Партньорът като облак

Преди време, една наша дама, сега учителка, беше за първи път в Буенос Айрес. Когато се върна, бях учуден колко лека я усещам. Сякаш нямаше тегло. Правиш крачка, правиш втора, все едно танцуваш сам. Трета, четвърта, пета - идеално. Вдъхновен, започваш да импровизираш все повече, идват ти нестандартни идеи. И тук нещата се сриват. Нищо ново, което направиш, и което тя не би могла да очаква, не се получаваше. И не просто не се получаваше, ами недоразуменията бяха драстични, тя правеше нещо тотално различно, докарвайки неприятни механични конфликти. Дотам, че в крайна сметка танцът беше неприятен, винаги бях под стрес, дали няма точно в следващата крачка да се случи катастрофата. И се налагаше да танцувам изцяло предсказуемо, сухо, неинтересно. Тогава бях начинаещ и не разбирах защо така се получава - дамата прекрасно да копира всяко твое движение, чувстваш я сякаш си облякъл облак - и изведнъж бам, сблъсък, неприятен провал в следването. Тогава ми обясниха, че това ставало, защото съм бил изненадвал дамите?!?!? Наистина ли? Нали уж танцът се импровизира?

Онзи ден, дама похвали кавалер, колко приятно се чувствала с него, сякаш я е прегърнал облак. Буквално така каза. Сетих се за горната случка и се опитах да й обясня, че всъщност истинското танго, танцуването в ентрега, няма нищо общо с облаците - усещането за единство с другия е да го чувстваш именно като човек, да възприемаш движенията на тялото на другия през сто процентовия контакт между вас. Усещането за облак е точно обратното - това е усещане за изолация, поне единият от двамата се страхува от истинската връзка и се е изолирал, като създава една псевдовръзка - с която се стреми да усети и евентуално води/следва другия, но не и да се съедини истински. Това е имитация на танго - и колкото са по-опитни имитаторите, толкова е по-невъзможно за тях да възприемат ентрега - те са доволни от това, което правят, и смятат, че имат истински контакт с другия.

Да се върнем на първата случка - сега вече осъзнавам каква беше причината за провалите - дамата беше научена да следва точно с тази изолация между нас - давайки чувството за лекота, несвързвайки тялото си с моето. Липсата на тази директна комуникация тяло-тяло обаче, довежда до там, че се танцува с помощта на тълкуване на движенията на кавалера, и че в момента, в който той направи нещо неочаквано, тя често взима грешно решение и буквално стъпва в грешната посока.

Танцуването в ентрега също може да бъде много леко - ако знаем как да го постигнем. В същото време се запазва пълен контакт и дори грешките престават да бъдат проблем за качеството на танца, а се превърщат просто в импровизации, ненарушаващи потока на движенията.

И така, как се прави така, хем да имаме пълен контакт, хем да танцуваме с лекота. Никого няма да изненадам, ако кажа, че просто трябва да се научим да ходим. Но ходенето все още няма почва у нас - нито един от активните учители не знае как се прави, оттам и резултатите . . .

Повече покани за танц

Как една дама да получи повече покани за танц? Ето няколко съвета, събрани от две различни статии от мрежата, плюс няколко добавки от мен:

1. Действайте
Не чакайте просто така нещата да се променят. Ако сте на риболов и нещата не вървят, проверете какво не е наред. Може да ви е лоша стръвта, или да е паднала от куката. Или да хвърляте на неподходящо място. Мъжете в ролята на рибките търсят живата стръв, която ще ги примами. Следващите точки ще ви дадат храна за размисъл.

2. Гледайте
Една пасивна жена не участва истински в избора на партньор. Не наблюдава как мъжете се държат, кои са подходящите за нея, къде седят, как те канят другите дами, дали са срамежливи или нахални, дали ползват кабесео или не. Тя просто чака някой да дойде и да я покани. Обратно, една активна дама е най-вече добър наблюдател. Следи къде са рибките, как се държат, на какво кълват. За да знае как да ги примами.

3. Бъдете приветливи
Важно е да им обръщате внимание не просто, за да ги познавате по-добре - мъжете са по-отзивчиви към дами, които проявяват като минимум елементарна учтивост към тях. Те виждат разлика - ако се правите, че не ги забелязвате, (нарочно или поради свенливост) това изпраща недвусмислен сигнал. И да, наистина се случва това да е недоразумение, лоша комуникация, а не нежелание за танц - имам обратна връзка за такива ситуации в действителността.

4. Бъдете достъпна
Не се ангажирайте с неща, които излъчват незаинтересованост към танца - разговори, хранене, чатене, ровене в телефона, разговори с приятел/ка, или просто седейки с израз на безразличие. Вместо това внимавайте за потенциални партньори, и бъдете говори за реакция. Много пъти се случва кавалерът да покани дама, просто защото му се е усмихнала, докато минава покрай нея.

5. Дайте шанс на кабесео
Дамите трябва да усвоят този стил на канене, защото често това е единственият начин, по който опитен милонгеро ще подходи. Той не иска да се натрапва. Той наблюдава от дистанция, или приближава към дамата, и следи за нейната реакция. Ако тя отвърне с поглед, достатъчно дълго, за да сигнализира интерес, той ще кимне, за да я покани. За да работи кабесео, дамите трябва активно да участват. Ако седите някъде свряни между приятелки, или просто гледате в телефона си, или в пространството, това означава липса на интерес, и той ще се оттегли.

6. Бъдете смели
Ако желаете да танцувате с по-опитен кавалер, вземете инициативата - защото той вероятно няма да ви покани.

7. Бъдете жена
Мъжете желаят да танцуват с женствени дами, не мъжкарани или някакви неутрали. Ако се подстрижете като мъже, облечете се като мъже, обичате да водите и носите равни обувки, ще отблъснете доста покани. Някои жени смятат за интересно да имитират мъж. За всеки влак си има пътници, но повечето мъже няма да харесат това. Ако желаете да танцувате с мъж, поемете женската роля. Танго не е поле за демонстрация на феминизъм или друг някакъв вид индивидуализъм.

8. Дайте обратна връзка
Ако харесате танца с даден кавалер, направете му комплимент, или просто изразете радостта си по някой по-непринуден начин - така ще го стимулирате да ви покани пак. Дори и танцът да не е бил идеален от негова гледна точка - за него е важно да знае, че е бил оценен.

9. Напредвайте
Последно, но не по важност. Усъвършенствайте уменията си с уроци, семинари и подбор на добри партньори. Усвоете Ентрега! Да не получавате достатъчно покани е едно от най-големите разочарования в света на танго. Ако не умеете достатъчно добре да танцувате, ще ви канят неопитни кавалери. Така няма да напреднете, и ще се въртите в омагьосан кръг. Затова бъдете активни и подбирайте вие, не танцувайте с талибани и дървари! Ако изобщо ги различавате . . .

Ние

Има един, труден до невъзможност аспект в преподаването на танго. А именно, как да накараме двамата партньори да мислят и усещат двойката като цяло, а не да мислят "аз" и "той", "аз" и "тя". Аз поне не съм успял до момента да обърна това мислене в "ние". Може би не може да стане отвън, може би единствено по самостоятелен път трябва да стане това откритие. Например, казваме на кавалера да води с тяло, не с ръце. Това е стъпка в правилната посока, стъпка към "ние". Но въпреки това, кавалерите се изхитрят да водят с тяло, и пак да не се дават на "ние", пак да останат "аз" и "тя". Много подобно е при дамите, обяснява се как да се оставят на движението, водено от кавалера, за да се постигне "ние", но те пак се изхитрят да го правят сами, мъчейки се да осигурят синхрон чрез активно действие. Не случайно 99% от хората танцуват някакво подобие на танго, където връзка уж има, но на практика я ползваме, като се изолираме (в значителна степен) от другия, не се оставяме изцяло в двупосочен контакт. И никакви обяснения не помагат, инстинктът да останем "верни на себе си" е изключително силен.

В живота по подобен начин, някои хора мислят "ние" и осъществяват успешни връзки и семейства, докато други остават на ниво "аз и другия", генерирайки конфликт след конфликт. Въпрос на зрялост и житейска нагласа. Но в танго, където нещата подлежат на анализ и обяснение, би трябвало да е по-лесно. Но не би. Обясняваме как кавалерът не дава импулс на дамата, а на цялата двойка, включително себе си. Както някои се изразяват "кавалерът също следва". Не е достатъчно да се движим и увличаме със себе си дамата, въпреки, че това е вярно само по себе си. Но обяснението как точно се прави някак увисва почти във всички случаи. Кимат, че разбират, но виждаш как си танцуват по старому, без да има "ние".

Да вкараме понятието за ентрега в разговора. Единият от двамата може да въплъщава ентрега в движенията си, и това подобрява танца. Но само когато и двамата го направят, можем да говорим за високо ниво на това, което се получава. Естествено, ентрега е по-важна от страна да дамата, но от кавалерът също се очаква това, макар и не в същата степен. Когато и двамата го направят, с нужната техническа подплата, се получава това НИЕ, което усетилите го търсим и ще продължаваме да търсим, докато изобщо танцуваме.

Как да разбираме марките в танго?

Какви са тайните които правят един кавалер успешен танго танцьор?

Колко често танцувате с някого и си мислите „Танцува просто, но красиво! Чувствам се така добре.“?

Колко често танцувате и се чувствате пълен провал, само за да се превърнете след минути, магически в прегръдката на друг, в най-добрата тангера на света? Не се ли питате къде е разликата?

Всичко се крие в начина на водене, известната „марка“ (от испански, б.пр.) и днес аз ще я опиша. Марките са скрити в движението съобщения, които предават какво да се случи, от кавалера, към дамата.

Много е казано по отношение на „марката“. Воденето се промени значително през годините. От „плъзгащи се по гръбнака пръсти“ или „не особено деликатни манипулации с ръце“, до съвременното понятие за връзка (connection) и взаимна интерпретация, или до енергична сила, която Ви праща в движението, което се води. Всички тези описания са „марки“, но те пропускат една важна същност.

Искам да опиша „марката“ като начин да разберем и усетим тялото на другия, къде е, колко е голямо, уменията му, ограниченията му, поведението в динамика - и чрез това усещане да водим. Човекът, който използва първия танц да разбере тялото Ви, как да сменя носещия крак, да поддържа вашата ос, да усети доколко я контролирате и как реагирате на движенията, този човек знае какво е „марка“. Имате късмет. Получава се хармоничен, приятен и даже красив танц.

Откажете се да правите „пируети“ от всякакъв вид, особено чрез действия с ръце - оставете сложните движения на тези, които наистина знаят как да ги правят. В социалното танго, тези, които не бъркат танго-пистата със сцена, ни позволяват да се посветим на опознаването на тялото на другия и на основата на нашите умения и ограничения, да създаваме прост, приятен танц, където „марките“ са мост, съединяващ хората.

Превод от:
http://www.buenosairesyeltango.com/articulos/como-entender-las-marcas-en-el-tango/

На думи ли да вярваме, или на делата?

Не нося отговорност, ако някой ви преподава или вие сами изучавате нещата неправилно, гледайки анализи като този, неразбирайки напълно нещата:
Можете да видите как се прави края на крачката в танго де салон (каквото ние уж танцуваме). Разликата между два кадъра е 33 милисекунди, затова на първата крачка всичко се случва между двата кадъра и двата крака изглеждат да стъпват абсолютно едновременно. Но на следващите две стъпки се вижда как първо стъпва кавалерът, и една милимунда след това дамата. Времето за стъпване е наистина от порядъка на смяната на кадрите (25 до 50мс), далеч под нормалното време за реакция на главния мозък (минимум 150мс). Никой не може да реагира толкова бързо. Освен ако участва автоматичен рефлекс. Това доказва, че кавалерът предизвиква стъпката на дамата със самото си стъпване (вижте как издига себе си и дамата нагоре след момента на стъпване), а дамата стъпва изцяло инстинктивно, без тълкуване от съзнанието й. Много неща могат да се научат от изучаване на видеото, ако ще и същите учители да ви говорят други неща - по-важно е какво правят:

Право на неудовлетвореност

Вече много пъти, от различни хора чувам за тяхната неудовлетвореност от тангото. Хора, нямате НИКАКВО ПРАВО на неудовлетвореност, докато не ви видя да изучавате основната техника, тази техника, която ще ви даде възможност да изпитате ентрега често, ако не винаги. Ентрега не е мистично понятие, ако и да се води такова. Точно техниката на ходенето я демистифицира, обяснява я. Още през 2003-та усетих, че ходенето е важно, а 3-4 години по-късно разбрах ако не всичко, то най-важните неща от тази техника Не виждам опашка от желаещи да споделят опита ми. Не виждам и учител, чиято глава да не е пълна с глупави митове по въпроса. Тогава, бъдете щастливи със сегашните си умения и учители, и НИКАКВО НЕДОВОЛСТВО, нямате право на това, след като не сте положили усилия и след като не виждате неумението на другите! Например на учителите и да речем, на Ариадна и Фернандо. Звезди, а не умеят да ходят. Даже драстично не умеят.

Виж, ако видя някого да се трепе 2-3 години (при компетентен учител) без резултат, тогава нека да чувства неудовлетвореност. Но не от тангото, а от себе си.

Ентрега

Обобщение и допълнение към преведените статии

1-ва статия (La entrega en el Tango):
Ентрега е вътрешно качество на танго-танца, което е невидимо само по себе си. Вижда се обаче липсата на Ентрега. Теоретично, тя може да се имитира външно. Но пълната, стопроцентова имитация е по-трудна за постигане от оригинала, което я обезсмисля. Точно това качество на движенията притежават челно класираните двойки на световното първенство. Дори и хореографиите, като минимум имитират Ентрега. Останалите се чудят защо не минават квалификациите.

2-ра статия (В търсене на Ентрега):
Основно в Ентрега е доверието. Ако дамата е мяткана с неумели движения насам-натам, ентрега ли? Няма как. Но и обратно, ако дамата извършва действията сама, и Хавиер Родригес няма да може да направи ентрега-танц с нея. Една подготвена дама може по някои белези да определи, дали кавалерът също е подготвен. Например, ако се опита да намери по специфичен начин баланса ѝ. Незапознат с ентрега и съответното ходене кавалер НИКОГА няма да потърси баланса така. Ако някой го прави, значи си заслужава поне опит да му дадем доверието си.

3-та статия (Танго и Ентрега):
Ентрега може да се получи, без да сте подготвени за нея. Но за да се получава достатъчно често, или както при добрите двойки всеки път, е необходима подготовка. Лесно може да се пльосне дамата върху кавалера, под предлог, че така поддържа контакт. Да, това е някаква ентрега, но мъчителна и неплодотворна. За да се получи качествена Ентрега, трябва да знаем основната техника. Няма да изненадам никого, че тази техника е техниката на ходенето, включваща абрасото. Техниката на дисоциирания пивот също. В статията са упоменати главните цели на техниката на ходенето: „. . . когато дамата отдаде мястото на стъпване, контролът върху равновесието, позицията в абрасото - и когато това стане, усещането е така прекрасно.”. Самата техника обяснява точно как се прави това - моля, попитайте текущия си учител за тези неща. Ако изобщо знае.

4-та статия (Entrega soup):
- Много по-голям шанс да изпитате Ентрега имате в затворен хват. Не защото не може да стане в отворен, а защото е многократно по-трудно постижимо.
- Кавалерът трябва да чувства и да е вдъхновен от музиката. Иначе Ентрега няма.
- Кавалерът трябва да иска и да дава Ентрега. Истинското разбиране на „Кавалерът също следва.”. Повечето кавалери изобщо не знаят какво е това, четат статии като тази, и смятат, че разбират. Не е така, докато не им се случи. Хавиер си признава, че чак на 4-тата година се е усетил. И то в среда на добри танцьори в Б.А. А тукашните туземни кавалери? Колко време ще им трябва? Въртят заучени последователности, но нямат и понятие от същината на танго. Не мисля, че има времево ограничение, може така да се въртят цял живот.

5-та статия (Ентрега - изкуството да танцуваш танго):
Има много танцьори от Копес насам, вкл. семейство Навейра, които пет пари не дават за Ентрега. Защо ли? Ами защото грам не разбират какво е това. Иначе щяха да се възползват от нея. Тя облагородява сценичното танго не по-малко от салонното. Както се казва в статията, в стремежа към зрелищност не бива да се пропуска центърът, същината, духът в църквата на тангото.
Дали всички хора търся Ентрега? Не, само тези, които са я усетили. Доста дами, точно когато успея да ги водя в Ентрега, разбирайте че аз определям баланса и моментите на стъпване, точно тогава са обхванати от паника и несигурност - защото усещат загуба на контрол. Загуба на контрол няма, той просто преминава към кавалера. Но е въпрос на подготовка да позволиш това. Както техническа, така и психологическа - да знаеш, че това е не само нормално, но и целта на истинското танго.
Да, истинското танго не е нищо друго от умело постигната Ентрега (за разлика от пльоснатата например). Ако качествената връзка между двамата е налице, дамата и кавалерът са едно, и вдъхновени от музиката постигат триединството на Ентрега.

И какво излезе сега, че истинско танго има? Ами да, има Ентрега, тангото е истинско. Няма Ентрега, тангото е цирк. Точно Ентрега има предвид Zotto, като казва за истинското танго, че „ако не го виждаш, не можеш да го танцуваш”. Не знам дали става винаги в този ред, но аз наистина първо го видях, преди и представа да си имам как да го танцувам. През 2003-та, в Гърция, Естебан Морено и Клаудия Кодега минаха на метър пред мен, правейки крачки с истинско ходене (Ентрега). Моментално усетих, че правят нещо различно. Че характерът на движенията е друг, и че това не е показно, а има вътрешен източник и смисъл. Че функцията определя формата. Ходенето изглежда така не защото някой е решил, че така е красиво. А обратно, изискват се определени механични предпоставки (водене и следване, функцията на ходенето), за да се получи качествена Ентрега, оттам и визията (формата) на движението се получава от само себе си.

Както каза Хосе Алмар на семинар по ходене, ако искате да вникнете в същността на танго, вникнете в ходенето. Посветете му се. Иначе цял живот ще повтаряте папагалски и некачествено комбинации, и ще бъдете от губещата страна в танго-индустрията.