The demented ping-pong ball; and what in fact the tango embrace is . . .

Цитат от танго-блог (оригиналът по-долу):
"Както при всяко обучение, ранните години в танго са критичен период. Но точно те често са море от неизвестност. Не знаем какво е точно тангото всъщност, не ппзнаваме музиката, не знаем в какво се състои да си добър кавалер, не знаем за стиловете в танго, не можем да отличим добър учител от лош. Ние просто отскачаме като заблудена топка за пинг-понг; от учител към учител; от кавалер към кавалер; от близък към отворен хват; от милонга на милонга; от град на град; търсейки прозрение без да знаем какво изобщо имаме нужда да прозрем.

А очите ни ни мамят, и се влюбваме в танцьори, които ни заслепяват със страхотни изпипани двжиения с крака, украшения, ганчота, болеос . . . и глупаво вярваме, че нашата цел е да изкопираме техните трикове и да изглеждаме също толкова изящни, да сме способни да се сработим с всекиго и да танцуваме на всякаква музика.

А в края на нашето търсене, ако имаме късмет, ние започваме да разбираме че, не, не това е то всъщност. Че съществува един вечен, беззвучен и безвременен център на този танц, и пътят към този център е през връзката между двамата, танцовата прегръдка. И че, над всичко, нашата роля в тази прегръдка е това, в което трябва да се фокусираме"

Поради невъзможност от точен превод на embrace в една дума на български, ще поясня последните изречения в светлината на едно от възможните значения на думата (websters-online-dictionary.com):
11. To include as parts of a whole; to comprehend; to take in;
T.e. да бъдем част от цялото - страхотно си пасва това на танго. Т.е. трябва да се фокусираме точно върху това, да знаем каква е нашата роля в това, да образуваме заедно едно цяло. Може и да звучи много философски, но в останалите публикации достатъчно добре обяснявам конкретно какво е нужно.

В добавка - за същите тези страхотни движения и украшения - точно те СЪЩО се нуждаят от базата на танца, формирането на двойката от двамата като част от едно цяло. Точно това е пътят към истинското изящество в танца.

Оригинален текст:
“…like all learning, the early years of tango are crucial. And the early years of tango are often a sea of unknowing. We don’t know what tango really is, we don’t know the music, we don’t know what constitutes a good leader, we don’t know about different styles of tango, we don’t know whether a tango teacher is any good. We bounce like a demented ping-pong ball from teacher to teacher, from leader to leader, from close embrace to open hold, from milonga to milonga from country to country seeking enlightenment without knowing what it is we really need to know. And our eyes beguile us and we fall in love with followers who dazzle us with gorgeous footwork and foolishly believe that our goal is to mirror their tricks and look exquisite and be able to perform at will with anyone and dance to any music. And at the end of all our seeking, and if we’re very lucky, we begin to understand that no, that’s not it all. That there is a still, soundless, timeless, eternal centre to this dance and that the way to this centre is through the embrace. And that, above all else, our own part in the embrace is where our focus needs to be.”

Активно и пасивно следване

Има ли предимства в активната дама?

Има естествено. Всичко, което съм казал досега, важи за основната техника, техниката на ходенето. Дамата може да бъде активна, и всъщност това е добре дошло, стига да знае какво прави. Тя може да модифицира танца според своето усещане в много голяма степен, според музиката и конкретното си настроение. И аз нямам нищо против, даже ми е интересно това. Проблемът е, че това ниво на умения трябва да бъде достигнато - сигурно са единици в света тези, които наистина го могат. Но най-напред трябва да се научи и овладее напълно базата - т.е. ходенето с пасивно следване, основата на този танц.

Активното следване при една грамотна дама не е, за да затормози и обезсмисли идеите на кавалера. А е, за да ги разнообрази, да го предизвика да покаже най-доброто от себе си. Вместо това, активността се разбира като примитивен начин да се оправдае неграмотното ходене и като цяло, лошо следване. Такова следване затормозява нещата, оттам и грозното, мудно и нерадостно танцуване, 99% от времето по нашите милонги. В същото време, танцуването на Милко с някоя хиперреактивна дама, чиято активност се вижда от самолет, може да не изглежда мудно, но пък е трудно въобще да се припише някаква степен на качество, така че да кажем, че наблюдаваме аржентинско танго.

