Master class

Сашо ми изпрати това видео - да, това е истински мастер-клас - девойката си свири много хубаво и без него, но той се опитва да вложи характер в свиренето й. Т.е. тя технически си знае нещата, затова и той не й обяснява как да свири на цигулката. А и показва различни гледни точки и примери, как да свири отделните пасажи, да й покаже своята идея за това, къде и как да акцентува и къде не.

Обаче аз, с моето изкривено :-) танго мислене, като чуя "мастерклас", се сещам за един такъв, в който участвах при Хавиер Родригес и Андреа Мисе - огромен контраст с това видео:
Първо, бяхме сто човека.
Второ, никой от тях не знаеше да ходи.
Тогава за какъв "майсторски" клас говорим? Ужас някакъв, и Хавиер и Андреа, като видяха, че няма смисъл да преподават засукани неща, почнаха да показват как се прави ходенето, но това за половин час не става.

Все едно във видеото по-горе девойката да не може да изсвири вярно нотите!
Тогава тя просто щеше да загуби неговото и своето време и евентуално пари, без да научи нищо.

Като говоря на хората за ходене, почти всички си мислят, че става въпрос за отделни моменти в танца, в които двойката ходи на някъде. Съвсем не. Всяко, буквално всяко движение е ходене. Ходенето е точно като вярното свирене в музиката - без него няма музика, няма танц. Че масово не се разбира това е ясно, но не е моя вината.

Дали програмистите могат да танцуват?

Често ме питат, как така съчетавам точните науки с нещо "неточно" като тангото. Първо, има доста "точни" неща в тангото, и точно там им е грешката на повечето, че не го осъзнават. И второ, къде е пречката един програмист да има музикалност и усет за танц?



Това е импровизирана композиция на един колега програмист. Много хубава музика - а и добър отговор на въпроса. Щом програмист може да свири и композира, защо да не може да танцува?

Monica Parra and "The Knack"

Преводачите както обикновено се излагат, "the knack" е преведено като "сръчността", но в този контекст това звучи глупаво, по-точен превод е "дарбата".

Та Дилберт може и да има социални трудности, но има "екстремна интуиция" за механични и електрически неща. Не знам дали моята интуиция в този смисъл е екстремна, но със сигурност е доста развита. И ползвам това в танго с голям успех. Както се убеди и Моника на урока ми с нея. Имам предвид, че в резултат на това, което видя и усети, тя ме попита дали съм учил танго в Буенос Айрес. Ами не, не съм. И как тогава създадох у нея това усещане? Ами просто е. Танго се поддава на изучаване и осмисляне, то е нещо, което съществува в обективната реалност и в този смисъл е материално. Механично, казано в съвсем неутрален смисъл (обикновено в тази дума се влага негативен подтекст). Аз може да съм ходил на уроци и семинари при различни учители, но те са малко на брой, може би общо възлизащи на 30-40 часа. Което за 10 години е едно нищо. Всички останали уроци (стотици часове), са били при Чавдар. Човек би си помислил, че от него знам повечето неща, но не е така. Забавно е как дори Моника, без да иска, даде неволно мнение за местните учители, защото не допусна, че съм учил при някой от тях - дори и след като й казах, че не съм учил в Б.А. Тя направо ме попита, дали тогава съм се учил от интернет. Просто не се сети за друга възможност. Много показателно според мен.

А дали човек може да се учи от интернет? Може, но с презумцията, че зърното е много малко, а плявата много. И интуицията ми за "механичните неща" е от огромна полза. За съжаление, засега не мога да споделя тази полза, явно трябва да се изгради такава интуиция за механичната страна на танго у всеки един тангеро(а), ако иска да танцува добре.

Танго с тояжки

Далеч не просто шоу, а демонстрация на нещо много важно в танго:

Първи български танго фестивал

Скромен засега . . .

