Да правиш, или да не правиш

Сцена от добре известния филм на Сали Потър "Урок по танго". Какво всъщност искат тези двамата един от друг, че така сериозно се скарват? Как така дамата трябвало да "не прави нищо"? Нали танцува, а не е седнала някъде в удобно кресло? Как така да не прави нищо? И защо, когато "прави" нещата, тя ограничава кавалера? Дори и в хореография?

А обратната гледна точка? Какво иска да каже Сали, когато го обвинява, че той бил танцувал не с нея, а с публиката?

Ще си позволя да направя свободен превод, вид компилация от няколко статии и рецензии на филма в мрежата.

Да започнем оттук:
За тези от нас, които някога са танцували, в "Урок по танго" има допълнителна стойност в това, как Сали Потър изразява екзистенциалният конфликт на аз, аз и другият, аз и светът в самият акт на обучение и танцуване на танго, вкл. на сцена. Неизбежно човек се влюбва в танца, в учителя, в партньора, и в един момент се озоваваме в точка, където вече тази първа любов се е трансформирала в по-дълбока страст, Пабло, критикувайки сериозно Сали за неудачното изпълнение при едно тяхно публично участие, избухва: "Нищо, нищо не трябва да правиш когато танцуваш". Въпреки че звучи като обикновен мачизъм от страна на мъжа, желаещ жената да е в сянка, и предизвикващ отбранителните доводи на Сали върху смисъла на воденето и следването; изпълнителите, като някакви мистици, знаем, че Пабло е прав. Човек може да прекара години, дори цял живот в усилия за постигане на майсторството, което прави възможно това "нищо". И все пак, както двойната природа на всичко в "Урок по танго", ние знаем от друга страна, че усилията на Сали да бъде равна на сцената на една танго-звезда, е не по-малко валидна гледна точка. В този смисъл, самият филм е нейният отговор.

Следващият откъс от статия няма да превеждам директно, а по-свободно в частта, която ни интересува. Най-вече защото авторът използва термини, които идват от книги ("Tao Te Ching" и "I and Thou"), която повечето хора не са чели:
Във филма, Пабло обвинява Сали в преиначаване на това, което иска да изрази в танца. Критикува я заради това, че тя "прави" нещата в танца. Всяко "правене" създава реакция, то не позволява верен отговор, защото е несвободно, и несвързано. Ефектите на "правене" са много, например: неподходящо напрежение; внезапно отпускане, срив в момент, най-малко очакван; колебание; бързане; подрипване; затягане и т.н. Когато кавалерът усеща тези неща, това нарушава потока (flow) на танца. Такива реакции изсмукват енергията му (буквално) и го "завързват", правят го несвободен. Той е вкусвал свободата, и иска пак да лети. Той иска да бъде Небето, а иска от нея тя да бъде Земята. Иска тя да бъде Ин за неговият Ян, моментално възприемаща всяка негова посока. като нищо не пречи на връзката, която той чувства с музиката; с вдъхновението, което напира да излезе; със свободата и жизнеността, врящи в жилите му. Той не иска празнини, напрежения и колебания, просто перфектното състояние, когато всичко сякаш тече без усилия, Танцът се танцува сам, а двамата партньори общо участват, празнуват го и получават цялата му благодат.

В същото време Сали изразява друга гледа точка, не по-малко валидна. Тя не отрича това, което Пабло казва. Нито пък признава, че само тя е виновна за всичко. Тя е чела "I and Thou", и знае за важността на връзката в танца. Но от друга страна, тя усеща, че Пабло е избрал "аз-то" отношение в частност към нея. Оттук следва, че това дори не е бил истинският Пабло, който е танцувал с нея, това е бил "аз-то" Пабло, вместо "аз-ти". И този "аз-то" Пабло не е танцувал с нея, а с някакво "то". Този подход може да се изрази в напрежение, сривове, натиск, манипулации, колебания, бързане, стягане, движение насила и т.н. Когато дамата усети това, тя се чувства изгубена и безпомощна. самотна, нещастна в танца. Изобщо не се усеща нормално самата тя. Тя е вкусвала радостта от истинската взаимовръзка. Не иска нищо да пречи на връзката ѝ с музиката и партньора, на прозореца, който я свързва с Живота, с красотата и духовната енергия, която чувства в себе си. Тя не иска дистанция, манипулация, предателства. Просто този поток, чрез който Танцът се излива в танцьорите, свързвайки ги двамата, празнувайки и приемайки цялата му благодат.

Как ви се струва? Излиза, че двамата страдат от едно и също нещо - липсата на връзка. За един кавалер е невъзможно да танцува, ако не чувства връзката - ако усеща дамата френетично мъчеща се да "прави" нещата, вместо да се свърже с него и да позволи на него да танцува "двойката". От друга страна, дамата чувства липса на връзка, чувства всички негативни ефекти от напразните опити на кавалера да се справи със ситуацията чрез прекалено "водене", манипулиране и други действия в името на това, да реализира стъпките - естествено, когато няма връзка, всичко това е просто ужасно. И точно това ужасно състояние никак не й помага да възстанови доверието и да успее да се свърже отново с него.

По-нататък, силен момент: "Истинският майстор в танго води по такъв начин, че дамата няма идея какво се случва, но тя следва по начина, по който реката следва релефа на земята: моментално, безусловно, без въпроси и колебания, просто тече във вярната посока.". Това като критика към Пабло, който бил прекалено силов, прекалено механичен. Може би е вярно, но след като не танцува с добра дама, не е ясно дали тази силовост не е предизвикана точно от неуменията на Сали.

Тук не мога да не спомена, че тези неща се избягват просто с владеене на техниката на ходенето - вижда се във видеото, че нищо такова няма, поне не и у Сали :-) А Пабло, поне външно изглежда добре, но истински можем да преценим, само ако му дадем грамотна дама.

Интересна е и критиката към Сали. Според книгата "I and Thou", тя би могла да се отвори за "аз-ти" връзка, въпреки "аз-то" подхода на партньора, което би могло да му повлияе, и да го превключи в "аз-ти". Но дори и да не стане, човек може да отвори "аз-ти" връзка дори със камък. Камъкът не може да бъде друго, освен камък. Пабло, дори и с подход "аз-то", си е перфектен кавалер, и тя би могла да се отвори в "аз-ти" връзка, като това би довело до добър танц, въпреки че би станало още по-добре в другия случай.

Много подобно на горното, в предишната публикация споменах, че човек понякога трябва да изпробва другия, като му даде доверието си - тук го казват като "отваряне в аз-ти връзка". И че това би могло да доведе до трансформация на другия. Ако излезем от прекалено абстрактните философии, тази трансформация би могла да се изрази в подобрение на техниката на един талантлив, но неосъществен още кавалер - ако усети, че дамата следва точно движенията му, той ще ги коригира, когато, където и колкото е нужно. Докато, ако дамата е дистанцирана, и следва активно, "правейки" нещата, той никога няма да се пробуди.

И накрая, малко психология, откъс от тук:
Ако един мъж има строго контролирано или манипулативно детство, той придобива твърде много "женска енергия". Тангото му е немощно. Няма енергия в стъпките му, не прави никакво усилие за това. Дори не знае кога и как би могъл да го направи. Неговата природна спонтанност е била подтисната в детството. По едно време в тази посока влияеха дори и женските движения от миналия век.
По този начин един такъв мъж несъзнателно следва силната личност у една жена в живота и в тангото. Той има вътрешен страх "да не сгреши нещо пак", да не срещне неодобрението на жената. Силно се стреми да бъде вежлив, "разбран" и да угажда на жените. Но в същото време това го кара да изглежда като "печен картоф" на дансинга.

От друга страна някои жени пък влизат в мъжкото пространство, вкарват енергия вместо него, и парализират желанието му да създаде каквото и да е. Отнемат му свободата да танцува и импровизира. Такива жени също не осъзнават какво вършат, и искрено опитват да "правят" танц за мъжа, че дори и с украшения.
Когато една жена има твърде много "мъжка енергия", и много разочарования в живота, тя го изразява чрез "активно" танцуване. Въпреки това, всички жени имат желанието и мечтата да танцуват със "силен" кавалер, някой, който ще ги прегърне и отнесе нанякъде към едно щастливо и красиво място. Е, поне за времето на танца . . .

И в двата случая, това не е добро танго. И жените, и мъжете трябва да се научат как да балансират липсата, или излишъка на "мъжка енергия". Така ше подобрят танца си. А и животът им ще стане по-хармоничен и щастлив.
Дами! Позволете на мъжете да ви водят. Не му говорете в танца, не опитвайте да му "помагате" или обучавате. Просто бъдете с него в този момент. Не си мислете, че "знаете" и не очаквайте стъпките. Някой ден може да попаднете на много напреднал кавалер, и тогава може много да се изненадате колко малко знаете всъщност. Тангото се случва точно тогава, когато не знаете какво ще последва, и създавате движение, базирано на съобщението, което идва от партньора.

Е, колко хубаво, и накрая "прас!", създавала дамата движение на основата на съобщението, идващо от кавалера. Дълбоко несъгласен съм - по-скоро бих казал "поддържате такова състояние на тялото си, което да му позволи да направи нужното движение, под влияние на въздействие, идващо от кавалера". Ключовата разлика е "въздействие", вместо "съобщение". Но сега няма да повтарям пак защо едното е по-добро от другото.

В търсене на "ентрега"

The search for 'entrega'

Превод на тази статия.

"Има теория, че дамата може да се повери на танца изцяло, осъществявайки пълна връзка с партньора. Това състояние се нарича "ентрега" и означава да се подчиниш, да се отдадеш. Някои дами не харесват това понеже считат, че това описва ситуация, когато всякакъв самоконтрол е изгубен, давайки на кавалера твърде много власт. Беше ми интересно обаче да узная, че терминът идва от глаголa ‘entregarse’, възвратен глагол означаващ не точно да се предам под натиск, а сам да избера да го направя с дадена цел - тънка, но многозначителна разлика.

За една дама да направи това обаче, тя трябва да вярва в партньора си - че той ще я води през танца безопасно, така че тя да може да почувства музиката чрез него. Доверието обаче не може просто така да се вземе като даденост.

Наскоро танцувах с кавалер, който през цялото време водеше линейни болео назад. Това, което той ми водеше обаче, винаги се разбиваше, буквално почти, в тялото ми. Тъкмо да се осъзная, и хоп, следващият удар. Накрая аз му казах, че не харесвам болео, и особено линейните, понеже се страхувам, че ще ритна някого. "Отпусни се,", каза ми той, "довери ми се!".

Помислих, че очаква прекалено много. Той танцува добре, но нямах много практика с него и да се предположи, че ще му дам пълното си доверие след само един танц не беше правилно. Може би съм прекалено консервативна и сериозна, или пък това е което различава добрия тангеро от танцьора.

Има интересно споменаване на "ентрега" на сайта Tango and Chaos. Там се споменава, че тя се състои от три компонента, Мъж, Жена, Музика. Всички части трябва да са равнопоставени и това ми изглежда много смислено.

Следователно, да се иска от мен да дам доверие просто така, все едно услужвам с парче дъвка, не е нещо, което ще проработи."

Така, сега малко коментари от мен:
- Първо, това за ентрегата, че е само теория, изобщо не е вярно. Съществува си и още как. И може да се осъществи с добро владеене на техниката на ходене, както проповядвам като някакъв фанатичен пророк :-)
- Второ, щом един кавалер така напъва да прави болеота в стил нуево, значи вероятността да има идея какво е това енгрега, е много, много, много малка. И той наистина не е заслужавал доверие.
- И трето, понякога, за да разбереш дали можеш да се довериш някому, трябва да го направиш априори. Т.е. в контектста на танго, трябва да се свържеш с него и да провериш може или не може да те води в стил "енгрега".

The demented ping-pong ball; and what in fact the tango embrace is . . .

Цитат от танго-блог (оригиналът по-долу):
"Както при всяко обучение, ранните години в танго са критичен период. Но точно те често са море от неизвестност. Не знаем какво е точно тангото всъщност, не ппзнаваме музиката, не знаем в какво се състои да си добър кавалер, не знаем за стиловете в танго, не можем да отличим добър учител от лош. Ние просто отскачаме като заблудена топка за пинг-понг; от учител към учител; от кавалер към кавалер; от близък към отворен хват; от милонга на милонга; от град на град; търсейки прозрение без да знаем какво изобщо имаме нужда да прозрем.

А очите ни ни мамят, и се влюбваме в танцьори, които ни заслепяват със страхотни изпипани двжиения с крака, украшения, ганчота, болеос . . . и глупаво вярваме, че нашата цел е да изкопираме техните трикове и да изглеждаме също толкова изящни, да сме способни да се сработим с всекиго и да танцуваме на всякаква музика.

А в края на нашето търсене, ако имаме късмет, ние започваме да разбираме че, не, не това е то всъщност. Че съществува един вечен, беззвучен и безвременен център на този танц, и пътят към този център е през връзката между двамата, танцовата прегръдка. И че, над всичко, нашата роля в тази прегръдка е това, в което трябва да се фокусираме"

Поради невъзможност от точен превод на embrace в една дума на български, ще поясня последните изречения в светлината на едно от възможните значения на думата (websters-online-dictionary.com):
11. To include as parts of a whole; to comprehend; to take in;
T.e. да бъдем част от цялото - страхотно си пасва това на танго. Т.е. трябва да се фокусираме точно върху това, да знаем каква е нашата роля в това, да образуваме заедно едно цяло. Може и да звучи много философски, но в останалите публикации достатъчно добре обяснявам конкретно какво е нужно.

В добавка - за същите тези страхотни движения и украшения - точно те СЪЩО се нуждаят от базата на танца, формирането на двойката от двамата като част от едно цяло. Точно това е пътят към истинското изящество в танца.

Оригинален текст:
“…like all learning, the early years of tango are crucial. And the early years of tango are often a sea of unknowing. We don’t know what tango really is, we don’t know the music, we don’t know what constitutes a good leader, we don’t know about different styles of tango, we don’t know whether a tango teacher is any good. We bounce like a demented ping-pong ball from teacher to teacher, from leader to leader, from close embrace to open hold, from milonga to milonga from country to country seeking enlightenment without knowing what it is we really need to know. And our eyes beguile us and we fall in love with followers who dazzle us with gorgeous footwork and foolishly believe that our goal is to mirror their tricks and look exquisite and be able to perform at will with anyone and dance to any music. And at the end of all our seeking, and if we’re very lucky, we begin to understand that no, that’s not it all. That there is a still, soundless, timeless, eternal centre to this dance and that the way to this centre is through the embrace. And that, above all else, our own part in the embrace is where our focus needs to be.”

Активно и пасивно следване

Има ли предимства в активната дама?

Има естествено. Всичко, което съм казал досега, важи за основната техника, техниката на ходенето. Дамата може да бъде активна, и всъщност това е добре дошло, стига да знае какво прави. Тя може да модифицира танца според своето усещане в много голяма степен, според музиката и конкретното си настроение. И аз нямам нищо против, даже ми е интересно това. Проблемът е, че това ниво на умения трябва да бъде достигнато - сигурно са единици в света тези, които наистина го могат. Но най-напред трябва да се научи и овладее напълно базата - т.е. ходенето с пасивно следване, основата на този танц.

Активното следване при една грамотна дама не е, за да затормози и обезсмисли идеите на кавалера. А е, за да ги разнообрази, да го предизвика да покаже най-доброто от себе си. Вместо това, активността се разбира като примитивен начин да се оправдае неграмотното ходене и като цяло, лошо следване. Такова следване затормозява нещата, оттам и грозното, мудно и нерадостно танцуване, 99% от времето по нашите милонги. В същото време, танцуването на Милко с някоя хиперреактивна дама, чиято активност се вижда от самолет, може да не изглежда мудно, но пък е трудно въобще да се припише някаква степен на качество, така че да кажем, че наблюдаваме аржентинско танго.

