Десетте разлики?

И
Една и съща музика, една и съща дама . . . има съществена разлика в резултата. И не, не само защото едното е повече репетирано.

Другото „танго”

Не знам какво да кажа? Аржентинското танго може и да не се танцува съвсем точно по начина, по който човек нормално ходи по улицата, но хич не е далеч. А това смешно и абсурдно нещо по-горе? Чия „умна” идея е била да се вземе тангото от Буенос Айрес и да се вкара в чужда естетика? Като ги гледам, непрекъснато имам чувството, че дамите от някои две двойки ще си кюснат главите доста здраво и болезнено.

Не че хората, танцуващи т.н. „стандартни” танци, не намират естетика в това, което правят. Но както казах вече, тази естетика е чужда на тангото - най-вероятно идва от валс или подобен танц. Да се правят такива бурни, отсечени движения в заучени фигури най-малкото е тотално непрактично на "la pista"-та, ще се изпотрепят със сигурност. Както идеално се вижда от „професионалистите” по-горе.

Не че и в шоу-ориентираното арж. танго няма понякога човек чувството, че ще изтрепят публиката, но поне двойките танцуват всяка отделно - иначе, макар и да не си кюскат главите, просто ще се наритат :-).Ето за илюстрация едно посредствено изпълнение:


А иначе, нормалното танго си е просто това:

От гледна точка на дамата. . .

Жалко е, че макар и интернет пространството да изобилства с материали, посветени на танго техника, малко от тях успяват да се „откъснат” от перцепциите на кавалера за танца и да обърнат поглед към също толкова значимия въпрос за ролята на дамата. Което е наистина странно, имайки предвид, че качеството на танца се определя в еднаква степен, както от умението на кавалера да води, така и от умението на дамата да го следва.

Искам да направя едно кратко обобщение на някои от важните (поне според мен) елементи от дамската техника, които са част от техниката на пасивното следване, както и да споделя някои наблюдения от собствения ми опит в това направление.

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление в самото начало на заниманията ми с танго, беше концепцията за свързано движение на дамата и кавалера. Това буквално преобърна на 180° традиционната представа, която имах за танца като такъв – а именно като за две партии, които дамата и кавалера изпълняват всеки сам за себе си. При „пасивното следване”, тази идея е отречена. Тъкмо напротив, движението е ЕДНО, инициира се и се осъществява от кавалера, който в своето движение увлича и дамата със себе си, за да реализира стъпка. Т.е. при „пасивното следване” двойката се разглежда като едно цяло, като единна система, чиито „елементи” се движат едновременно.

(Нагледни материали по темата има в статията „Обърнато махало”)

Силата на тази концепция се състои в следните ефекти, които произтичат от нея:

1. Дамата и кавалерът се движат в абсолютен синхрон, което им позволява да бъдат в ритъма на танго през цялото време на танца. (Разбира се, стига кавалерът да има чувство за ритъм. :-) Т.е. няма опасност дамата да се забави или да избърза и така да стопира или „пришпори” движението, което на свой ред отваря пред кавалера огромно пространство за импровизация и разнообразява възможните комбинации от стъпки, които той може да реализира съвместно с дамата.

2. Свързаното движение е безпогрешно. Т.е. няма опасност, разсъждавайки върху движението и посоката му, дамата да го видоизмени или възпроизведе неточно, стъпвайки не там, където кавалера е предвидил. В този смисъл, в рамките на „пасивното следване” максимата, че „дамата никога не греши” е вярна на 100%. Ако дамата следва „пасивно” и единствено кавалерът е натоварен със задачата да насочи и осъществи движението, всяка грешка, която последва от това, е грешка във воденето. :-)

Следващият момент при „пасивното следване”, който ме изненада, беше концепцията за споделеното равновесие. Това е логично следствие от първия принцип, че двойката е едно цяло, единен организъм, чиито елементи се движат едновременно. Естествено е, за да може да се осъществи тази едновременност на движението във времето, равновесието на двойката да бъде също ЕДНО. Иначе казано, дамата и кавалерът играят ролята на „опора” един за друг (нали всеки от тях стои на своя опорен крак по време на танца, така че във всеки отрязък от време, двойката деликатно се балансира от два опорни крака – един на кавалера и един на дамата).

