"Technique is very important. It is the catalyst to building and maintaining feeling throughout the dance. It is the essential tool to communicate with each other on a different level. If you long for the elusive tango bliss, then you should be obsessed with perfecting the technique."
Тренировки в (зала Елиас):
Контакти: Красимир Стоянов, тел. 0898 20 20 32
Много драматична музика, разнообразно темпо, т.нар. концертно танго. И е задължително да се покаже с танц драмата, заложена в музиката. Трябва да има нерв, живот, нежност, отчаяние . . . но и трябва да умееш да танцуваш.
Много приказки се изговориха, много коментари се изписаха, никой пак не разбра :-) Когато илюстрирам танго техниката с клипове, може би греша, като показвам Хавиер Родригес. Много по-изчистени примери са тези на Карлитос Еспиноса:
Тъй, милонга като милонга. "Вервайте ми" такъв танц е тотално невъзможен, и би се превърнал в едно грозно бутане, ако дамата правеше и най-малкият опит за самостоятелно движение, камо ли да се намества на вертикалната ос, както някои люде твърдят. То затова и никой не може дори да наподоби милонга в България. Ето за леко-недовиждащите, забавен кадър:
Има ли още бълнуващи за самостоятелно равновесие? Вероятно да, хората в голямата си част не са особено наблюдателни и особено разумни. Има много двойки, в които дамата се пъне да се движи сама, но не и в този клип, не и при това качество на танца.
Ако все пак държите да се занимавате с глупости, ето едно подходящо упражнение:
Попаднах на горната фраза в един блог по съвсем друга тема. "Тази тайна остава тайна дори и след като е разказана". Да, точно това се случва в танго. Тези, които знаят как да танцуват, уж обясняват, уж обучават, уж семинари изнасят и какво? Няма особен ефект, повечето хора нищо не успяват да разберат. Ето Цвети ме хвали, че не се уморявам да обяснявам как се танцува танго. Е и? Някой да е разбрал? Пишат ми тука разни коментари и писма, с цел да докажат, че не съм прав. Да, но няма как да стане, преди да са разбрали какво казвам. Самото това пънене да ми обясняват как греша е много странно. Особено от хора не особено опитни. И не, мили хора, нищо не сте разбрали. За мое и ваше съжаление. Наистина тази тайна не може да се разкаже. Всъщност може, правя го 100%, съвсем буквално до степен на "механизация", но не, няма кой да разбере. Хората не знаят български език. Не и в качеството му на буквален, формален изказ. Човек който никога не е усещал 100%-товото единство с дамата, как тя прави точно това което искаш, точно в момента който искаш, как не чувстваш да те задържа нито за момент, и да не ограничава движенията ти нито за момент. Съжалявам, докато сами не изследвате и усетите това, няма да разберете. А аз, докато съм сам в България в това усещане и разбиране на нещата, се налага да търпя подигравателното отношение на разни недоумия.
