек е правил десетки години, в зоната на комфорта на нормалното ходене. Въпреки че дамата ходи назад, тя също се стреми да ходи назад по начина, по който човек го прави за 1-2 стъпки в нормалните ситуации, когато това се налага.
Изходът? Не виждам такъв за 99% от хората. Те не че го търсят този изход, изобщо не знаят и даже не подозират нищо. Да се научи да ходи би успял само човек, който истински обича този танц; има необходимият усет да разбере, че аржентинците ходят по различен начин, съвсем не случайно; интелектът да разбере и запомни какво му се преподава (от преподавател, който знае как се ходи); постоянството да подчини тялото си да излезе от зоната на комфорт и да изпълнява крачките по преподаденият начин, докато усети новата зона на комфорт, която е правилното ходене. И не на последно място, смелостта да бъде различен от останалите. Иначе, както съм се изразявал неведнъж, ще си шляпа щастливо в блатото.

Европейско първенство от IDO

IDO (International Dance Organization) явно си правят тяхно европейско първенство по Tango Argentino - с определено странен регламент, вижте следните два клипа: Tango Fantasia в група, как не се изпоритват не е много ясно :-). На милонга са малко по-кротки, но и не особено умели:

Движение при ходене

Често срещана грешка при ходене е неедновременното движение на тялото и краката. Да се концентрираме върху това, което дамата най-вече прави при движение - изнасянето на свободния крак. Грешно е кракът да изпреварва движението на тялото (таза). Ето един пример за тази грешка: Изнася се крака, после тялото се прехвърля към новата опорна точка - много грешно. Разбираемо е, в горният клип няма кавалер, но дори и без кавалер може да се ходи далеч по-правилно. А именно, кракът се изнася назад ЕДНОВРЕМЕННО и пропорционално на движението на тялото. Точно както ходим нормално по улицата. Никой не слага първо крак напред, а после да почне да движи тялото напред. Нещата са едновременни. Колкото до пропорционалността - логично е при малко изнасяне на тялото да има и малко изнасяне на крака, което води до малка крачка. По-голямото изнасяне на тялото кореспондира с по-голямо изнасяне ка крака, оттам и по-голяма крачка. За по-голяма яснота, ето илюстрация на правилно ходене: Обърнете внимание на едновременността и пропорционалността при движението на дамата. Тазът е винаги приблизително по средата на разстоянието между двете ходила - така смяната на опората (опорния крак) се извършва бързо и ефективно, без излишно клатене. Тези принципи са валидни при всички видове крачки - напред, встрани, назад . . .

USA Salon Tango Championship, Finals

Приятно съм изненадан. Разбира се, това е пресявка само на най-добрите участници, но са очевидни две неща. Първо, журито знае какво да гледа, и второ, има голямо подобрение в нивото. Почти всички двойки танцуват много грамотно. Дори и тези, които имат грешно заучени неща, не грешат грубо.
Много е хубаво, че в доста страни извън Аржентина, бавно и полека, нещата се подобряват. Обаче, в много други места, включително България, мрачното средновековие продължава. И това няма да се промени, докато нещата в танго са в ръцете на танго-вещици, танго-магьосници, танго-епископи и всякакви там други авторитети без никаква рационална представа как всъщност се танцува този танц. Всичко се преподава точно като черна магия, мешаме разни билки, нокти от прилепи, черни дробове и други органи, стрити черупки от яйца на жар-птица, рог от еднорози, от всичко това варим отвари, произнасяме заклинания и се молим магията да стане. Е, по този начин НЯМА ДА СТАНЕ.

Относно състезанието по сценично танго, там е просто трагедия, ето пример: