Танго и Ентрега

Намирам, че някои начинаещи дами имат трудност с това, което аз наричам „отдаване“ (или ентрега, б.пр.). Аз я усещам в първите няколко секунди в прегръдката, след като балансът е намерен. Усещам, или пък не. Някои много опитни дами все още не са се научили да отдават баланса си. Може би влияние имат много фактори: минали връзки, как изглежда тялото ѝ, самочувствието ѝ, несигурността ѝ, нервността ѝ от това, да е нова на дансинга - или обратно, липсата на несигурност и нервност.

Танцувал съм с много начинаещи, даже за първи път на милонга, и даже чувствайки тяхната нервност - учестено дишане, ускорен пулс, влажни ръце, почти треперейки - но въпреки това, изглежда ентрега им се получава от първия път.

Всъщност, не мисля, че това може да се научи. Чудя се дали не е нещо вродено. Или си роден с това, или не. Но пък, аз знам че това би трябвало да идва с увеличаването на комфорта по време на танц, комфорт с партньора, стъпките и желанието за такъв тип сливане с кавалера. Една жена може да има това с един кавалер, и да е по-колеблива с друг.

Не мисля, че ентрега може да се преподаде . . . нито практикува . . . нито да се опише словесно . . . какво точно се очаква от кавалера да направи?

Всичко, което знам е, че аз усещам, когато дама ми се отдаде, за да бъде водена - когато отдаде мястото на стъпване, контролът върху равновесието, позицията в абрасото - и когато това стане, усещането е така прекрасно.

Превод от:
http://alextangofuego.blogspot.bg/2007/11/tango-surrender.html

В търсене на Ентрега

Има теория, че дамата може да се отдаде изцяло на танца и да намери пълно свързване с партньора. Това състояние е наричaно „ентрега“ и означава отдаване. Някои дами не харесват термина, понеже смятат, че той описва ситуация, в която всеки самоконтрол изчезва и всичко е в ръцете на кавалера. Беше ми интересно да прочета обаче, че терминът идва от „entregarse“, възвратна форма, което означава отдавам се по свое желание, малка, но важна разлика.

За една дама да направи това, тя трябва да вярва в партньора си. Че ще я води безопасно и тя ще може да се остави да почувства музиката чрез него. Доверието обаче, не може просто така да се очаква.

Неотдавна аз танцувах с някого и той упорито ми водеше линейни болеота в посока назад. Това все повече ме напрягаше. Точно съм се отпуснала, и прас, следващото. Накрая му казах, че не харесвам болео, особено линейните, понеже през цялото време се страхувам, че ще ритна някого. Той: „Спокойно, вярвай ми!“.

Помислих си, че това е доста пожелателно. Той танцува добре, но нямам много практика с него. Да приеме, че мога да му дам цялото си доверие след едно танго не беше правилно. Може би съм твърде сериозна и въздържана, или пък това е, което разграничава добър тангеро от един танцьор.

Има интересно споменаване на Ентрега на сайта „Танго и Хаос“, той споменава за тройката, която създава ентрега, Мъж, Жена и Музика. Всички те трябва да са налични и еднакво важни - и в това има чудесен смисъл.
Следователно, да дам доверието си сякаш подарявам парче дъвка - няма да стане.

Превод от:
http://golondrina-entusbrazos.blogspot.bg/2010/11/search-for-entrega.html

La entrega en el Tango

Има един невидим детайл в танцуването на танго. Оставяме техниката на танцьорите настрана. Това е нещо, което може да бъде обяснено, но не и разбрано. Това е светая светих в танцуването на танго. Това е, което прави 3-те минути на едно танго истинска "любов". Говорим за ентрега (отдаване). Ентрега е толкова лична, че е главната бариера и за двете роли в танца.

Енрега не е нищо повече от доверие. Когато два погледа се срещнат и две тела се допрат, следва тяхното спонтанно сливане.

Ентрега е всичко, тя е това, което прави тангото танго. Без ентрега няма танго - само техника, по-добра или по-лоша.

Ентрега дава увереност на кавалера, а и на дамата. Тя създава взаимно приемане, премахва стреса и окуражава радостта. Увереността и доверието отключват съзидателността. Тогава танцът става Танц.

Така създадената увереност в танца, вътре в прегръдката на другия ни освобождава да чувстваме магията на музиката и да я изразим чрез себе си.

Твоята техника, твоята школа, твоя стил са ненужни, ако не се отдадеш, танцувайки танго. Ентрега ни позволява да достигнем връхната точка в танцуването на танго, когато двама души стават едно.


Превод от:
http://miescueladetango.blogspot.bg/2012/07/la-entrega-en-el-tango.html