Това е въпросът пред дамата в течение на една стъпка - и отговорът е - никога, освен ако не се налага. Т.е. дамата никога не сменя опорния крак, освен ако не ѝ се налага. А кога се налага? Когато кавалерът определи краят на крачката, мястото на стъпване. Без значение от дължината на крачката, нулева, къса, средна, дълга и всички междинни дължини. Бях веднъж на един частен урок с аржентинска двойка - те горкичките, ми обясняваха как крачките били три вида, къси, средни и дълги. И се "индикирали" по различен начин от кавалера в самото начало, така че дамата да знае каква дължина да изпълни. Голяма глупост, добре че още тогава бях в час и напълно ги игнорирах, иначе вероятно щях да съм много объркан. Всички крачки са еднакви като техника. Например, нулевата крачка или "смяна на тежестта" на място. Дамата бива просто преместена от крак на крак, като бива придържана леко във височина, за да не се окаже, че е "залитнала" в някоя непредвидена посока. Всички останали крачки включват "залитане" в контролирана (частично или напълно) посока. Залитането не е неконтролиран процес, а отработено движение, което други учители наричат например "проекция". Никога не се просто проектира кракът, без вече да имаме движение в съответната посока. И тази проекция е пропорционална на движението. Малко движение, малка проекция. Грешно е да се изстрелва напред (или назад, встрани) някакъв изправен крак, без да има движение в съответната посока. Особено грешно е това да се придружава с неводено приклякане. Но да не се отклоняваме - връщаме се на това, че дамата никога не стъпва преди кавалера. Многобройните неориентирани поклонници на активната дама естествено ще се съгласят, но ще твърдят, че тя ще трябва да усети кога да стъпи. Аз пък твърдя, че дамата усеща, но не дали трябва да стъпи, а чак след като е вече "стъпена" чрез съответното физическо въздействие от кавалера. Най-интересното е, че това последното не трябва да се учи, работи 100% с напълно необучени дами. Веднъж нестъпили сами (тази част иска обучение), дамите биват "стъпени" съвсем безпроблемно в нужният момент от опитния кавалер.
Моментът на безкрайното отлагане на стъпването се вижда добре в това видео - още в самото начало има красноречиви моменти:
Няма значение каква е крачката, няма значение скоростта, няма значение колко е напреднало движението - дамата просто не стъпва, остава на оригиналния крак, докато не получи въздействие и не се окаже върху другият. Няма дебнене и разсъждаване кога е този момент, тя просто чака да се случи.
Ако видеото по-горе ви е тъмно, ето друго:
А ето и една вече несъществуваща, но много майсторска двойка - добра илюстрация както към тази, така и към предишната публикация:
Преди време показах едно видео, как Anton Gazenbeek танцува с тояжки (пръчки, sticks). Тогава не обясних защо това е важно, сега ще кажа две думи. Умелият кавалер не дава знаци, а води директно дамата си. Тя, като всяко физическо тяло, има определени инерционни и други свойства, които са неизбежни от гледна точка на механиката. Имаме избор - или да ги игнорираме, при което те непрекъснато ще ни се мешат и пречат - бидейки физически явления, няма как да изчезнат. Или ще ги овладеем, и ще ги ползваме, за да танцуваме по-добре. И така, първото и най-важно свойство на дамата по отношение да двойката е опората. Моля, да не се бърка със стила "апиладо", където с това се прекалява. Ето видеото с тояжките, страхотна илюстрация на този принцип:
Ето, стравнете дали Андреа през повечето време не предлага тази опора точно както една тояжка, без да се клати и да се пъне да мърда в разни посоки:
По някаква странна причина, всичките ми ученички досега бяха напълно неспособни да разберат тази проста функция. Жалко за усилията от моя и тяхна страна.
Не знам какво да кажа? Аржентинското танго може и да не се танцува съвсем точно по начина, по който човек нормално ходи по улицата, но хич не е далеч. А това смешно и абсурдно нещо по-горе? Чия „умна” идея е била да се вземе тангото от Буенос Айрес и да се вкара в чужда естетика? Като ги гледам, непрекъснато имам чувството, че дамите от някои две двойки ще си кюснат главите доста здраво и болезнено.
Не че хората, танцуващи т.н. „стандартни” танци, не намират естетика в това, което правят. Но както казах вече, тази естетика е чужда на тангото - най-вероятно идва от валс или подобен танц. Да се правят такива бурни, отсечени движения в заучени фигури най-малкото е тотално непрактично на "la pista"-та, ще се изпотрепят със сигурност. Както идеално се вижда от „професионалистите” по-горе.
Не че и в шоу-ориентираното арж. танго няма понякога човек чувството, че ще изтрепят публиката, но поне двойките танцуват всяка отделно - иначе, макар и да не си кюскат главите, просто ще се наритат :-).Ето за илюстрация едно посредствено изпълнение:
