Оценка по групи на известни танго двойки

Дефиниция на групите, според уменията за ходене, оттам и истинско танцуване (използван е азбучен ред вътре в дадена група):

Група на можешите (над 2/3 от изпълненията са качествени):
Andrea Misse / Javier Rodriguez
Claudia Codega / Esteban Moreno
Erika Boaglio / Adrian Aragon
Geraldine Rojas / Javier Rodriguez
Jenny Gil / Frank Obregon
Jimena Hoeffner / Fernando Carrasco
Mamie Sancy / Carlitos Espinoza
Mara Oviedo / Luciano Paulino
Maria Natalia Liendo Jimenez / Jose Luis Medina
Mariana Montes / Sebastian Arce
Natacha Poberaj / Fabian Peralta
Natacha Poberaj / Jesús Velázquez
Natalia Hassan / Leonel Mendieta
Pamela Ramos Aracena / Carlitos Espinoza
Roxana Suarez / Sebastian Achaval
Sabrina / Ruben Veliz
Sol Cerquides / Fernando Gracia
Stella Misse / Javier Rodriguez
Stefanía Colina / Juan Martín Carrara
Stephanie Fesneau / Fausto Carpino
Vilma Vega / Fernando Galera
Virginia Pandolfi / Fabian Peralta
Yanina Quiñones / Neri Piliu


Група "горе-долу" (нестабилно качество, ту добро, ту лошо):
Clarissa Sanchez / John Erban
Laura Iaru / Csongor Kicsi
Maja Petrovic / Marko Miljevic
Noelia Hurtado / Pablo Rodriguez
Samantha Dispari / Andres Laza Moreno
Stella Misse / Vladimir Khorev


Група "нямащи идея какво е танго" или рядко получаващи реален резултат:
Ariadna Naveira / Fernando Sanchez
Betsabet Flores / Jonatan Spitel
Josefina Bermudez / Fabian Peralta
Juana Sepulveda / Chicho Frumboli
Laura Sastria / Carlos Estigarribia
Lorena Ermocida / Fabian Peralta
Maria Ines Bogado / Sebastian Jimenez
Maria Tsiatsiani / Leandro Palou
Noelia Hurtado / Carlitos Espinoza
Virginia Pandolfi / Jonathan Aguero

За механиката в танго

Да си представим, че е един танц е механично коректен. Какво значи това? Дали гарантира добър танц? Не. Може да няма вдъхновение, може музиката да не мотивира, и други такива причини. Но механичната коректност не означава "механичен" по вид и усещане танц. Хуманитарните умове традиционно използват думата като негативна, като "роботски" танц. Това е ограничено. Механиката е дял от физиката и се занимава с материалните тела и тяхното взаимодействие при движение (или дори без движение). Тела и взаимодействие? Нещо общо с танц по двойки? Много даже. Всеки танц е механичен. По определение. От Уикипедия: "Танцът е вид изкуство, при който средства за създаване на художествен образ са движението и смяната на положението на човешкото тяло." "Техника" по принцип означава приложна физика. В танца това е приложна механика (биомеханика). Приложна механика до степен да не се ползват никакви формули и диференциални уравнение - не са и нужни. Не случайно "танцова техника" е употребяваният термин. Достатъчно е да спазваме принципите, за да няма напрежения, сблъсъци, залитания и други нежелани ефекти. Колко струва вдъхновението, когато се бориш със схваната дама? Или обратно, когато кавалерът не е усетил, как точно да води, вместо това само маркира? Именно усетът за механичните фактори при танго е ключов за разбирането му. Като танц. Не като литература, философия и култура в общ план. Tango y nada mas по Гавито.

Посочването на механични грешки не е негативизъм и не е лична нападка. Особено, ако идва от най-опитните. Защото такава грешка убива танца. Механично го убива. Механично в смисъл на неумолимо, неизбежно действие на физиката. Без значение дали го разбираме, или не се впечатляваме и продължаваме да си мислим, че танцуваме.

