Танго Фантазия 2011 - Букурещ

. . . нещо като кратък репортаж.

Първи ден - семинар за мъжка техника. Според Хавиер, Тайната (с главно Т) за това, да станеш добър кавалер, е да се научиш да следваш. Да знаеш как точно се усещат нещата от страната на дамата. Това сме го чували много пъти. Само по себе си обаче това нищо конкретно не означава. Ако бъдеш воден от неумел кавалер, нищо свястно няма да се получи. Така че добавката от мен - трябва да се усети воденето на добър кавалер, за да се види разликата.

Втори ден - семинар за дамска техника. Освен зрител, партнирах на Радостина. Основно един вид двойно хиро, често давано като упражнение на семинарите на Хавиер и Андреа.

Трети ден - семинари по "танго де салон" и "украшения". Първият беше особено интересен и ценен. Повече от половината време се преподаваше и упражняваше стойка и ходене. Андреа съвсем директно формираше (с ръце) у дамите познатата аржентинска поза с извивката в кръста. А Хавиер направи изказване, че кавалерът не трябвало да внушава у дамите "walk, walk, walk!", но напротив "Don't walk! Don't walk! Don't walk!". Вместо това, с движението си той "провокирал" това ходене. Аз на това място бих употребил "задвижва", но и "провокира" е по-добре от често употребяваната глупост за "покана" и 'индикация". Хавиер има предвид същото, което и аз - но според него кавалерът не задвижвал дамата, а задвижвал себе си. Чудесно, но в близък хват човек не може да задвижи себе си, без да задвижи другия. Т.е. няма никаква възможност за друго тълкуване какво точно се има предвид под "провокира". А и той спомена съвсем директно, че кавалерът трябвало да се чувства като че ли избутва нещо, но не и да се навежда и прикляка при това, а да си стои изправен.
Украшенията си бяха стандартни, без особени новости, и оттам без да ми е достатъчно интересно. И без това повечето от тях са неприложими без преди това да се усвои основната техника.
В допълнение - Хавиер обясни, че кавалерът трябвало да бъде "in control" по отношението на ситуацията, в която е дамата и двойката като цяло, за да може успешно да танцува. Това също без особен успех съм го обяснявал много пъти.

Четвърти ден - семинари по "Танго фантазия" и "Милонга". Първият не беше точно сценично танго, както името подвеждаше, но все пак се дадоха общи съвети как тялото да изглежда по-естетично. Какво е добре да се прави, и какво не, когато танцуваме пред публика. Имаше една кратка комбинация, която обаче разкри колко малко хора изобщо имат понятие от водене и следване. Т.е. освен една-две двойки, които успяваха да я направят що-годе прилично, всички бяха напълно извън релси. Особено зрелищна беше демонстрацията от Хавиер и Андреа на тази комбинация с различни ритмики, вкл. милонга. За мен това е, което ще запомня, невероятна прецизност и скорост - не толкова изпълненията им пред публиката на милонгата предната вечер.

Вечно втори

Една двойка три пъти подред е класирана на второ място в категория "Tango Escenario" на световното първенство в Буенос Айрес - 2009-та, 2010-та и сега 2011-та. Това за мен е постижение, по-голямо от това да станеш еднократно шампион. Няма как да съм категоричен в тази субективна дисциплина, но да си три пъти подред втори е странно, може би просто нямат необходимите връзки хората.

Вицешампиони 2009-та година:


Вицешампиони 2010-та:


И пак вице през 2011-та:

Световните шампиони за 2011-та в Танго Салон

Диего и Наташа от Колумбия (той е в сиво):


Общо взето добре танцуват, но не съвсем както трябва. Все пак са далеч по-добре от миналогодишните недоразумения. Лично на мен по- ми харесва двойката на второ място, мъжът е в бяло на клиповете.