Та двойките общо взето не бяха нещо особено. Но не за тях ми е думата всъщност. Нито за фестивала. Току-що се върнах от заключителната милонга. Не знам за демонстрациите, не знам за семинарите, но се оказа, че тази Селин Руиз може да танцува. Но кой знае защо, не се убедих в това, наблюдавайки я с Дамян. Не ми харесаха изобщо. Трябваше с нея да танцува Добрин, за да разбера, че всъщност може да танцува. Не съм виждал до момента българин да танцува така. От добре, по-добре. Всъщност, няма какво да се плаша от силните думи, беше просто великолепен танц. Спокойно можеше да покаже това където и да било по света, включително в Буенос Айрес, и никой нямаше да разбере, че не е аржентинец. Това беше истинското шоу, истинската демонстрация на този уникален танц, аржентинското танго. За съжаление беше тъмно и не можах да заснема нищо, а си заслужаваше. А и май само аз забелязах, какво се случва. Жалко за което.

Наскоро Добрин танцува по подобен начин с Ваня, но Селин е друга категория естествено. Танцът с нея беше много по-добър (разбираемо), но всъщност, нямаше принципна разлика, и двата танца бяха истинско танго. Не е нужно нещо да е перфектно, за да е истинско. Нито за да е красиво. Танцът е красив в своята динамика, а не заради изпипаните пози.

Както и да е, ако Добрин продължава така, всички ще трябва да ходим на уроци при него. Е, може би е още рано за това, но натам отиват нещата. Всъщност, аз вече пратих Ивайла да учи ходене при него, за което тя ми се разсърди с всичкия си акъл. Когато види Чавдар да танцува така, както Добрин снощи, да го заснеме непременно, че няма да повярвам.

Отново за стойката

И така, пресъздавам отново в разширен вид една изтрита от мен публикация. Ще илюстрирам каква е стойката на дамата, заемана от всички аржентински двойка, с много малки изключения, предимно от движенията неотанго и нуево.

За да знаете къде да гледате, ето една картинка:

Вниманието най-вече в червената зона, една характерна извивка в областта на кръста.

Започваме със световно известни аржентински двойки:










Какво ще кажете, подбрал съм едни без преувеличение фамозни изпълнения!!! :-)

Ето и нуево двойка - трудно се вижда от това цялото чекнене, но все пак, и тази дама стои по същият начин:


Финалът на тазгодшното (2009-та) световно първенство в категория "танго-де-салон":


Всички до една танцуват така. ЗАЩО? Дали защото е модерно, или с цел шоу, или защото аржентинките имат някакъв по-особен ген?

Шоу не е, ето кадри от милонги, на които ходят т.нар. стари майстори (милонгерос), да танцуват на спокойствие, далеч от туристо-потока. И определено няма нищо общо с шоу.
http://www.youtube.com/watch?v=lAVR1mz6FrM
http://www.youtube.com/watch?v=qXkmoY7Oj30.

Това с гена е лесно да се опровергае. Ето бразилка:


Американка:


Французойка:


Полякиня:


Че даже и българка:


Смятам за доказано, че генът няма нищо общо.

Тогава? Мода? Случайност? Или важна техническа особеност, без която няма добро танго? Интересното е, че никога, на нито един урок или семинар, не съм попадал на някого, който да обясни тази позиция. Нещо като загадка . . .

Всъщност, има едно изключение, и то се казва Андреа Мисе - на един семинар в Истанбул тя обясни на дамите, че при стъпката назад, трябва да си мислят, че кракът им не започва от таза, а от по-висока точка, което по време на стъпката довежда всъщност до дискутираната тук поза. Не съвсем пълно обяснение, но и това е нещо - най-важното е, че една от водещите танцьорки смята това за техническо умение, а не за случайност. Както впрочем мисля и аз.

И накрая, подобно на "не правете това вкъщи!" - моля, не имитирайте тази стойка в танца си просто така - простата имитация на външното положение на тялото в танца не е достатъчна! Човек трябва да знае защо и как, преди да прави нещо.

Sebastian Achaval и Roxana Suarez

Това е може би водещата двойка в танго в момента - мисля, мисля, не се сещам да по-добри от тях (ако имате проблеми с видеото, натиснете бутончето HD):









Aко още не сте убедени: