He must be seen to work, she must be seen to not. / Трябва да изглежда, че той се труди, а тя не.

http://www.danieltrenner.com/blog

Попаднах случайно на горната страница. Блог на Даниел Тренер, известна танго-личност в САЩ. Този човек се занимава с танго доста години, може би 20, може би по-малко, може би повече, но там някъде. В статията, озаглавена "Homage to the Followers- Part 2" ("Почит към дамите" - букв. "Почит към тези, които следват"), най-общо се разсъждава върху неравноправието на половете изобщо и конкретно в танго. Танцът се сравнява с някакъв фокус, в който черната и тежка работа се извършва от нея, а той просто представя нещата като "магия", извършвана от него. Човекът дори определя количеството работа на дамата като 10 (от 10 възможни), а кавалерът се задоволявал в повечето случаи с 1, а ако успеел да докара 3 или 4, това вече било световна класа. Това, което всъщност ме учудва, е, защо толкова много хора, вкл. уж опитни като него, не допускат, че съществува вариант, в който кавалерът също върши работа за 10 от 10. Докато дамата, като усилия върши далеч по-малко?
Напомня ми за споровете, които водех преди време, в които опонентите ми твърдяха, че да се води 100% от движението не е възможно. Вече не водя спорове, след като достатъчно често се получава точно така, те нека си твърдят, че не е възможно. Иначе Даниел има една правилна мисъл, че повишението на отговорността на кавалера повишава качеството на танца. Само че е спрял до 4 от 10 - смята, че дори световната класа изисква 3 или 4 (от 10), докато аз смятам, че трябва може би поне 9. А най-добре 10. И не само е възможно, но и не е особено трудно.

Ето този отрязък е особено характерен:
Tango is called a pedestrian dance, a walking dance, by its milongueros, that is, for those of you who don’t immediately recognize that gender is built in to latin languages, its men. They walk forwards, for the most part. Milongueras, women, on the other hand, dance backwards. there is nothing “walking” about the performance of backward movement, in high heeled shoes no less, by women in tango. It is a highly technical activity, requiring years of training and practice so that it can be performed with grace, dignity, and, most importantly, “effortlessness”. As in a magic act, not only is all this work required of her, but she will not succeed without a man to misdirect the attention from her “work” to his “leadership”. If he doesn’t get the “applause”, her work will be seen as work, and will lose value as “magic”. He must be seen to work, she must be seen to not.

Последното изречение казва всичко. Той трябва да изглежда в ролята на работещ, а тя - не. Той трябва да полага външно видими усилия (без реални такива според него), а тя, с придобит от годините опит да изглежда, сякаш без никакви усилия изпълнява сложните и красиви, някак нереално изглеждащи движения. Въпреки че всъщност полага големи усилия.

А добре, а защо този Даниел и много други, кой знае защо, не са способни допуснат, че това, което виждат отвън, е точно така? Че всъщност дамата наистина не полага усилия - и че кавалерът наистина върши работата, за която го хвалят съвсем не незаслужено?

El Cabeceo

Или дали всеки танцува с всеки . . .

По някаква причина, още от възникването на танго-общество в България, се насажда невярната идея, че някакси е невъзпитано да се отказва покана за танц, че "всеки трябвало да танцува с всеки". Не искам да кажа, че се оспорва правото на отказ на неподходяща покана. Но някакси от валидните причини за отказ се изпуска вероятността просто да не искаш да танцуваш с неграмотен кавалер/дама. Създава се впечатлението, че е невъзпитано да откажеш само заради нечие неумение, защото трябвало да се помага на начинаещите дами и кавалери да напредват. А какво, ако смяташ тези дами и кавалери не просто за начинаещи, а за системно погрешно обучавани такива? Но както и да е . . . просто искам да кажа, че в Аржентина ситуацията да се отказва е толкова често срещана, че е измислен специалният обичай "cabeceo", което е най-просто казано взаимно кимане с глава (cabeza). Ако не те погледнат достатъчно дълго, не бихте могли да кимнете никому, и така се получава тази система на (полу-) безболезнен отказ. Не би съшествувал този обичай, ако отказите бяха изключение. Ходилите в Б.А. знаят, че е на практика невъзможно да се докопаш до добър партньор, ако не ви познават предварително. Просто не ви поглеждат и няма как да ги поканите, ако пък покажете нахалство и се изтърсите на нечия маса да каните, ще получите отказ.
Обичаят за организиране на една класическа милонга е до едната стена на залата да бъдат настанявани дамите, а на отсрещната стена - кавалерите. Главната функцията на кортината (музикална пауза) е да се разчисти дансинга, за да могат седящите покрай стените да се канят визуално за следващата танда (група едностилни танга/валсове/милонги), Някъде другаде се настаняват двойките и компаниите, например на третата и четвъртата страна - и нормално те не участват в cabeceo-то, увлечени евентуално в разговори помежду си.
Ето снимка от Б.А. (автор: Мирослава), която илюстира думите ми:

В България cabeceo на практика не се употребява, защото няма създадени условията за това: кавалерите и дамите, свободни за танцуване, да седят едни срещу други, а и да е достатъчно светло. Оттам и кортината почти се обезсмисля. Но то какво ли е истинско тук . . .