И тази концепция поражда следния положителен ефект в танца:

Когато не пази своето равновесие, а го е делегирала на двойката, дамата „олеква”. В чисто практически смисъл това има огромно значение за лекотата и плавността на танца, прави кавалера изключително „маневрен”, тъй като дама, която не се е „закотвила” стабилно в пода, може да бъде водена без големи усилия. Нещо, което позволява на кавалера да импровизира свободно, да прави собствени украшения и цялата двойка се движи по-живо, динамично и игриво.

Следният пример доста добре илюстрира концепциите за споделения баланс и едновременност на движението:



Нещото, което ме накара да изгледам записа няколко пъти беше особената подвижност в областта на прасеца и глезена на опорния крак на Андреа през целия танц. Нещо, което е много добре видимо на видеото. Кракът на дамата е изключително олекотен при всяка следваща стъпка, което позволява тази подвижност на глезените и цялостна визия за нестабилност. Положителният ефект от нестабилността на Андреа е, че тя позволява във всеки един момент Хавиер да промени рязко посоката на движение, да предприеме поредица от бързи или по-бавни стъпки, да направи пивоти или каквото друго реши, със скоростта с която реши и в посоката, в която му хрумне. :-)
Нищо от това не би било възможно да се направи с обичайната за него естетика на танца, ако дамата стабилно пазеше равновесието си, и ако от кавалера се изискваше да го преодолее силово, за да направи всяка следваща стъпка. Определено танго техниката на Андреа е изумителна, точно толкова, колкото и тази на Хавиер. :-)

Ето още един пример, този път милонга:



Може би трябва да се спра и на концепцията за „пасивността” на следващия. Това реално е необходимата „съставка”, за да имаме налице едновременност на движението и споделен баланс. Под „пасивност” се има предвид способността на дамата да изчака кавалера сам да инициира и осъществи движението, т.е. да не се опитва да го отгатне и направи самостоятелно, да не избързва, нито да забавя движението. С други думи, това е умението да „протегнеш крак” пропорционално на силата, вложена от кавалера в движението, която на свой ред ще предопредели дължината на крачката, мястото и времето на стъпване. Действието на кавалера, което трябва да „породи” движението на дамата се усеща като „залитане”. (Нали дамата не пази равновесието си, следователно на кавалера му е нужно да приложи много лек натиск, за да породи залитане, в посоката, в която иска да стане движението). Най-важното изискване при „пасивността” е всеки един от елементите на стъпката да бъде изцяло извършен със сила, вложена от кавалера – тук се има предвид от протягането на крака в началото (1), до стъпването (смяна на тежестта)(2), през прибирането на крака, който е бил опорен в предходната стъпка (3) – цялата триада на стъпката трябва да се осъществи с премерено действие от страна на кавалера, а не самостоятелно от дамата.

Това е и основната разлика между „пасивното” и „активното” следване в танго. При „активното” следване, дамата реализира и трите компонента на стъпката сама, след като посоката на движение ù е била бегло маркирана от кавалера!

Може би трябва да се спра малко и на самото усещане, което е следствие от „пасивното следване”. За съжаление като дама само с 1 година практика, трябва да призная, че техниката на „пасивното следване”, нито се усвоява мигновено, нито е достатъчно устойчива в началото и изисква продължителни занимания, за да се затвърди. Затова и не мога да кажа, че техниката на ходене ми се получава винаги. А и дори и когато се получи успешно, естествено е далеч от идеала. Но за една година – толкова. :-)