Истинското активно следване не е в противовес на пасивното следване, защото всъщност това е активност, проявявана "върху", на базата на пасивното. Дамата продължава да бъде пасивна по отношение на движението в по-голямата част от времето. Това, че тя може, с точно подбрани импулси, да промени нещо в танца, хич не значи, че тя не следва пасивно през останалата част. В моментите на активност, дамата просто изземва воденето, в по-малка, или в по-голяма степен. И точно затова се искат големи умения, за да се получи както трябва. Но през цялото останало време, дори и само по съображения за качеството на движенията и танца като цяло, дамата си следва пасивно, което е нетменна част от качественото ходене.

Жалко за всички тези заблудени хора, които смятат, че с няколко часа претупани уроци по ходене са научили нещо, и вече са на нивото, да могат да си позволят активност у дамата. Тези заблуди и самозаблуди са нищо повече от една голяма котва, която задържа тяхното развитие. А ходенето не е толкова трудно, но за начало трябва да знаеш, че не го знаеш. И да знаеш, че нищо не правиш без това умение.

Първо, колко хора у нас знаят, че не знаят? Просто в един момент, всички се обявяват за напреднали, или за учители, решават, че могат да ходят, и не вярват на този, който твърди друго. Всички губим от което.

И второ, колко хора у нас знаят, че без ходенето изобщо не танцуват този танц? Че просто нищо, ама съвсем нищо смислено не правят? Крайно малко, може би само аз. И при това положение аз съм лошият тип, който незнайно защо, може би щото е лош, се опитва да им развали илюзиите.

A EVARISTO CARRIEGO

Много драматична музика, разнообразно темпо, т.нар. концертно танго. И е задължително да се покаже с танц драмата, заложена в музиката. Трябва да има нерв, живот, нежност, отчаяние . . . но и трябва да умееш да танцуваш.

Оскар и Джоржина:


Гавито и Марсела:


Чавдар и Дани:


Ayelen y Walter:


Paula Tejeda y Lucas Carrizo:

И пак, и пак това пусто равновесие

Много приказки се изговориха, много коментари се изписаха, никой пак не разбра :-) Когато илюстрирам танго техниката с клипове, може би греша, като показвам Хавиер Родригес. Много по-изчистени примери са тези на Карлитос Еспиноса:



Тъй, милонга като милонга. "Вервайте ми" такъв танц е тотално невъзможен, и би се превърнал в едно грозно бутане, ако дамата правеше и най-малкият опит за самостоятелно движение, камо ли да се намества на вертикалната ос, както някои люде твърдят. То затова и никой не може дори да наподоби милонга в България. Ето за леко-недовиждащите, забавен кадър:

Има ли още бълнуващи за самостоятелно равновесие? Вероятно да, хората в голямата си част не са особено наблюдателни и особено разумни. Има много двойки, в които дамата се пъне да се движи сама, но не и в този клип, не и при това качество на танца.

Ако все пак държите да се занимавате с глупости, ето едно подходящо упражнение:

This secret is a secret even after it's told

Попаднах на горната фраза в един блог по съвсем друга тема. "Тази тайна остава тайна дори и след като е разказана". Да, точно това се случва в танго. Тези, които знаят как да танцуват, уж обясняват, уж обучават, уж семинари изнасят и какво? Няма особен ефект, повечето хора нищо не успяват да разберат. Ето Цвети ме хвали, че не се уморявам да обяснявам как се танцува танго. Е и? Някой да е разбрал? Пишат ми тука разни коментари и писма, с цел да докажат, че не съм прав. Да, но няма как да стане, преди да са разбрали какво казвам. Самото това пънене да ми обясняват как греша е много странно. Особено от хора не особено опитни. И не, мили хора, нищо не сте разбрали. За мое и ваше съжаление. Наистина тази тайна не може да се разкаже. Всъщност може, правя го 100%, съвсем буквално до степен на "механизация", но не, няма кой да разбере. Хората не знаят български език. Не и в качеството му на буквален, формален изказ. Човек който никога не е усещал 100%-товото единство с дамата, как тя прави точно това което искаш, точно в момента който искаш, как не чувстваш да те задържа нито за момент, и да не ограничава движенията ти нито за момент. Съжалявам, докато сами не изследвате и усетите това, няма да разберете. А аз, докато съм сам в България в това усещане и разбиране на нещата, се налага да търпя подигравателното отношение на разни недоумия.