Как точно се стъпва и води стъпката?

Продължавам в същия стил, както Моника горе-долу правилно се досети, че един от източниците ми е YouTube, ето ви прекрасно видео, на което всичко най-важно се вижда добре:


Та който не е сляп, и не е зомбиран от тоталната неграмотност на учителите в България, да гледа внимателно. Става въпрос за чисто физически взаимодействия - няма маркиране, има действия. Естествено, тези, които са били на уроците ми, ще видят много лесно важното. Останалите - е, жалко за погубените години.

If you can't see it, you can't dance it - ако не виждаш, няма и да танцуваш

И така, ето два танца, единият е горе-долу добър, а другият - ужасен.





Та който не вижда къде точно е разликата, няма как да бъде мотивиран да изучи тази прословута техника на ходенето/стъпването/воденето/следването/стойката, която всички знаят колко е важна, но малко разбират, че всъщност не я могат. Няма как да можеш нещо, което не разбираш, особено пък ако дори и не виждаш.

Как се прави танго-клип . . .

Вземате двама души, мъж и жена, няма особено значение какво точно могат в Tango Argentino, важното е в случая да изглеждат добре и да гледат страстно; добавяте малко банална хореография, и правите 20-30 дубъла. После, нарязвате материална на откъси от по 3-4 секунди, и монтирате най-добрите, за да придобие все пак някакъв почти храносмилаем вид. И воала, имате танго-клип, готов за показване по телевизията.

Техника на ходене/стъпване

Повечето неща се виждат чудесно в това видео. И да повторя (макар че няма да има особен ефект), че външността е следствие от същността. Т.е. говорим за неща, важни предимно за осъществяването на леко и непринудено водене/следване в двойката, отколкото за гонитба на някаква определена визия. Движенията, които се виждат в клипа, са такива не защото някой е решил, че така е най-красиво. Напротив, на практика всичко (без дамските украшения) е функционално обусловено. И просто като следствие е красиво. Интересно е всъщност дали това е просто съвпадение. По-скоро не, когато двойката се движи леко, без усилия, нормално е да изглежда по-красиво.

Както вече се зарекох, няма да обяснявам, само ще задавам насочващи въпроси. И така, според гореказаното всичко е първо функция, и после красота. Външност, обусловена от същност. Та каква е същността на видимо изпънатия крак, върху който стъпва дамата? Защо не сгъва крака при стъпване, както правят почти всички европейки?

Моля тези, на които съм го обяснявал, да не се обаждат, целта не е да покажем, че знаем.

Master class

Сашо ми изпрати това видео - да, това е истински мастер-клас - девойката си свири много хубаво и без него, но той се опитва да вложи характер в свиренето й. Т.е. тя технически си знае нещата, затова и той не й обяснява как да свири на цигулката. А и показва различни гледни точки и примери, как да свири отделните пасажи, да й покаже своята идея за това, къде и как да акцентува и къде не.

Обаче аз, с моето изкривено :-) танго мислене, като чуя "мастерклас", се сещам за един такъв, в който участвах при Хавиер Родригес и Андреа Мисе - огромен контраст с това видео:
Първо, бяхме сто човека.
Второ, никой от тях не знаеше да ходи.
Тогава за какъв "майсторски" клас говорим? Ужас някакъв, и Хавиер и Андреа, като видяха, че няма смисъл да преподават засукани неща, почнаха да показват как се прави ходенето, но това за половин час не става.

Все едно във видеото по-горе девойката да не може да изсвири вярно нотите!
Тогава тя просто щеше да загуби неговото и своето време и евентуално пари, без да научи нищо.

Като говоря на хората за ходене, почти всички си мислят, че става въпрос за отделни моменти в танца, в които двойката ходи на някъде. Съвсем не. Всяко, буквално всяко движение е ходене. Ходенето е точно като вярното свирене в музиката - без него няма музика, няма танц. Че масово не се разбира това е ясно, но не е моя вината.