Истинското активно следване не е в противовес на пасивното следване, защото всъщност това е активност, проявявана "върху", на базата на пасивното. Дамата продължава да бъде пасивна по отношение на движението в по-голямата част от времето. Това, че тя може, с точно подбрани импулси, да промени нещо в танца, хич не значи, че тя не следва пасивно през останалата част. В моментите на активност, дамата просто изземва воденето, в по-малка, или в по-голяма степен. И точно затова се искат големи умения, за да се получи както трябва. Но през цялото останало време, дори и само по съображения за качеството на движенията и танца като цяло, дамата си следва пасивно, което е нетменна част от качественото ходене.

Жалко за всички тези заблудени хора, които смятат, че с няколко часа претупани уроци по ходене са научили нещо, и вече са на нивото, да могат да си позволят активност у дамата. Тези заблуди и самозаблуди са нищо повече от една голяма котва, която задържа тяхното развитие. А ходенето не е толкова трудно, но за начало трябва да знаеш, че не го знаеш. И да знаеш, че нищо не правиш без това умение.

Първо, колко хора у нас знаят, че не знаят? Просто в един момент, всички се обявяват за напреднали, или за учители, решават, че могат да ходят, и не вярват на този, който твърди друго. Всички губим от което.

И второ, колко хора у нас знаят, че без ходенето изобщо не танцуват този танц? Че просто нищо, ама съвсем нищо смислено не правят? Крайно малко, може би само аз. И при това положение аз съм лошият тип, който незнайно защо, може би щото е лош, се опитва да им развали илюзиите.

A EVARISTO CARRIEGO

Много драматична музика, разнообразно темпо, т.нар. концертно танго. И е задължително да се покаже с танц драмата, заложена в музиката. Трябва да има нерв, живот, нежност, отчаяние . . . но и трябва да умееш да танцуваш.

Оскар и Джоржина:


Гавито и Марсела:


Чавдар и Дани:


Ayelen y Walter:


Paula Tejeda y Lucas Carrizo:

И пак, и пак това пусто равновесие

Много приказки се изговориха, много коментари се изписаха, никой пак не разбра :-) Когато илюстрирам танго техниката с клипове, може би греша, като показвам Хавиер Родригес. Много по-изчистени примери са тези на Карлитос Еспиноса:



Тъй, милонга като милонга. "Вервайте ми" такъв танц е тотално невъзможен, и би се превърнал в едно грозно бутане, ако дамата правеше и най-малкият опит за самостоятелно движение, камо ли да се намества на вертикалната ос, както някои люде твърдят. То затова и никой не може дори да наподоби милонга в България. Ето за леко-недовиждащите, забавен кадър:

Има ли още бълнуващи за самостоятелно равновесие? Вероятно да, хората в голямата си част не са особено наблюдателни и особено разумни. Има много двойки, в които дамата се пъне да се движи сама, но не и в този клип, не и при това качество на танца.

Ако все пак държите да се занимавате с глупости, ето едно подходящо упражнение:

This secret is a secret even after it's told

Попаднах на горната фраза в един блог по съвсем друга тема. "Тази тайна остава тайна дори и след като е разказана". Да, точно това се случва в танго. Тези, които знаят как да танцуват, уж обясняват, уж обучават, уж семинари изнасят и какво? Няма особен ефект, повечето хора нищо не успяват да разберат. Ето Цвети ме хвали, че не се уморявам да обяснявам как се танцува танго. Е и? Някой да е разбрал? Пишат ми тука разни коментари и писма, с цел да докажат, че не съм прав. Да, но няма как да стане, преди да са разбрали какво казвам. Самото това пънене да ми обясняват как греша е много странно. Особено от хора не особено опитни. И не, мили хора, нищо не сте разбрали. За мое и ваше съжаление. Наистина тази тайна не може да се разкаже. Всъщност може, правя го 100%, съвсем буквално до степен на "механизация", но не, няма кой да разбере. Хората не знаят български език. Не и в качеството му на буквален, формален изказ. Човек който никога не е усещал 100%-товото единство с дамата, как тя прави точно това което искаш, точно в момента който искаш, как не чувстваш да те задържа нито за момент, и да не ограничава движенията ти нито за момент. Съжалявам, докато сами не изследвате и усетите това, няма да разберете. А аз, докато съм сам в България в това усещане и разбиране на нещата, се налага да търпя подигравателното отношение на разни недоумия.

