Кратки правила :-)

Без коментари, няколко кратки клипа за забава, благодарение на Ирена:










И в тоя дух, един клип от започващото световно първенство:

True lies of tango, by Oliver Kolker

На профила на Oliver Kolker във facebook има едни формуляри, където човек попълва truie или false, за това, кое е истина и кое лъжа в танго. Някои са много добри попадения, затова ще ги препиша тук.

At tango festivals all beginners are advanced, and all advanced are beginners.

People that don't know what to do with their lives open a milonga.

The only requirement to become a tango teacher is saying "I'm a tango teacher".

People who do not have coordination whatsoever but are passionate and sweet while they dance, say are Tango Nuevo Dancers.

Първото може би е малко неразбираемо, просто означава нещо от сорта на "Знам толкова малко, та си мисля, че знам всичко."

Средна софийска двойка

Често леко ме клъвват, че давам примери с клипове на звезди, а ние, обикновените софийски тангероси, никога не бихме могли да танцуваме така. И да, и не. Първо, ние да не сме втора ръка хора, все някога ще се появи талантлива двойка. И второ, аз НЕ ТОВА показвам. Не показвам фигури и елементи с професионална трудност, дори и да присъстват в клипа. Всъщност показвам ТАНЦА, НЕ ФИГУРИТЕ. Сега няма да се впускам в подробности.

Какво в този танц е невъзможно за нас? И да има 1-2 неща, те нямат значение:


Какво ли би било, ако средното ниво по нашите милогни би изглеждало така?:


Нещо май се отнесох в мечти, тангеросите в София да танцуват танго така - колкото и простичко да е това на клипа, в момента не го може НИТО ЕДНА двойка в София. Няма учители, няма тангероси, НИКОЙ. Жалко, защото е много приятно да се танцува аржентинско танго, вместо някаква имитация. Дали ще се променят нещата някой ден? На мен ми се вижда съвсем възможно, но без да се осъзнаят някои пречки от субективен характер, няма да стане.


Малко пояснение: Под средно ниво разбирам средното ниво на запалените по танца, не тези, които по милонги просто си убиват времето или търсят контакти.

Обърнато махало

Попаднах на любопитно изследване на човешкото ходене, от което ще покажа една илюстрация:

Общо взето, показва това, което отдавна подозирам, че доброто танго ходене, за да е ефективно, просто използва същия механизъм както нормалното ходене - в статията го наричат "модел на обърнатото махало". Иначе казано, стъпва се на даден крак без той излишно да се сгъва (да се прикляка). Сгъването е много минимално, колкото да се избегне излишна твърдост на стъпването.

Как изглежда това на практика?
Ето, нарочно малко по-краен пример:


Друга двойка на забавен кадър:


Колебанията на махалото са по-видни или по-скрити, но винаги ги има при добрите танцьори - това е физически най-ефективният (с най-малко усилия) начин да се ходи.
А защо ни е ефективност в танго-ходенето? Ами за да танцуваме с лекота, така необходима за истинското удоволствие от танца.

Истински куриоз е, че това съвпада с естественото ходене - още по-голям куриоз е, защо 99% от танго-учителите по света си нямат понятие от тази материя. Аз лично съм чувал подобни неща само от един учител, и той така случайничко се казва Хавиер Родригес. Има и сайт в интернет, където това е обяснено:The Nuts & Bolts of Tango - Walking. Там (на тази и на следващите страници) се твърди, че кракът е абсолютно прав. Да, това е така, но коляното не е заключено (за омекотяване, но без приклякане), точно както правим, когато ходим по улицата - по някаква причина Рик не се сеща за това, но всеки може да си го провери това. Трикът е, да ходим така с друг човек, при това отговорни за неговото и своето общо движение - точно за това служи пасивното следване - две свързани махала, едното от които просто добавя или отнема енергия, за да осъществи водене. А другото не трябва да се намесва, оттам и думата "пасивно".

Разликата между правилно и неправилно ходене е като да танцуваме с 1кг. тежест, и с 10 кг. тежест. Познайте сега защо смятам, че този, който не знае да ходи, не танцува танго, дори и дамата да е пасивна. Незнанието води до тежко водене и тежко следване - затова често се скучва неграмотните по отношение на ходенето да проповядват активно следване - за да решат проблема с тежестта. Но както се казва, заедно с мръсната вода изхвърлят и бебето. Дамата олеква, но губят истинския контакт с нея.

На думи е лесно, на практика не е, усвояването на ходенето иска упорити занимания при компетентен учител. Цялата тази история за две свързани махала трябва да съществува чрез две човешки тела, които са много по-сложни - затова и служи танцовата техника, да реализира това по-просто движение чрез движението на по-сложни тела - то тук е и ключът - всичко което се иска, е опростяване на движението, а не усложняването му. Особено трудно е, когато вече даден човек е порядъчно обработен с напълно погрешни и вътрешно противоречиви, излишно усложнени "идеи" - често е невъзможно да му внушиш, че всичките тези години, в които е учил танго, са почти напълно загубено време, поне що се отнася до реалните умения да се танцува.

И да повторя, ходенето не е само ходене. Всяка стъпка е ходене. Оттам, всяка фигура е предимно ходене, естествено в комбинация с пивоти и други елементи. Самите пивоти не могат да бъдат изпълнени качествено, ако стъпката преди тях не е.

Ако гледате внимателно, ще видите тази всеобхватност на ходенето:



Разбира се, има и приклякания, има и крачки, които не се правят точно по същия (махален) механизъм - има и елементи, които изобщо не са ходене - но 95% от танца е просто едно ходене - колкото е по-добре усвоено, толкова по-добро е качеството на танца.

Цитат от tangoandchaos.org: It's discouraging to try to explain something important about tango to people who make money teaching it, and have them look at you like you just said you were abducted by aliens on a flying saucer. Да, и аз така се чувствам често, обяснявам прости неща, показвам ги с видео, и в резултат ме мислят за abducted by aliens :-)

Ходене - пасивно срещу активно следване

Чисто визуална съпоставка:

Активно следване на дамата:


Пасивно следване на дамата и кавалера:

He must be seen to work, she must be seen to not. / Трябва да изглежда, че той се труди, а тя не.

http://www.danieltrenner.com/blog

Попаднах случайно на горната страница. Блог на Даниел Тренер, известна танго-личност в САЩ. Този човек се занимава с танго доста години, може би 20, може би по-малко, може би повече, но там някъде. В статията, озаглавена "Homage to the Followers- Part 2" ("Почит към дамите" - букв. "Почит към тези, които следват"), най-общо се разсъждава върху неравноправието на половете изобщо и конкретно в танго. Танцът се сравнява с някакъв фокус, в който черната и тежка работа се извършва от нея, а той просто представя нещата като "магия", извършвана от него. Човекът дори определя количеството работа на дамата като 10 (от 10 възможни), а кавалерът се задоволявал в повечето случаи с 1, а ако успеел да докара 3 или 4, това вече било световна класа. Това, което всъщност ме учудва, е, защо толкова много хора, вкл. уж опитни като него, не допускат, че съществува вариант, в който кавалерът също върши работа за 10 от 10. Докато дамата, като усилия върши далеч по-малко?
Напомня ми за споровете, които водех преди време, в които опонентите ми твърдяха, че да се води 100% от движението не е възможно. Вече не водя спорове, след като достатъчно често се получава точно така, те нека си твърдят, че не е възможно. Иначе Даниел има една правилна мисъл, че повишението на отговорността на кавалера повишава качеството на танца. Само че е спрял до 4 от 10 - смята, че дори световната класа изисква 3 или 4 (от 10), докато аз смятам, че трябва може би поне 9. А най-добре 10. И не само е възможно, но и не е особено трудно.

Ето този отрязък е особено характерен:
Tango is called a pedestrian dance, a walking dance, by its milongueros, that is, for those of you who don’t immediately recognize that gender is built in to latin languages, its men. They walk forwards, for the most part. Milongueras, women, on the other hand, dance backwards. there is nothing “walking” about the performance of backward movement, in high heeled shoes no less, by women in tango. It is a highly technical activity, requiring years of training and practice so that it can be performed with grace, dignity, and, most importantly, “effortlessness”. As in a magic act, not only is all this work required of her, but she will not succeed without a man to misdirect the attention from her “work” to his “leadership”. If he doesn’t get the “applause”, her work will be seen as work, and will lose value as “magic”. He must be seen to work, she must be seen to not.

Последното изречение казва всичко. Той трябва да изглежда в ролята на работещ, а тя - не. Той трябва да полага външно видими усилия (без реални такива според него), а тя, с придобит от годините опит да изглежда, сякаш без никакви усилия изпълнява сложните и красиви, някак нереално изглеждащи движения. Въпреки че всъщност полага големи усилия.

А добре, а защо този Даниел и много други, кой знае защо, не са способни допуснат, че това, което виждат отвън, е точно така? Че всъщност дамата наистина не полага усилия - и че кавалерът наистина върши работата, за която го хвалят съвсем не незаслужено?

El Cabeceo

Или дали всеки танцува с всеки . . .

По някаква причина, още от възникването на танго-общество в България, се насажда невярната идея, че някакси е невъзпитано да се отказва покана за танц, че "всеки трябвало да танцува с всеки". Не искам да кажа, че се оспорва правото на отказ на неподходяща покана. Но някакси от валидните причини за отказ се изпуска вероятността просто да не искаш да танцуваш с неграмотен кавалер/дама. Създава се впечатлението, че е невъзпитано да откажеш само заради нечие неумение, защото трябвало да се помага на начинаещите дами и кавалери да напредват. А какво, ако смяташ тези дами и кавалери не просто за начинаещи, а за системно погрешно обучавани такива? Но както и да е . . . просто искам да кажа, че в Аржентина ситуацията да се отказва е толкова често срещана, че е измислен специалният обичай "cabeceo", което е най-просто казано взаимно кимане с глава (cabeza). Ако не те погледнат достатъчно дълго, не бихте могли да кимнете никому, и така се получава тази система на (полу-) безболезнен отказ. Не би съшествувал този обичай, ако отказите бяха изключение. Ходилите в Б.А. знаят, че е на практика невъзможно да се докопаш до добър партньор, ако не ви познават предварително. Просто не ви поглеждат и няма как да ги поканите, ако пък покажете нахалство и се изтърсите на нечия маса да каните, ще получите отказ.
Обичаят за организиране на една класическа милонга е до едната стена на залата да бъдат настанявани дамите, а на отсрещната стена - кавалерите. Главната функцията на кортината (музикална пауза) е да се разчисти дансинга, за да могат седящите покрай стените да се канят визуално за следващата танда (група едностилни танга/валсове/милонги), Някъде другаде се настаняват двойките и компаниите, например на третата и четвъртата страна - и нормално те не участват в cabeceo-то, увлечени евентуално в разговори помежду си.
Ето снимка от Б.А. (автор: Мирослава), която илюстира думите ми:

В България cabeceo на практика не се употребява, защото няма създадени условията за това: кавалерите и дамите, свободни за танцуване, да седят едни срещу други, а и да е достатъчно светло. Оттам и кортината почти се обезсмисля. Но то какво ли е истинско тук . . .