Изказвания за танго

„Танцът е действие физическо и като такова взаимодействие непредсказуемо и необяснимо.”
Михаил Димитров

„Най-често синхронът го няма, та тогава воденето и следването са решаващи.”
Звезделин Борисов

„Тук, от долната страна на ръката, има един мускул, който избутва ръката нагоре.”
Леандро Палу

Техниката „Александър” и ролята ѝ в танцовата подготовка

Напоследък попаднах последователно на няколко статии, описващи т.нар. техника Александър. И доста се изненадах да установя, че прилагам, без да знам, тази техника в преподаването на танго. Както и преди съм казвал, нишо ново не съм открил, просто изследвам как го правят истински добрите танцьори.

Техниката „Александър” и ролята ѝ в танцовата подготовка

от Glenna Batson, PT, MA (Dance)

Танцът е изпълнителско изкуство, базирано на мускулното напрежение, неговите приливи и отливи. Така танцьорите изразяват тяхното естетично възприятие на музиката. Думата танц идва от Санскрит „тан”, означаващ реализация на първичното напрежение, да стана това, което ми е заложено. Това натрупване и освобождаване на енергия, което изпитваме при танц ни докосва дълбоко – кинестетично, емоционално и духовно. В сърцевината на танцовата подготовка лежи овладяването на мускулното усилие – степен, чувствителност, прецизност, рафинираност. Танцьорите се подготвят по много начини, но крайъгълният камът е техниката. Но повечето от тях ще се затруднят да опишат хем кратко, хем адектватно своята техника. В речника, думата техника означава начин и способност чрез които ние постигаме дадена цел. Какво е начин и способност в рамките на танца?

Традиционно, различните танцови техники се развиват от прякото постигане чрез мускулно усилие на стилистичните предпочитания на техните откриватели – техниката „Ваганова”, от известната балерина Агипа Ваганова, техниката „Греъм” на Марта Греъм, и т.н. Но в идеалният случай подоговката трябва да отиде отвъд опитите да се оформи отвън танцьора в даден стил или невромускулни шаблони. Вместо да следим той или тя да изглежда както трябва и движението да е оценявано по външни белези за коректност, те се научават да правят движението, идващо от вътрешен източник – с тела, свободни достатъчно за да приемат и бъдат чувствителни към момента на движението. Такава подготовка освобождава танцьора от твърдите, сковани шаблони и други ограничения на мисълта, чувството, действието. Появата на биофизичните подходи и „релаксирани” техники, и тяхното вграждане в танца подпомага тенденцията към по-свободни, самообусловени начини на движение.

Много артисти – актьори, музиканти, както и танцьори – откриват техниката на Александър като мощен начин да подобрят изпълнението. Привържениците ѝ твърдят, че това е „техниката на техниките”, защото тя е процес на въплътено мислене, усещане и действие. Чрез нейното изучаване, танцьорите се движат с по-малко усилие, с повече увереност и грация, без значение на конкретния стил.

Техниката въвежда три основни „ръкава” на координирана подготовка, разработени от Ф.М.Александер: „начинът, как да”, „подтискане” и „посока”. „Начинът / как” помата на танцьорите да осъзнават себе си в цялостност докато се движат. Чрез фокусирането върху това как, по какъв начин те се движат в процеса на движение – този процес, този начин има приоритет над продукта на движението, например стъпките. Начинът на изпълнение е по-важен от целта. Движението е по-свободно когато танцьорите усещат променящата са взаимовръзка на движещите се тела, не просто позиции и стъпки.

„Подтискане” е терминът на Александър, означаващ подход, който улеснява естественото, с лекота изпълнено движение. Чрез подтискането, танцьорите се научават да разпознават навици, които пречат на движението(или просто са излишни), и избират съзнателно да не ги правят. Несъзнателните напрежения водят да ограничаване на възможностите, до сковаване на движението – цяло наказание за танцьора. Използвайки процесът на подтискане, танцьорът е свободен да работи върху движещото се „Аз” („Ние” за танго, б.пр.) без да има пречки пред своята координация. След часове на репетиция, подтискането може да помогне да се възвърне кинестетичното чувство, намаляло заради умората.

„Посока” е този последен „щрих” от техниката на Александър, който позволява да сме напълно, екстровертно изразителни. Танцьорите знаят „посоката” в детайли чрез тяхната телесна архитектура, тяхното дълбоко кинестетично усещане и оценка на вътрешните посоки на едно движение, и тяхната ориентация в пространството (и връзка с партньора за танго, б.пр.) като пълна с възможности среда за изразяване чрез танца. Ако „Начинът” пробужда импулс за движение, „Подтискането” го подготвя за действие, а „Посоката” дава целта – тя реализира цялостността на движението, позволявайки то да се извърши по един изчистен начин.

Допълнение от преводача: „Посоката” като подход в танго е изключително важна – забележете, не е стъпка, не е крайно действие, а посока. Особено критично е това за дамата – когато тръгнем (проектираме) в дадена посока, не непременно ще стъпим, а ако стъпим, не непременно ще е точно там, накъдето първоначално сме се насочили. Не бъркайте да назначите крайната цел, това ще ви „втвърди” и ще ограничи импровизацията. Има много курсове по техника на Александър за танцьори в различните танцови и театрални колежи, както в национални рамки, така и в световен мащаб.

(Б.пр. – в оригиналната статия следва списък от учебни заведения в САЩ, където се преподава тази техника). http://www.alexandertechnique.com/articles/dance/

Фестивал

Запознаха се на една милонга, поговориха, потанцуваха. Тя си замина.

След време, на фестивал, се засякоха в един хотел. Вечерите танцуваха, на последната милонга тя получи болка в коляното и той ѝ предложи рамото си, така докуцукаха до местата си. Тръгнаха си по-рано. По пътя поговориха за това-онова, пристигнаха в хотела и . . . всеки в стаята си.

На сутринта, той замина. Но, напълно неочаквано за него, нещо липсваше; дотам липсваше, че изведнъж пейзажът през прозореца на колата сякаш му стана страшно интересен . . . за да не видят останалите сълзите му.

Из "Кратки разкази за любовта"

Мотивация за развитие, критерий за оценка

Гърци и румънци дръпнаха яко напред, а ние - пълни пустиняци. Гърците имат европейски шампиони, а една румънска двойка показва истинскo Villa Urquiza танго. А у нас няма нито една двойка, която да желае да бъде напред. Да тренира и да се развива. Ама истински да вникне в нещата. Само измислени учители, дето не могат да ходят, но „обучават”. Какво пречи първо да се научиш поне да ходиш, а после да се наречеш учител? Има един-двама, които са малко по-напред в разбирането, но не кой знае колко, не дотам, че да покажат едно читаво танцуване с партньорката си. Оттам, като как точно смятат, че преподават танго? Колкото и да са готини като хора повечето, създадената от тях среда убива всяка възможност за развитие. Защото, ако не можеш да дефинираш читав критерий кой колко и защо е напреднал, как точно човек ще има представа движи ли се във вярната посока? Нима така не селектираме точно хора, които са ОК с това, да не знаят какво правят? Да го смятат за нормално и да си мислят, че танцувайки 10-на години по милонгите с други такива като тях, ще доведе до нещо хубаво? Да, ще се поошлайфат и няма да правят (дали?) най-грубите грешки. Но нищо повече. Лаура и кавалерът й не са се научили да танцуват така чрез навъртане на километри с дървари и дървета по милонгите.

За значението на критерия за оценка - ако учителят по математика ви пише 6, понеже сте написали 2+2=22 (логично и красиво изглежда, нали?), а на друг, дето е написал 2+2=4, пише ниска оценка, защото не му допада нещо визията, какви точно хора ще останат в този клас, ако е доброволен? Ами пустиняците ще останат . . . другите ще се махнат.

Допълнение от лятото на 2015-та: Споменатата румънската двойка станаха европейски шампиони - т.е. обградени сме от шампиони, по средата - блато.

Мотивация за развитие

Вече милион пъти повтарям, че има само 3-4 основни неща, не особено трудни за изпълнение, за да се научи ходенето. И какво се случва? В най-добрия случай някой се опитва сам да прилага описаните идеи, без консултация с мен, и като резултат ги прави по неправилен начин - естествено читав резултат няма да има. Но най-често просто ме оплюват като празен критикар. Човек, който нещо не е наред и си търси кого да унижи с критика. Защо никой не се заема да научи това прословуто ходене, вместо да ми се сърди за критиките?

Много просто, в България не съществува мотивация за развитие в тази посока. При дамите, формирането на правилни навици е изключително "тънък" процес. Изисква се, докато навикът укрепне и се стабилизира, да танцуват само с кавалери, които ги водят коректно. Това в София са не повече от 2-3 души. Много рядко на милонга присъстват всичките тези условни 3-ма кавалера. И какво излиза, дамата трябва да си седи и да чака тези един-двама, които в момента присъстват, да я поканят, и междувременно да отказва на всички останали? Коя дама ще се справи със социалния натиск в този случай? Не го виждам това. А тялото лесно прихваща лошите навици, и е загубена кауза да обучаваш дама, която ще танцува с неграмотни кавалери цяла вечер - всичките старания и труд пропадат.

Същото е и с кавалерите. Какво да направи кавалер, който иска да води дама с идеята да опише, да рисува с нея музиката, а не да чака автоматизираните ѝ движения да се случат неточно и със закъснение. С коя дама ще го направи? Да приемем, че има условно 1 такава дама. Условно, защото обучена дама в България няма, но има няколко, които понякога следват относително добре. Та ако на милонгата има една дама, която в момента е спокойна и се оставя да я водят, как да я идентифицираме коя е тя? Невъзможно. Ако все пак подозираме с коя би се получило, трябва да я поканим преди някой дървар да я изнерви с нескопосани напъни да прави сложни неща по дансинга. Не винаги това става. И излиза, че кавалерът всъщност 99% от времето няма да танцува с подходяща дама. Ще си седи и чака, някои вечери без изобщо да танцува. Е, как да мотивираме кавалер да се научи? Казвали са ми го в прав текст: "Защо да се науча, като ще си седя в ъгъла и напразно ще чакам дама, с която да приложа това?".

И така, малко като приказката, че никой дявол не пази българския казан в ада. Ако някой тръгне да излиза, останалите го дърпат обратно. Не че се прилагат специални усилия, никой на никого не казва "недей да учиш, стой си в казана". Но месомелачката на българската танго "писта" не прощава никому. А социалният натиск да танцуваме с всеки, който ни покани, убива всяка наченка на развитие.

Това беше идеята ми зад поста във facebook за разминаването между думи и дела. На думи чакаме кавалерът да ни води, на практика правим точно обратното, защото нямало кавалери, които да могат да водят. Ами и при кавалерите е същото - няма дами, коректно следващи, с които да се учат да водят както трябва. Омагьосан кръг. Неразбиваем бетон. Повтарям аз, че не е толкова трудно, че има само няколко основни неща за научаване - но при пълната липса на мотивация напразните ми опити да променя нещо биват атакувани като антисоциални. Деля се от колектива, развалям идилията.

Възможно ли е да мотивираме някого да излезе от казана въпреки дърпащите го обратно? Как ще устои на социалния натиск? Какво ще го тегли напред да се обучава, ако дори не знае какво точно ще се получи като резултат, понеже никога не му се е случвало да танцува по този непознат за него начин? Много, много трудна работа. Не мисля, че има шансове нещо да се промени. Освен отнякъде да се появи талантлива двойка, която да има парите и желанието да учи примерно година-две в Буенос Айрес при добри учители. А дори да имат време, пари за трошене и желание, как да познаят кои са добрите учители? А и да знаят, какво ще се случи, след като се върнат в София? Ще си покрият ли инвестицията с тези ниски такси и малко на брой танцуващи? Умряла работа.

Един теоретично възможен начин за развитие е, да научим всички учители как се ходи, и те, с течение на годините, да предават това умение. Показвайки добър танц, да вдъхновяват хората да положат усилия. Но как да стане, ако учителите не знаят, че не могат да ходят? Невъзможно. И те като другите се дразнят, като им го кажеш. А мотивацията каква ще им е? Нали си имат ученици, прибират си такси, организират си фестивали? Всичко им е наред. Промяна не желаят.