По-интересният момент е свързан по-скоро с цялостното усещане от танца, когато техниката ти е наред. Усеща се наистина лекота, а възможностите ти за придвижване в пространството, като че ли се увеличават многократно. Можеш да позволиш на движенията да се случат с много по-голяма точност и бързина от обичайната за теб, ако трябва самостоятелно да ги изпълниш, без намесата на кавалера. В същото време, това че кракът ти е олекотен и не пазиш самостоятелно равновесието си, резултира в особеното усещане за под, гладък като „стъкло” (просто не влагаш излишна тежест в опорния си крак, той олеква и дори и по-грапава повърхност на пода престава да бъде проблем при пивоти) и за „умерена нестабилност” – чувстваш, че нямаш равновесие и, че кавалерът може да те завърти, разклати или придвижи в посоката, в която реши, като в същото време имаш достатъчно стабилност, за да не се страхуваш, че ще залитнеш в неправилна посока или паднеш. Няма напрежение или борба, усещането е за напълно синхронно движение, такова, каквото не можеш да отгатнеш и изчислиш как да реализираш самостоятелно.

Шах, гушкане или танц

Какво имам предвид под шах? Кои са шахматистите в танго?
Ами много просто - в шаха няма значение как преместваш една фигура, има значение само къде я преместваш. И след това следващ ход, и следващ, пак от значение къде. Една партия (или част от нея) е последователност от местения. Много подобно се държат повечето от хората в танго, затова и ги наричам шахматисти. Интересуват се само да си направят движението, комбинацията. Т.е. да стъпят там дамата и кавалерът криво-ляво някъде си, в определена последователност. А качеството на движението и танца като цяло? Кучета го яли. Не ги интересува. Или изобщо нямат сетива за него. Танцът за тях е шахмат.

В различна плоскост, има едно друго мнозинство - на "гушкачите". Те не се интересуват особено от фигури - те държат на качеството на танца - но го третират по-скоро като гушкане, отколкото като танц. Важно е да сме комфортно прегърнати, и да се местим без сътресение, за да не се разваля "хорошо"-то.

Всъщност, танго е нещо съвсем друго, макар и да включва в себе си и гушкане, и комбинации. Но най-важното е как извършваме дадена стъпка. Танго е ТАНЦ. Тук гушкачите държат да отбележат, че е "социален" танц. Може, но ако дадем предимство на "социалното", и неглижираме "танцовото", точно какво правим? Гушкаме се, не повече от това. Не че е лошо, просто танцът го няма в този случай.

Затова, когато говоря за важността на начина на стъпване като основа на добрия танц, много малко хора имат понятие за какво иде реч. Шахматистите се чудят, недоумяват, те нямат такава гънка в мозъка си. Гушкачите пък, не го смятат за важно, даже напротив, за тях това е вредно. Ако тръгнат да изучават техника, ще се окаже в един момент, че изискват съответната такава и от партньора си - което ще прати гушкането по дяволите.

Затова и ми е трудно с учениците, огромното болшинство от тях са или шахматисти, или гушкачи.

The step is not complicated, but there are some secrets

"Стъпката е проста, но има някои тайни". Всъщност, тайни няма. Всичко е сравнително просто, и има, макар и малко, информация по въпроса. Проблемът е, че тази информация е затрупана от тонове дезинформация, разпространявана от стотици и може би хиляди лъжеучители. Ето и в горното видео, дамата казва в един момент "He moves me . . ." - аз отдавна твърдя, че това е ключът към танцуването на танго, дамата е пасивна по отношение на движението си и е местена от кавалера във всяка крачка - и не само твърдя, но и добре съм разбрал как това се прави, за да е лесно, приятно и красиво отстрани. Но кучетата ли лаят (едно само куче май), а керванът си върви.

Нещо гнило в Дания?

Прави ми впечатление, че от 2008-ма насам (вкл.), някак нивото на световните шампиони, излъчвани в Буенос Айрес е доста съмнително. Корупция ли има, хората в журитата ли почват да недовиждат с възрастта, какво ли? . . .

Все пак, едната година, добре. Другата година, добре. Ама три години подред да стават очевидни "грешки"?