Правило за една танда

В някои сайтове пише, че трябва да се танцува по една танда с даден партньор, защото иначе щяло за се счете за знак за любов и/или танго нирвана. И да, и не. Повечето правила на този свят не са, за да се спазват буквално. Трябва да се спази духът на закона, не буквата. Т.е. ако една танда е нормално, две дали са нирвана или любов, само защото са повече от една? А три? А четири?
Всичко се съобразява с дадената ситуация, правилото е вярно, но трябва да сме гъвкави, а не да приемем 1 танда като твърдо правило и да обиждаме хората, без да искаме.
Истината:
- Една танда е социално приетият минимум. Ако поканата е след началото на тандата, но остават поне 3 танца от нея, се счита за пълна танда.
- Прекъсване на танца преди края на първата танда, без форсмажорни обстоятелства, означава че танцът е нетърпим - например така трябва да се случва при Веско Летеца :-)
- При нормални обстоятелства една танда и после "Благодаря!", ако е еднократно, не е непременно знак за провален танц. Но в повечето случаи, особено на нашите милонги, където няма кой знае какъв избор на партньори, точно това означава. Ако се повтаря обаче, твърдо означава "Не ми харесва да танцувам с теб.". Ако не абсолютно, то поне при сравнение с другите възможни партньори. Със сигурност обаче няма нито любов, нито танго нирвана :-)
- Две танди не означават нито любов, нито танго нирвана, нито нетърпим танц. Също и три или четири дори. Просто означават, че и на двамата им е приятно да танцуват заедно, добре се получава в момента и да се прекъсне това заради някакво формално правило е абсурд..
- Танцуване много танди, час, че даже два: Аз лично съм танцувал с часове с една дама, без дори и да си помислям за любов. Остава да е танго-нирвана. Ами и това не е винаги така, но щом танцуваме часове, значи наистина ни харесва и ако не сме влюбени един в друг, то сме влюбени в танца и не ни се спира, докато умората не развали нещата.

Така че, моля, не спазвайте това правило буквално. Преценете ситуацията. Никой няма да реши, че сте влюбен/а/ защото танцувате две или даже три танди. Но с право ще се дръпне и няма да ви кани, ако всеки път допускате само една.

Оценка по групи на известни танго двойки

Дефиниция на групите, според уменията за ходене, оттам и истинско танцуване (използван е азбучен ред вътре в дадена група):

Група на можешите (над 2/3 от изпълненията са качествени):
Andrea Misse / Javier Rodriguez
Claudia Codega / Esteban Moreno
Erika Boaglio / Adrian Aragon
Geraldine Rojas / Javier Rodriguez
Jenny Gil / Frank Obregon
Jimena Hoeffner / Fernando Carrasco
Mamie Sancy / Carlitos Espinoza
Mara Oviedo / Luciano Paulino
Maria Natalia Liendo Jimenez / Jose Luis Medina
Mariana Montes / Sebastian Arce
Natacha Poberaj / Fabian Peralta
Natacha Poberaj / Jesús Velázquez
Natalia Hassan / Leonel Mendieta
Pamela Ramos Aracena / Carlitos Espinoza
Roxana Suarez / Sebastian Achaval
Sabrina / Ruben Veliz
Sol Cerquides / Fernando Gracia
Stella Misse / Javier Rodriguez
Stefanía Colina / Juan Martín Carrara
Stephanie Fesneau / Fausto Carpino
Vilma Vega / Fernando Galera
Virginia Pandolfi / Fabian Peralta
Yanina Quiñones / Neri Piliu


Група "горе-долу" (нестабилно качество, ту добро, ту лошо):
Clarissa Sanchez / John Erban
Laura Iaru / Csongor Kicsi
Maja Petrovic / Marko Miljevic
Noelia Hurtado / Pablo Rodriguez
Samantha Dispari / Andres Laza Moreno
Stella Misse / Vladimir Khorev


Група "нямащи идея какво е танго" или рядко получаващи реален резултат:
Ariadna Naveira / Fernando Sanchez
Betsabet Flores / Jonatan Spitel
Josefina Bermudez / Fabian Peralta
Juana Sepulveda / Chicho Frumboli
Laura Sastria / Carlos Estigarribia
Lorena Ermocida / Fabian Peralta
Maria Ines Bogado / Sebastian Jimenez
Maria Tsiatsiani / Leandro Palou
Noelia Hurtado / Carlitos Espinoza
Virginia Pandolfi / Jonathan Aguero

За механиката в танго

Да си представим, че е един танц е механично коректен. Какво значи това? Дали гарантира добър танц? Не. Може да няма вдъхновение, може музиката да не мотивира, и други такива причини. Но механичната коректност не означава "механичен" по вид и усещане танц. Хуманитарните умове традиционно използват думата като негативна, като "роботски" танц. Това е ограничено. Механиката е дял от физиката и се занимава с материалните тела и тяхното взаимодействие при движение (или дори без движение). Тела и взаимодействие? Нещо общо с танц по двойки? Много даже. Всеки танц е механичен. По определение. От Уикипедия: "Танцът е вид изкуство, при който средства за създаване на художествен образ са движението и смяната на положението на човешкото тяло." "Техника" по принцип означава приложна физика. В танца това е приложна механика (биомеханика). Приложна механика до степен да не се ползват никакви формули и диференциални уравнение - не са и нужни. Не случайно "танцова техника" е употребяваният термин. Достатъчно е да спазваме принципите, за да няма напрежения, сблъсъци, залитания и други нежелани ефекти. Колко струва вдъхновението, когато се бориш със схваната дама? Или обратно, когато кавалерът не е усетил, как точно да води, вместо това само маркира? Именно усетът за механичните фактори при танго е ключов за разбирането му. Като танц. Не като литература, философия и култура в общ план. Tango y nada mas по Гавито.

Посочването на механични грешки не е негативизъм и не е лична нападка. Особено, ако идва от най-опитните. Защото такава грешка убива танца. Механично го убива. Механично в смисъл на неумолимо, неизбежно действие на физиката. Без значение дали го разбираме, или не се впечатляваме и продължаваме да си мислим, че танцуваме.

Изказвания за танго

„Танцът е действие физическо и като такова взаимодействие непредсказуемо и необяснимо.”
Михаил Димитров

„Най-често синхронът го няма, та тогава воденето и следването са решаващи.”
Звезделин Борисов

„Тук, от долната страна на ръката, има един мускул, който избутва ръката нагоре.”
Леандро Палу