Да сравним (гледайте винаги на цял екран) второто им изпълнение от Ronda Desempate:


С този "класически" танц на Хавиер и Андреа:


Много ми е интересно дали някой, който не е идвал на уроци при мен, може да види разликата и да оцени откъде идва тя? Без да броим украшенията!

Истинско танго (кратка аналогия)

В блога на MIM се бъзикат с често срещаната фраза в представянето на доста от "учителите" по танго, но нарочно леко преиначена:
"Скъпи ученици, ние ще ви научим да говорите финландски. Но ние няма да ви казваме как наистина се говори финландски. Вместо това ние ще ви окуражаваме да го откриете сами"

По нещо ценно от всеки учител

Много пъти съм чувал фразата, че по нещо ценно можело да се вземе от всеки учител. Първо, съмнително е дали всели възможен учител има това ценното, което да вземем. Второ, и да има такова, как се отсява кое е ценното? Наблюдавам хора, които от години ходят по фестивали и семинари, и събират "ценности". Нещо никак, ама никак не им личи. Танцуват все така схванато, мудно. И даже получават похвали, много интересна история.

Повод да напиша това е една интересна публикация от една напреднала двойка (вече учители) в блога Movement Invites Movement. Там, без да се притесняват от името, правят Габриел Мисе на пух и прах. Дават му необходимото уважение като сценичен танцьор, но си казват директно, че не струва като учител в това, което твърди че преподава, а именно "социално" танго. Не са съгласни, както и аз, да се води с дясната ръка, и други подобни негови странности.

Какво излиза, че Габриел Мисе не може да танцува? Може би не точно не може да танцува, след като сме го виждали да се справя повече от добре. Може би просто не умее да обяснява, както се оказва с повечето аржентинци, които танцуват добре. Правят нещата както трябва (поне през повечето време), а обясняват някакви небивалици. Вероятно е така и с Габриел. Защото наистина не се води чрез дясната ръка на кавалера, освен в някои много специфични ситуации.

По-интересно в тази статия обаче е мнението им за това, колко хора са способни наистина да отсяват зърното от плявата, и да вземат "ценното" от един учител, дори да е позатрупано от не дотам ценни неща. И заключават, че на практика почти всички от посещаващите такива уроци и семинари не могат да направят това. Както смятам и аз, след доста наблюдения.

И много важно, че съществува т.нар. "complete package" - т.е. различните танцьори танцуват различно, и е важмп да прилагаме един цялостен пакет непротиворечиви указания. Не може да смесваме техники, които не сме напълно разбрали. Т.е. по-добре да се посветим на даден вид техника, и да я изучим изцяло, за да я разберем напълно - така ще можем да преценим, имайки стабилен контекст в главите си, на поредния семинар кое е ценно и кое не в указанията и танцуването на поредния "велик" учител.

За съжаление не съществува българска школа, която да преподава техника от какъвто и да е вид. Всичко е един ужасен бъркоч от указания, наизустени от много различни като техника учители. Няма яснота, няма ръководен принцип, които да внесе чистота в движенията. От години продължава забъркването на този танго миш-маш. И когато получат критика, се държат като свещени примадони, силно обидени от това, че се намира някой, който не ръкопляска на нескопосаните им изпълнения.

Танц - що е то?

Танго е танц, базиран на ходене. Това само по себе си изглежда противоречиво. Танците най-често включват всякакви подскоци, подрипвания и тям подобни. Как точно танцуваме, ходейки?

Да започнем по-отдалеч, като разгледаме някой друг танц, базиран на ходене. Например валс. Валсът се основава на редуване на различни по размер крачки, така че да се постигне придвижване по дансинга едновременно с въртене на двойката. Идеята е това придвижване и въртене да става плавно, безспирно. Не се допускат флуктуации във височината в рамките на стъпката, както при естественото ходене. Има обаче промени в скоростта на придвижване и въртене, с които се изразява ритъм и други танцови акценти. Иначе казано, валсът разчита на това, да се постигне едно плавно носене и въртене, сякаш двойката не стъпва на земята. Това е идеята и си има средства, с които се постига.

Оттам, силно повлияни от валса, танцьорите на т.нар. бални танци, се опитват да танцуват тангото по подобен начин, като унищожават модулацията на височината, причинена от естествения механизъм на ходенето. По време на ренесанса на тангото през 80-те и 90-те години на 20-ти век, голяма известност придобиват много танцьори, които идват от други дисциплини, вкл. бални (или "стандартни") танци. Под тяхно влияние започва преподаването на силно погрешното схващане, че в танго трябва да ходим "равно", трябва "да можем да носим пълна догоре чаша с вода, без да я разлеем". Лично от Чавдар съм я чувал тази глупост. Не, танго не е бален танц. Няма нищо общо с валс, ако и да има т.нар. танго-валс, който обаче е просто танго, но на ритъм от 3/4. В танго, вкл. танго-валс, не се ходи равно. Точно модулираното във височина ходене е един от механизмите, синхронизиращи двойката. По-точно, най-важният такъв механизъм. Да се лишим от него, само защото някои образи налагат това влияние от балните танци, е нелогично и убиващо природата на танго.

Добре, ясно, ще крачим естествено, без подскачане и без изравняване. Модулацията на височината ще я правим без да я търсим нарочно, и без да я премахване нарочно. Но къде е танцът в цялата тази работа? Защо казваме, че танцуваме танго, а не "ходим танго". Защо аз твърдя, че не е достатъчно да крачим по дансинга, да изшляпаме някаква комбинация криво-ляво, и щастливи от успеха, да започнем следващата? Вече съм казвал, танго не е шахмат. Не е достатъчно да крачиш комбинации. Трябва да танцуваш. Па макар и по-прости неща. Ако не танцуваш, какво точно правиш? Нашляпваш комбинации. И се обиждаш, ако някой просветен ти каже, че нищо не правиш. Защото не можеш да ходиш.

Пак стигнахме до ходенето - ходенето в танго е това, което те прави да танцуваш танго, а не просто да изкрачваш разни комбинации и да си мислиш, че танцуваш. Ще покажа пак една картинка, от статията за обърнатото махало:

Това е илюстрация от едно изследване на човешкото ходене. Има едно вълнообразна линия, описваща модулацията във височина на таза при ходенето. Тази линия, и съвпадението не е случайно, е същата като при тупкането на една топка, заедно с движение напред. Т.е. в танго може да няма подскоци, но има едни тупвания, предизвикани от стъпването на функционално прав крак. Под "функционално прав" крак разбирам такъв, който не се сгъва, поне не забележимо по време на поемане на тежестта. В същото време, в горната част на "вълната", топка и съответно таза, за момент сякаш увисват в безтегловност. Много подобно е и в танго, когато в нулата двойката не трябва да има блокажи, а да остави инерцията и действията на кавалера да обусловят следващата крачка.

И така, ако можем да направим тези тупвания и "безтегловности" правилно и едновременно за двамата в двойката, то ние можем да "ходим танго", иначе казано ние вече танцуваме танго. А не просто го крачим. За съжаление сигурно пак няма да бъда разбран, но както се казва, комуникацията е въпрос на предаване и приемане - и предавателят, и приемникът трябва да са на една вълна. Ако не са, комуникация няма. Така е и в двойката, този начин на танцуване (за мен единствен, не знам да има други с подобен ефект) се получава само ако и двамата го могат.

Танцувай с мен 3 (стаен)

Продължаваме в същия дух . . . както в предишното подобно участие.

И така, коя от двете дами е тангера, и коя не е?



Интересно ми е докога ще се участва в телевизионни предавания с някакви недоразумителни изяви? С усилия се пазя да кажа пак някакви силни думи за състоянието на нещата по отношение на аржентинското танго в България и частност София. Всички едни такива толерантни, мили, другарски отнасящи се - в резултат схванато и клечащо "танцуване". И така от години, питам се ДОКОГА?