Да стъпиш, или да не стъпиш . . .

Това е въпросът пред дамата в течение на една стъпка - и отговорът е - никога, освен ако не се налага. Т.е. дамата никога не сменя опорния крак, освен ако не ѝ се налага. А кога се налага? Когато кавалерът определи краят на крачката, мястото на стъпване. Без значение от дължината на крачката, нулева, къса, средна, дълга и всички междинни дължини. Бях веднъж на един частен урок с аржентинска двойка - те горкичките, ми обясняваха как крачките били три вида, къси, средни и дълги. И се "индикирали" по различен начин от кавалера в самото начало, така че дамата да знае каква дължина да изпълни. Голяма глупост, добре че още тогава бях в час и напълно ги игнорирах, иначе вероятно щях да съм много объркан. Всички крачки са еднакви като техника. Например, нулевата крачка или "смяна на тежестта" на място. Дамата бива просто преместена от крак на крак, като бива придържана леко във височина, за да не се окаже, че е "залитнала" в някоя непредвидена посока. Всички останали крачки включват "залитане" в контролирана (частично или напълно) посока. Залитането не е неконтролиран процес, а отработено движение, което други учители наричат например "проекция". Никога не се просто проектира кракът, без вече да имаме движение в съответната посока. И тази проекция е пропорционална на движението. Малко движение, малка проекция. Грешно е да се изстрелва напред (или назад, встрани) някакъв изправен крак, без да има движение в съответната посока. Особено грешно е това да се придружава с неводено приклякане. Но да не се отклоняваме - връщаме се на това, че дамата никога не стъпва преди кавалера. Многобройните неориентирани поклонници на активната дама естествено ще се съгласят, но ще твърдят, че тя ще трябва да усети кога да стъпи. Аз пък твърдя, че дамата усеща, но не дали трябва да стъпи, а чак след като е вече "стъпена" чрез съответното физическо въздействие от кавалера. Най-интересното е, че това последното не трябва да се учи, работи 100% с напълно необучени дами. Веднъж нестъпили сами (тази част иска обучение), дамите биват "стъпени" съвсем безпроблемно в нужният момент от опитния кавалер.

Моментът на безкрайното отлагане на стъпването се вижда добре в това видео - още в самото начало има красноречиви моменти:


Няма значение каква е крачката, няма значение скоростта, няма значение колко е напреднало движението - дамата просто не стъпва, остава на оригиналния крак, докато не получи въздействие и не се окаже върху другият. Няма дебнене и разсъждаване кога е този момент, тя просто чака да се случи.

Ако видеото по-горе ви е тъмно, ето друго:


А ето и една вече несъществуваща, но много майсторска двойка - добра илюстрация както към тази, така и към предишната публикация:

Андреа, Хавиер, Антон и неговите тояжки

Преди време показах едно видео, как Anton Gazenbeek танцува с тояжки (пръчки, sticks). Тогава не обясних защо това е важно, сега ще кажа две думи. Умелият кавалер не дава знаци, а води директно дамата си. Тя, като всяко физическо тяло, има определени инерционни и други свойства, които са неизбежни от гледна точка на механиката. Имаме избор - или да ги игнорираме, при което те непрекъснато ще ни се мешат и пречат - бидейки физически явления, няма как да изчезнат. Или ще ги овладеем, и ще ги ползваме, за да танцуваме по-добре. И така, първото и най-важно свойство на дамата по отношение да двойката е опората. Моля, да не се бърка със стила "апиладо", където с това се прекалява. Ето видеото с тояжките, страхотна илюстрация на този принцип:



Ето, стравнете дали Андреа през повечето време не предлага тази опора точно както една тояжка, без да се клати и да се пъне да мърда в разни посоки:


По някаква странна причина, всичките ми ученички досега бяха напълно неспособни да разберат тази проста функция. Жалко за усилията от моя и тяхна страна.