Ще илюстрирам нещата само с категорията "Tango Escenario", тъй като разликите са по-видими. В "Tango de Salon" само ограничен кръг ценители могат да разберат защо например тазгодишните шампиони просто не владеят основната техника, въпреки парфюмираното им танцуване.
Започваме от 2007-ма, последните истински шампиони:


Неоспоримо майсторство. Няма 6-5 :-)

Следва 2008-ма:

Aми не е лошо, но някак хореографията е скучна, показват известно майсторство чак накрая, но и тогава е някак тежичко, някак неубедително, с неохота изпълняват по-бързите моменти.

Второто място, много подобно, пак тежест в танца:


Ето една добре танцуваща двойка, но без данни за каквото и да е класиране:


Ще се опитам да намеря по-добър пример (за да не са все Хосе и Наталия), stay tuned.
Например тази двойка танцува по-майсторски от шампионите, но са ми леко странни:


Следва 2009-та година, ровя си аз веднъж из мрежата и попадам на това:

Прави ми впечатление страхотното майсторсто, и това, че са чак на 11-то място. Сравнете с шампионите от тогава, които ужасно (карикатурно направо) танцуват:


Изпълнението на Хосе и Наталия по-горе е заснето с 15fps (накъсано видео), затова потърсих други записи:




9-тото място:

И 9-тите са с класи по-добри от шампионите, странна работа, да не кажа нещо по-силно.

Какво се случва тази година (2010)?
Шампионите:

Посредствена история . . . не толкова зле колкото миналата година, но все пак, това ли са танцьори "световни шампиони"?

Отново Луис и Наталия:

Не е така добро, както предната година, но все пак, висока класа. Може би вече са уморени да участват година след година и да бъдат подценявани от малоумни или корумпирани журита. В края на краищата участват още от 2006-та поне:

Шампионите от 2006-та са посредствена двойка от Колумбия, а има доста по-добри изпълнения на тогавашното първенство - пак същата история с лошо съдийство - ако се интересувате конкретно за 2006-та, поровете се сами.

Третото място, чудесно:


Друга двойка, очевидно (разбирай: от самолет се вижда) по-добри от шампионите тази година:


Тези също са по-добри:


И тези:


И така, какво точно става по тези шампионати? Последните четири първенства, само през 2007-ма има индикации за компетентност и честност в журито.

Добавка:

22.09.2010

Според информация от 2xTango.com (виж коментарите по-долу), журито се е състояло от:

Eduardo Arquimbau, Julio Duplaa, Julio Balmaceda, el Nene Masci, Pablo Inza, Ana Maria Schapira y Javier Rodríguez,

И така нещата са ясни, причината не е корупция, а некомпетентност. Само Хавиер е изключение. От останалите, двамата Хулио горе-долу стават. Всичко друго е кръгла нула. Т,е, от осем човека, един компетентен и двама полу-компетентни. Е, как да отсъдят добре?

За незапознатите, компетентност за мен значи, да знаеш основата на танго. Т.е. да можеш да ходиш. Ако не знаеш тези основи, си кръгла нула. И въобще не ме интересува кой колко е известен, имам очи и виждам.

Eduardo Arquimbau:

Не знам тва кво е, сигурно така са танцували 30-те години. Нима този човек трябва да е в журито през 2010-та?

"El Nene" Masci:

Този се опитва да танцува, опитва се да води, но нещо не му се получава - кой знае защо смята, че трябва да се навежда напред към дамата. Явно концепцията са връзка и споделено равновесие му е чужда. Не е чувал как се води пивот. Няма нужда да продължавам.

Pablo Inza:

Тоя пък какво прави в журито за танго-де-салон? Кръгла нула.

Ana Maria Schapira:

Стойка "банан", излишна (и нескопосана при това( активност.

Е, при такова жури, такива резултати. Бих могъл да се заям и с полу-компетентните Хулио 1 и Хулио 2, но айде, ще им простим тоя път.

Кратки правила :-)

Без коментари, няколко кратки клипа за забава, благодарение на Ирена:










И в тоя дух, един клип от започващото световно първенство: