Превод от http://www.tangoandchaos.org/chapt_3search/19entrega.htm
Имам голямо уважение към Копес и Динсел защото те бяха пионери. Те насочиха прожекторите към танго, изваждайки го от забутаните квартални клубове и поставяйки го на сцена и в танцовите студия, където да бъде достъпно за останалия свят. Но трябваше да се плати цена за това. Въпреки че те разпознаха, копираха и полираха за сцена много от стъпките на милонгеросите, те не разбраха и игнорираха най-важното. Привидната простота на кварталното танго беше затрупана от танц, ориентиран към стъпки и фигури, и изпълняван, гледайки с едно око в огледалото, а с другото към публиката. Танго, целящо да впечатли колкото може повече хора в три-минутна хореография на сцена или видео; танго, съшито от малки късчета красиви движения от пътуващи танцьори-професионалисти и преподаватели.
Признавам, че и аз вложих няколко години, изучавайки тази танго-аеробика. Както останалите, аз се опитвах да натъпкам в главата си толкова стъпки, колкото успее да поеме. Но днес, след като прекарах няколко години сред милонгеросите, аз искам повече. Когато милонгеро или милонгера се вглеждат през дансинга, те не търсят партньор за гимнастика. Те търсят този, който притежава всички тези технически умения, дискутирани дотук . . . и още нещо. Това, което хората от милонгите наистина търсят е ентрега. Всъщност, може да се каже, че ентрега е целият смисъл на танго. Тя е духът, живеещ в образите на всички велики танцьори по тези страници. Ходенето на Блас и Наполеон, снимките на Карлитос и Порота, и в краката на всички милонгери от предните страници. Ентрега е духът в църквата на тангото.
Но какво милонгеросите имат предвид под ентрега? Речниците казват, „ентрегар“ означава да дам, да връча, да доставя, да се отдам, забравяйки себе си. Дали в този случай те имат предвид че жената отдава всичко на танца . . . или че се отдава на музиката? Или на партньора? Или се има предвид, че и двамата се изгубват заедно в танца. Попитах Алехандра дали тя би могла да помогне с дефиницията по начин, че и външни хора да разберат. Всичко което тя каза беше „Те не могат да разберат. То е усещане. Не мога да обясня.“. Благодаря. За нищо :-) . Всъщност тя не искаше да е груба - просто изрази общото усещане на милонгеросите, че останалите не могат да разберат танго. Може би е права, и може би аз също няма да мога да обясня кой знае колко добре - но щом така и така дискутираме ентрега като смисъла на танго, поне ще опитам. Следва една кратка случка.
Една вече седяхме с няколко милонгероси, и те започнаха да се майтапят с Алех, защото тя непрекъснато пита за имената на оркестрите, които звучат. Очевидно тя не внимаваше кой знае колко в музиката и в техните отговори, защото не ги запомняше. Накрая те казаха „Край! Няма да ти казваме повече имената. Мълчи и танцувай!“. Точно тогава звучеше "El Nene del Abasto”. В него се говори e за дребен престъпник, и аз слушах и се опитвах да разбера думите - които бяха много трудни. В танго-текстовете има много жаргон и лунфардо, и чух Echagüe да пее “me comí la ochenta y nueve”. Много странно, и моят превод беше „Аз изядох 89“? Попитах. За момент никой не отговори, и накрая Алехандра каза, че вероятно 89 е член от закона, по който героят е обвинен след довеждането му в участъка.
Както си седяхме и разговаряхме, аз разбрах нещо. Причината Алех да не може да запомни оркестъра или имената на певците е, че те не означават кой знае какво за нея. И нямаше значение за кавалерите дали тя ги знаеше или не. Но това, че тя не я беше грижа кой точно свири или пее, не значеше, че не усеща музиката. Всъщност, повечето хора в Буенос Айрес не биха разбрали фразата на Echagüe, или дори успели да я чуят добре, защото неговите картечни лунфардо текстове са така бързи, че дори и местните се затрудняват. Но Алех и милонгеросите ги разбират добре. Лунфардо е код, смес от италиански, уличен жаргон, и разместени наобратно срички. “Gotan”, “zapi”, and “nami” са примери, където първата сричка става последна. Това не е академично изследване, тези думи се чуват по милонгите през цялото време, аз ги научих, прекарвайки много време там. Не танцуващите танго аржентинци не употребяват толкова лунфардо, и винаги се стряскат да чуят американец да включва в думите си лунфардо, ей така, съвсем без да се усети, в учтив разговор. Целта на лунфардо е била да попречи на полицията и властта да разберат какво се говори по улиците, но и досега това се ползва да държи външните далеч от центъра на танго.
Така че един начин да се обясни ентрега е, че тя е „информирана, осъзната страст към танго". Танго музиката е изкуство - но доброто изкуство не винаги е лесно достъпно. Често се изисква усилие да почувстваш истински посланието ѝ. Чрез научаване на текста и смисъла му, и чрез някои познания за основната структура на тангата от Златната ера, може да се достигне до емоционалната основа, която е необходима да изразим музиката на танцовия под. Без тази информация, не бихме могли да почувстваме връзката с музиката, или с партньора. Без тази връзка, танго е просто един измислен комикс.
The Trinity of Tango
Man, Woman... and Music
Наскоро една жена дойде да дискутираме сайта. Тя каза „Благодаря . . . музикалната секция в глава 4 наистина оживи тангата в ушите ми. Промени танца ми, защото танго вече се чувства много по-дълбоко . . . но сега аз имам проблем. Когато танцувам в Щатите, разбирам по начина на танцуване че те не разбират думите. Наистина го чувствам в танца им! Чак ми се иска да спра, да ги разтърся да кажа „Какви ги вършите? Не знаете ли за какво става въпрос? Не го ли усещате?““.
Вече може би започва да се оформя картината. Свещеният граал на танго е ентрега, и ентрега е като света троица. Тя има три части: мъж, жена и музика. За да се случи тя, мъж и жена трябва да имат страст към и разбиране на музиката. Трябва да се усещат и разбират заедно, и те, и двамата, трябва да желаят да вложат без резерви всичките си способности, да се отдадат без да мислят отделно за себе си, и без суета. Така че, когато милонгеросите кажат, че тази жена, Марта, Тана, Елба или Алехандра изглежда като танго танцьорка, мисля, че имат предвид жена, която разбира тангото. Усещат всяка дума и всяка нота, и не се страхуват да се отпуснат и да я изразят. Милонгеросите не се впечатляват, ако някоя от тях наруши някое и друго правило (codigo), или не запомня имената на оркестрите. Не биха си позволили да отхвърлят или да не уважават някоя от тези жени, защото така ще излезе, че не уважават себе си.
Милонгеросите се наричат „милонгероси“, защото те са прекарали целия си живот по милонгите, търсейки ентрега в танго. Когато те чуят Echagüe да запее, те търсят партньор, който да сподели ентрега с тях. Когато милонгера чуе „Аз си изпатих от 89“, или когато Ернесто Фама пее “I was born a skull, and a skull I will die”, тя изобщо не се замисля, тя знае какво думите означават … и какво включват в себе си. Като поетите на работническата класа, които са ги написали, тези жени знаят как звучи кварталът през нощта, и как мирише сутринта. Проникнати са до мозъка на костите си от тези текстове, защото са част от тях. Така че когато милонгеро, който е прекарал 50 години по милонгите, търсейки ентрега, чуе музиката, която е очаквал цяла вечер, и се огледа за партньор . . . къде мислите ще я потърси?
แนวทางการฝากเงินให้ได้ประโยชน์
Преди 2 години
